Никой не може да си позволи да помни зло. Това ни струва твърде много. Една уелска поговорка казва, че дъвчеш собствения си език, когато предъвкваш омразата си. Докато даваме подслон на непростителния дух, не можем да очакваме да се измъкнем от ямата на обезсърчението и отчаянието. Това е принцип, който Христос ясно разкри в проповедта на планината: „Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесния ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.” (Матей 6:14 – 15). Тъй като вие се нуждаете от прошка, така дайте и вие своята прошка.  Защото ако откажете да простите на другите, това ще попречи на Бог да ви прости. Бог не може да прости на непрощаващите. Ако откажем да простим, ние разрушаваме моста, по който трябва да минем – моста на прошка.

 

Най висшият нравствен принцип, изречен някога на тази планета, е този: „Отнасяйте се един с друг със същия дух, който виждате в Христос Исус” (Филипяни 2:5). Отнасяйте се един с друг така, както Христос се отнася към вас . Той прощава и прощава щедро; той забравя и забравя изцяло. За много хора е трудно да приемат и определят чувството на обида като нещо лошо, защото то толкова умело оправдава себе си. Ние хората вярваме, че ако с право се чувстваме засегнати, ние законно се сърдим. Някой дори отиваме толкова далеч, че се смятаме за длъжни да бъдем обидени и приемаме за глупаво и признак на слабост да не се чувстваме обидени. Нека внимаваме да не грешим, защото погрешната стъпка тук може да бъде фатална. Няма значение колко естествено е да се чувстваш засегнат, тъй като от тази емоция протича отрова. Законна или не, тя е паразит в ума на човека, който поддържа чувството на обида, а не в ума на този, който го е причинил.

 

 

Уилям Едуин Сангстър пише в една негова книга:

 

Познавах човек, чиято млада и красива жена бе убита от пиян моторист. Този нещастен човек трябваше да се изправи сам в света с две деца близнаци – момче и момиче. Всички разбираха, че известно време той щеше да бъде съкрушен от скръб, но когато шокът премина, както и остротата на неговата мъка, в него се разгоря ярко омразата срещу убиеца на жена му. Винаги (и не без основание) той наричаше пияния моторист „убиеца”. Домът му ставаше все по мрачен и по мрачен. Той стана кисел отшелник. Децата почувстваха, че са изгубили не само майка си, но и баща си. И наистина беше така. В известен смисъл той бе също толкова мъртъв, колкото и жена му, но на негово място живееше едно мрачно чудовище, от което децата почти започнаха да се страхуват. Нямаше лекарство за този толкова наранен човек и нищо не можеше да върне здравето му, докато той не стигна до прошката и не потърси изцеление на душата си за тази ужасна скръб при Бога.

 

 

Твърде много хора са колекционирали очевидна неправда . Това е явно неподчинение на Божия закон на любовта. За да намерим свобода и облекчение, трябва да извадим наяве всички чувства на обида и неправда, да ги „приковем на кръста на Христос” и да бъдем освободени.