Най – голямата нужда на всеки отделен човек е да има лични взаимоотношения с Бога. Човешките същества са духовни същества и личността им никога не е напълно развита, докато те не станат носители на трайна вяра в Бога. Точно както нашите физически и психологични нужди копнеят да бъдат задоволени, така и нуждите на духа ни търсят удовлетворение. Когато се предадем на Христос при обръщението си към вярата, откриваме в него потенциал да бъдат задоволени всички духовни нужди. Но духовното удовлетворение не идва просто при една първоначална среща, а чрез всекидневно общение с Него в силата на Святия Дух.

 Не можем да считаме един човек за напълно задоволен, докато не се задоволяват постоянно нуждите на неговия дух. Хората може да са се приспособили добре в своето физическо и душевно съществуване, но докато не познаят Бога чрез Сина Му Христос, те живеят на едно скучно двуизмерно ниво. Едва когато човек се свърже с Бога чрез духа си, той има потенциала да живее живот, какъвто Бог е предвидил за него. (някой казват, че вярването в Бог е присъщо на слабите, но аз бих им казал, че без Бог те рано или късно ще се уверят всъщност колко са слаби).

 

Тъй като някой от проблемите в живота имат духовни причини, невярващ психиатър или терапевт ще бъде доста ограничен в способността си да помогне на човек да открие духовно разрешение. Библията казва, че „естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно” (1-во Коринтяни 2:14). Кои са някой от основните нужди на човешкия дух, които ако не бъдат задоволени, правят човека духовно лишен и натоварен с проблеми?

 

Първата нужда е да общува с Бог всекидневно чрез четене на Словото Му и лична молитва. Също както едно новородено бебе плаче за мляко, така и християнския дух гладува за контакт с Бога чрез неговото слово и молитва. Писанието казва: „Пожелавайте като новородени деца чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него.”Твоето слово ми беше радост и веселие в сърцето” (Еремия 15:16). Ако един християнин не намери всеки ден да развива личната си връзка с Бога, то той скоро ще започне да проявява симптомите си на духовен глад. (1-во Петър 2:2). Пророк Еремия каза: „

 

Втората нужда на човешкия дух е да живее в свобода от вината и греха. Макар че при „обръщението” всеки минал грях е простен от Бог, това състояние на вътрешна чистота трябва да бъде поддържано, за да е налице добър духовен живот. Това означава, че той трябва да се оправя с всички грехове и грешки, още щом ги осъзнае (важен е стремежът към чистота, понеже някой ще кажат, че няма безгрешен човек). Имаме Божието обещание, че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1-во Йоан 1:9). Ако човек не направи това, не след дълго у него ще се появи духовно закоравяване и нечувствителност, които ще се проявяват в някой от симптомите, които описахме.

 

Третата нужда на човешкия дух е желанието за промяна в живота. Библията казва, че „ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!” (2-ро Коринтяни 5:17). След като сме дошли сме повярвали в Христос Божият Син, желанието Му е всеки ден да се преобразяваме все повече по образа на Сина Му. „Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син” (Римляни 8:29). Това означава, че християнинът трябва да внимава да не се въвлича в неща, които осуетяват тази цел. Той следи внимателно неговия стил на живот. Ако тази нужда на духът не бъде задоволена чрез един променен начин на живота, живот в хармония с Христос, тогава лишението, което чувства духът, ще доведе до духовни проблеми.

 

Четвъртата нужда на духа е копнежът да споделя Христос с другите. Това е част от процеса на израстване, който се осъществява в един зрял християнин, което Мартин Лутер нарича „божествена замяна”. Колкото повече споделяме Христос, токова повече Христос може да дава от себе си за нас. Винаги, когато споделяме вярата си и библейските принципи с някой друг (някой могат да ни помислят и за „изперкали”), тя започва да означава повече за нас.  Изразяването задълбочава влиянието. Такъв е планът за човешкия дух, той да се развива сам пропорционално на това, което дава от себе си. Ако не даваме и не споделяме Божия живот в нас, то духът ни скоро ще почувства тази липса и ще я отрази под формата на проблем.

 

Петата нужда на новородения човешки дух е да преживява взаимоотношения на любов с дугите. Бог в безкрайната си мъдрост е определил това по този начин, защото знае, че за да се обогатяват взаимоотношенията ни с Него, трябва да обогатяваме взаимоотношенията си с другите от Неговото семейство (църквата). Колкото се обичаме един друг, толкова повече откриваме, че обичаме Бог. Писанието изразява тази истина така: „Ако рече някой: Любя Бога, а мрази брат си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял” (1-во Йоан 4:20).

 

Макар че голяма част от човешкото поведение е необяснимо и непредсказуемо, знаем от това, което обсъдихме, че има причини за всеки начини за всеки начин на поведение на хората. То може да е мотивирано от физически, психични и духовни фактори и разбирането за влиянието на тези различни фактори е важно, преди да започнем да отключваме вратата към човешките проблеми. Всяко поведение и опит да се задоволи някаква нужда и мотивът да се задоволят тези нужди е невероятно мощен и силен. Плачещото дете изразява физическата си нужда от удобство и храна. Бунтуващият се тийнейджър не си поставя за цел просто да създава проблеми на всички; той получава някакво задоволство от поведението си. Младата домакиня, която проявява симптоми на депресия и тревожни пристъпи на безсъние, не прави това просто за да си създава проблеми. Тези проблеми и още много такива изпълняват полезната функция да притъпяват болката от чувството на безполезност и неспособност. Макар че симптомите не винаги се проявяват съзнателно и не се предизвикват нарочно, те въпреки това доста ефективно предотвратяват възможно най – сериозното нараняване – съзнателно допускане, че този, който страда, е незначителен, несигурен и неспособен.

 

Ако искаме да разберем човешкото поведение трябва да се запитаме „Каква нужда се опитва да задоволи този човек чрез действията си?” Ако може да отговорим на този проблем и то правилно, то ние сме на път да разберем проблема. Ето едно правило: „физическите проблеми се нуждаят от физически разрешения. Психичните проблеми се нуждаят от психологични разрешения, а духовните проблеми се нуждаят от духовни разрешения.” Това е прекалено опростяване на въпроса, тъй като в някои случаи един физически проблем има от части има психологична или духовна причина.

 

Непредсказуемото поведение на един човек има определена цел. Хората не си поставят за задача да бъдат нещастни и обезпокоени. Това е техният начин да се справят с проблемите.  На всеки завой през годините ние сме правели своя избор и сме възприели начин на поведение, който най – добре е  предпазвал нашата самоличност. Избираме определена пътека, защото ни се струва по - малко вредна и заплашителна от друга. Трудно е да разберем защо хората проявяват психични симптоми, за да компенсират загубата на достойнство, но когато започнем да разбираме истинските причини, става ясно, че това приспособяване е най – ефективното и това, с което най – добре биха се справили. В такъв случай ви провокирам по следния начин ако имате подобни проблеми: „Това което е било причина, може да се промени. Това което е заучено, може да се забрави. Това, но което е сложено начало, може да се предотврати. И всичко това за един положителен материален и духовен живот.”