Аз наистина вярвам, че грешките в нашето разбиране по отношение на въпроса за спасението ни, идват от това, че ние взимаме една истина от Словото (един единствен стих) и го абсолютизираме като го използваме да докаже, че това е цялата истина по въпроса, като същевременно пренебрегваме някой друг стих, който видимо твърди (или така на нас ни изглежда) точно „обратното“. Всъщност каквото става тук е, че във втория стих въпросът се доизяснява, т.е. показва се да се види и от другата страна.

 В настоящия материал целим да обясним, че въпросът не е да изберем между благодатта и вярата- кое от двете е истината. Но че истината е едно балансирано взаимоотношение помежду им.

 Има много стихове от Словото, които ако се разгледат заедно, на пръв поглед си противоречат. Но в действителност те обясняват двете страни на една и съща монета.

 Нека вземем за пример стихът от Римляни 3:27, който промени живота на Мартин Лутер и с това се даде началото на протестантството, в който се казва, че нямаме основание да се хвалим с делата си. Казва също, че само вярата ни може да произведе нашето оправдание, а не нашите дела. Това откровение започна протестантската революция.

 Но също е писано в Яков2:24-26, че вяра без съответните дела, които да я придружават, няма. Така че виждаме, че делата ни имат своята роля при спасението. Вярата, без делата, които да я покажат, е мъртва, т.е. не съществува, няма такава вяра.

 На пръв поглед горното е едно несъответствие между тези два стиха и по тази причина Мартин Лутер е искал да извади книгата на Яков от библията, като несъответстваща на останалото Писание. Той просто не е разбрал, че тя дава само една допълнителна светлина върху темата, без която темата няма да може да бъде разбрана правилно. Тази книга показва само и обратната страна на монетата, за да можем да познаем истината.

 По същата тази логика, всяка истина от Божието слово има и друга страна, която на пръв поглед ѝ противоречи, но в действителност, по-скоро я балансира. Практиката в църква обаче показва, че този факт не се обмисля както трябва от Христовото тяло и така се получават различия и спорове в него.

 Братя и сестри, нашата задача е, да вземем стиховете от Словото, които на пръв поглед си противоречат и да ги осмислим, като разберем как те не само не си противоречат, но и перфектно се допълват с останалата част от Писанието, като разглеждат въпроса, за който се отнасят от обратната страна, за да не го разберем неправилно. Нашето разбиране не е пълно и поради това, то е което ще трябва да се пригоди към Божието разбиране, а не обратното- ние изкривяваме Божията истина, за да се съгласи с нашето разбиране, т.е. с това, което мислим, че нашият житейски опит ни е „доказал“.

 Благодат по дефиниция е напълно незаслужена от нас грижа от страна на Бога. Неизработена, незаслужена от нас услуга или предразположение от страна на Бога; решение на всеки въпрос, който ни притеснява, което решение е в Божията воля (не в нашата). Благодатта вече е снабдила всяка една основателна нужда, свързана с нашето физическо и емоционално здраве, нашия успех, нашето достойнство, както и финансовото ни благополучие. Благодат нямаше преди Исус Христос. Тя дойде на света ЧРЕЗ Неговата Личност. Той донесе тази ПЪЛНОТА на живот, която винаги е била във волята на Бога за нас. Както е писано в Йоан 1:17, че законът дойде чрез Мойсей, НО благодатта и истината дойдоха чрез Исус. И в Йоан 1:14 също се казва, че Исус беше пълен с благодат и истина. В (1:16) пише: „И от Неговата пълнота ние всички получихме: и благодат върху благодатта.“

 Така че благодатта, от която всички ние се спасихме, беше изпратена от Бога тук, на тази земя, преди ние дори и да сме родени; преди дори и да сме извършили някакъв грях или някое „добро“ дело, с което да я „заслужим“, т.е. тя не зависи по никакъв начин от нас. Затова е незаслужен от нас подарък.

 Нищо, което ти правиш, или не правиш, НЕ може да промени потока на Божията благодат към теб!!! Благодатта е напълно независима от нас! Това е МНОГО важно да се разбере. Но също така е много важно да се разбере, че Божията благодат сама по себе си НЕ МОЖЕ да те спаси! И ние имаме своята роля в нашето спасение- и тя е да ПРИЕМЕМ и да се СЪГЛАСИМ с Божията благодат. Ето къде се намесва вярата.

 Вярата, от друга страна, НЕ е нещо, което трябва да направим, за да предизвикаме Бога да отговори на наша молитва. Тя е нашето положително откликване на (нашето съгласие с) чудесната Божия благодат за нас. Или с други думи, имаме богата трапеза, сложена пред нас; гладни сме, но ако не пресегнем с вярата си, че това е сложено точно за нас, няма да се нахраним и седейки пред трапезата, оставаме гладни.

 Ето как може да се унагледи ролята на БЛАГОДАТТА и на ВЯРАТА в живота ни. Бог не ни отговаря на молитвите поради някаква специална СТОЙНОСТ на този, който се моли; отговаря по това, което е писано в Словото и съобразно със Своята благодат. Това дали си емоционален или плачеш докато се молиш; или викаш „АЛЕЛУЯ“; или пък правиш друго, няма никакво значение за Бога, защото Той познава сърцето ти.

   И така: това е една МОЩНА, ПРОМЕНЯЩА ЖИВОТА ни ИСТИНА, която осугурява и нашия духовен растеж и е решаваща за ходенето ни с Него. Само с дух и в истина можем да общуваме с Него, виж Йоан 4:24.

   Ако живеем само по благодат, ще се провалим, ако живеем само по вяра- също. Трябва да са и двете, в баланс. Благодатта е Божията част, която Той изпълнява, вярата е частта, която ние изпълняваме.

   Ефисяни 2:8и9- „Защото по благодат сте спасени, но чрез вашата вяра. Това не идва от самите вас. То е дар от Бога. Не чрез дела, за да не се похвали никой.“ От тук се вижда, че не сме спасени по вяра само, нито само от Божията благодат. Спасени сме от благодат, но чрез нашата вяра. Но дори вярата, чрез която приемаме Божието спасение, не е нещо, с което можем да се хвалиме, защото и тя ни е дар от Бога. Тя идва от Божиите думи, които сме слушали, но също и разбрали и приели, „защото много слушаха, но малко чуха“. Божиите думи са семето, което ражда нашата вяра! (виж 1Петър1:23).

   Спасението ни не идва като заплата за нас. Ние можем да си изкараме само една заплата с нашите ДЕЛА и тя е „СМЪРТ“, както е писано в Римляни 6:23, където пише, че „Заплатата за греха е смърт“ и единственото нещо, което ние можем „да произведем“ чрез делата си е ГРЯХ; затова Словото казва, че заплатата, която ни СЕ ПОЛАГА е смърт. Спасението ни, от друга страна, не идва като заплата, а по-скоро като двустранен подарък. В какъв смисъл? От една страна ни се подарява на готово чрез тази Божия благодат и от друга- вярата, чрез която можем да си го вземем, също ни е подарена чрез Словото, което е семето, от което тя се ражда. Т.е. нищо не е наша заслуга, с която можем да се похвалим. Нищо добро.

   Ефисяни 2:11- „Защото Божията благодат за спасението ни се яви (беше предложена от Бога) на всички хора, някога живели по земята“, но се активира в живота ни чрез вяра, (2:8).

   Обаче, както е писано в Матей 7 (сам Исус казва), че повечето от човеците няма да се спасят: „Широка е вратата водеща до погибел, а тясна е тази, водеща до спасението“. Тогава как да се разбира това? Значи дадена е на всички даром, но повечето не се спасяват?? Апостол Павел казва за себе си в 1 Коринтяни 15:9и10- „защото аз съм най-нищожният между апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото аз гоних Божията църква, но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената на мене Божия благодат НЕ БЕ НАПРАЗНО, но се трудих повече от всички тях- не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мене“. С други думи апостол Павел е използвал благодатта, която му е дадена и резултатът е, че „Божията благодат не е била дадена нему напразно“, както той сам казва. Но това означава, че Божията благодат понякога се дава напразно? Възможно ли е това? Подарък от Бога, да се дава напразно? Да, възможно е и за жалост се случва много често. Както Сам Исус казва в Матей 7, повечето хора минават през широката порта и за тях Божията благодат е изсипана напразно. Те погиват.

   Благословен човек не е човекът, който е любимец на Бога (Бог няма любимци), нито е човекът, който е правил много добри дела и се е „издигнал“ в очите на Бога с делата си. Не!!! Това е човекът, който е посмял, т.е. имал е куража, да сложи вярата си в Божиите планове, в Божиите думи и да им повярва за своя живот,за себе си. Ти можеш да повярваш, че Божиите обещания се отнасят за твоя съсед, но не се отнасят за теб и така ще се разминеш с благодатта. Трябва да ги повярваш за себе си, това е ключът!

   Бог не поглежда към теб, вижда твоята лоша ситуация и тогава решава да реагира. Не! Той вече е реагирал на тази твоя ситуация още при създаването на света. Това е станало още в началото, преди ти дори и да си се родил на този свят, нито пък твоята ситуация да съществува.

   Пак апостол Павел казва в Галатяни 2:21-

„Аз не осуетявам (не обезсилявам) Божията благодат (със своите действия), обаче ако правдата се придобива чрез закон(чрез дела), то тогава Христос е умрял без причина“. С други думи човекът сам може да осуети, да обезсили Божията благодат. Галатяни 5 говори за това, как да стоим в свободата, в която Христос ни освободи. Нищо, което вършиме не може да ни възвиси, нито да ни освободи, но само делата на Христос. Ако се надяваме на някое наше действие, което да „помогне малко“ за нашето спасение (например слагането на кърпи на главите; ходенето редовно на църква; редовно плащане на десятък и т.н.), тогава ние се надяваме на закона да ни спаси и ще бъдем съдени по целия закон. Обаче през този съд никой не може да мине и да се оправдае. Единственият начин да излезеш от него, е да бъдеш осъден.

   Галатяни 5:2 : „Ето, аз Павел ви казвам, че ако се обрязвате (и разчитате на това за спасението си), Христос няма да ви ползва никак(т.е. осъдени сте), защото сте длъжни тогава да изпълните не само това, но и целия закон. Вие, които се стараете да се оправдаете чрез закон, сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.“

   Благодатта често се използва по погрешен начин, а именно: „няма значение какво ние правим, защото всичко ни е подарено по благодат“. Това е само половината от истината, и понеже е половината от истината е ЛЪЖА. Апостол Павел казва, че всичко му е подарено чрез благодатта, но тя не беше обезсилена в неговия случай, от действията му, които бяха основани на вяра в (в съгласие с) Божия замисъл. Павел повярва, че благодатта е лично за него и реагира с огромно усърдие, насочено да обновява своя ум в Словото. След покръстването си и преди да влезе в своята мисия, той се оттегли за 3 години в пустинята сам, упорства да обновява ума си с прилежност и тя, благодатта, не беше напразна за него. Благодатта беше там, но и действието му, с което той посрещна тази благодат, също беше там. Само тази комбинация от вяра и съответното ѝ действие, води до успех. Моля да забележите това!

   Ако не дисциплинираш себе си на основа на Словото, не се трудиш да обновяваш ума си, ще отпаднеш от благодатта. Трудът, чрез който реагираш на благодатта, трябва да се основава на твоята вяра, че благодатта е там лично за теб. Ние имаме власт само над нещата, над които ни е дадена власт от Словото на Бога. Необходим е баланс за всичко.

   Суверенитета на Бога: Твърдението, че „нищо не става без Бог да го разреши“ не е вярно!!  Моля да разберете това!Направеното срещу теб (болест, смърт, насилие, измама) е грях и Бог няма нищо общо с този грях. Той не го разрешава; нито го причинява; нито пък дава идея на някой (сатана) да го извърши вместо Него. Нищо такова! Ние сме тези, които разрешаваме или причиняваме това. Ние даваме на сатана своята власт и той я използва срещу нас, според своя характер. Бог няма никаква работа със сатана, освен чрез и поради нас. Ние сме тези, които поставяме сатана между нас и Бога. Бог не разрешава нищо от това, лошото, което ни се случва! Този начин на мислене, че Бог довежда проблемите и болестите до нас, или пък ги разрешава, служи само на врага на Бога, защото отблъсква човека от неговия Бог, където е и единственото му спасение. Така човекът се отваря за сатана, загубил своето упование и надежда в Бога. Хората, които искат да докажат, че всичко лошо, както и доброто, също идва от Бога, използват Яков 1:2до4, където се казва: „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост (думата „твърдост“ тук може да се преведе и като „надежда“). А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете перфектни и цялостни, без никакъв недостатък. Но ако някой от вас е недостатъчен в мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро, без да укорява. И ще му се даде. Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко, защото който се съмнява, прилича на морските вълни, такъв да не мисли, че ще получи нещо от Господа, защото е колеблив и непостоянен във всичките си пътища“.

   Тук ни се казва да се радваме, когато изпитанията дойдат до нас, защото ние имаме силата да ги преодолеем и да излезем от тях победители и така вярата ни да укрепне повече. Това ще произведе твърдост в нас. Не се казва: „Радвай се, че умираш, защото Бог ти е изпратил тази болест и Бог ще ти даде и сила да я понесеш, може би да завършиш преждевременно живота си и това ще произведе твърдост и покаяние в теб“. Това определено не е смисъла на Яков 1:2,4. Това погрешно тълкуване може да произведе в нас само страх и разколебаване в добрата воля на нашия чудесен Бог.

  Ако вие наистина вярвате, че Бог е този, който ви праща проблемите и болестите, за да ви пречупи и да ви направи по-добри, защо тогава се молите Той да ви ги отстрани? Оставете ги, за да си свършат задачата спокойно до края! Това е непоследователност от ваша страна.

   Яков 1:12 казва: „Блажен е този човек, който издържа изпитания, защото когато бъде удобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.“

   Това също се използва неправилно, така, като че ли Бог слага изпитанията на пътя ни, за да ни направи по-добри. Но хората, които говорят така за Бога, прескачат следващия стих, който казва: „Никой, който се изкушава да не казва, че Бог го изкушава, защото Бог не се изкушава от злото (изпитанието, болестта, загубата, смъртта) и Той никого не изкушава (значи изпитва) със злото.“- Яков 1:13.

   Този текст казва: Не разрешавай никой да те учи, че Бог ти слага изпитанията (смъртта, болестта, загубата), за да те направи по-добър. Той няма нужда да използва средствата на сатана, за да те подобри!!! Религията учи, че Бог ползва средствата на сатана за своите цели и задачи. Това не е по Словото!

   Нека видим какво е лошото в този начин на мислене. Какво точно е смъртоносното в него? То е, че ако ти прегърнеш твоя проблем, като изпратен от Бога и чакаш Бог да ти даде силите, да го изстрадаш търпеливо, ти си направил точно обратното на това, което апостол Яков пише в Яков 4:7- „Подчини се на Бога и съпротиви се на сатана и така сатана (проблемът ти) ще избяга от теб“. Под „съпротиви се“, се разбира активно да се бориш. Не трябва да се помиряваш с твоята болест (проблем), не трябва да харесваш да си победен, да харесваш живота си в болка и поражение. А още по-лошо, да казваш, че това ти е от Бога. Не трябва да си примирен със сатана, а активен срещу него!

   Яков 1:16до17- „Не правете грешка, възлюбени, всеки добър и всеки перфектен дар идва от Небесата и идва директно от Отца на славата, у Когото няма изменение, нито сянка на променение“. Не обвинявай Бога, че Той е източникът, или е Този, Който разрешава да дойдат до теб твоите проблеми. Той не контролира това, което се случва в нашия живот.

   Ти вземи живота си в своите ръце! Това е по волята на Бога.

   Ако допуснем, че сатана работи за Бога, и че той не прави нищо, което Бог не му е разрешил предварително, както ни учи религията, то това прави Бог съавтор на делата на сатана. Да не бъде! Това е основна грешка.

   Бог няма да прати сатана да те учи на каквото и да е било. Той е „ревнив Бог“ (както Той казва за Себе Си), и желае Сам да учи Своите деца. Как си представяте сатана да е натоварен от Бог да учи Христовото тяло, та дори и с негативния си пример. Това е извън Божия характер. Това е манипулация и Бог няма нищо общо с нея.

   Ако ти мислиш, че Бог ти дава нещо (болестта или зависимостта, например), тогава защо се обръщаш и се молиш да си я вземе обратно? Това е непоследователно, колебливо, а както казва Яков, ако си такъв, не се надявай да получиш нещо от Бога. Тази молитва няма да успее. Има молитви, които са обида за Бога. Трябва да се молим по Словото, а не срещу него.

   1Петрово 5:8 казва: „Бъдете трезви, защото противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се на него...“. Обаче дяволът не може да погълне всеки безразборно. Ако ти знаеш истината за Бога, то тази истина ще те освободи от ударите на сатана и той теб няма да може да погълне. Само добри и перфектни дарове идват от Отец на светлините. Това трябва да влезе дълбоко във вас. Само сатаната ще дойде да краде, убие или унищожи(Йоан 10:10). Това не може да бъде Бог! Неговият характер е друг.

   Вярно е, че в Стария завет Бог е удрял хора с проказа, но няма нито един случай, в който това да е ставало, за да бъдат тези хора благословени. Това е било наказание за тях. Винаги е било наказание и то наказание за непослушанието им, или за някакъв грях.

 А в Новия завет МОЕТО наказание беше положено върху Исус НА КРЪСТА, така че аз не мисля да нося своето наказание, защото Исус вече го пое. И аз Му го дадох. Няма нужда Бог да ми слага проказата, която заслужавам. Има разлика между Стария и Новия завет. Тази разлика е в Личността на Исус и Неговото дело.

Болестта е проклятие- виж Второзаконие 28:15-68. От 15 до 68-и стих са записани проклятията, а от 1 до 14-и, са благословенията. Проклятията са нещо негативно. Затова болестта не може да ти бъде дадена с цел да те доведе по-близо до Бога. Болестта ти се налага от сатана, а той не прави нищо, за да те доведе по-близо до Бога.

   Благословението е да си здрав, с достатъчно средства за съществуване, здраво семейство, добри деца. Другото е проклятие и целта му е да те отдалечи, а не да те приближи до Бог. Назовете нещата с техните имена! Не лъжете себе си.

  Нека сега разгледаме един друг стих, който препъва с тълкуването си много от нас- Римляни 8:28- „Всичко съдейства за добро за тези, които любят Бога и са призвани по Неговите намерения“. Но какво означава да бъдеш призван по Неговите намерения? Какви са Неговите намерения? Какво означава „да любиш Бога“? Да любиш Бог е да изпълняваш Неговите заповеди, да следваш Словото.

   Да си призван по Неговите намерения означава:

 1 Йоан 3:8 казва: „С това намерение дойде Божият Син, за да разруши всички дела на сатана.“ Т.е. и ти би трябвало да се трудиш, за да разрушаваш всичките дела на сатана: да освобождаваш пленниците от него, за да можеш да кажеш, че си призван по Неговите намерения.

   Също да любиш Бог не означава да имаш някакво сантиментално чувство към Него. Това означава: да имаш отношение с Него, което е основано на подчинение на заповедите Му; да се стремиш към познаване на Бога, като се топиш в Словото Му и когато ти се проповядва за Него и за Неговия характер, да не се прозяваш. Означава да живееш живот на човек, призван по Неговите намерения. А какво беше това? Писахме го по-горе.

   Само за тези хора всичко съдейства за добро! Или само за тях  е валидно обещанието от Римляни 8:28.

   1 Йоан 3:8 също доказва, че Бог не е суверен(абсолютен владетел) тук на земята. Земята е негова собственост, но властта над нея е предадена на нас- човеците.

   Римляни 6:16- „Не знаете ли, че на който се подчинявате, негов слуга сте: било на греха, който докарва смърт или на послушанието(към Бога), което докарва правда.“ Но ние сме освободени от греха и така станахме слуги на правдата. Ако живееш в непокорство към Бога, т.е. в грях, и търсиш Божието съдействие, за да те избегнат последствията от този грях и затова искаш молитва от църквата, то трябва първо да направиш сериозна първа стъпка към Бога- стъпка на вяра чрез решение за излизане от този грях. Не стоиш право пред Бог, ако манипулирваш братята си от черквата да се молят за теб срещу нещо, което ти е известно, че е настъпило като последствие от грях, в който ти продължаваш упорито да живееш. Трябва да стоиш с пълна воля в истината, стъпил здраво в нея с двата си крака. Покай се първо от този грях, което означава да смениш посоката на живота си относно него и чак тогава си свободен да се молиш за освобождение от последствията му.

   Бог може да направи много за нас, но е избрал да работи съобразно с размера на тази сила от Святия Дух, която може да протече през нас, т.е. съобразно със степента, на която ние ще Му разрешиме, чрез нашето подчинение, да работи в нас. С други думи Той избира да работи чрез нас самите за разрешаването на нашия проблем. Степента на нашето подчинение на Него ще определи колко бързо проблемът ни ще се реши.

Ефисяни 3:20- „...на Бог, който според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса...“.

   Вярата ти не раздвижва Бог да направи нещо за теб. Бог се движи не от твоята вяра, или от каквото и да било, идващо от теб, а от Своята благодат. Твоята вяра може само да предвижи теб самия до място на съгласие с Бога, за да могат нещата да започнат да се случват в твоя живот.

   Ако Бог не беше снабдил решението на твоя проблем предварително, чрез Своята благодат, твоята вяра нямаше да ти донесе нищо. Вярата ти не движи Бога да направи нещо за теб. Той вече го е направил. Твоята вяра ти помага, да вземеш това, което Той вече е направил за теб.

   Бог чрез благодатта си е снабдил вече: вечен живот; перфектно здраве и освобождението ни от демони; както и снабдяването на всяка наша нужда за нещо добро. Нашата вяра само ни отваря вратата към всичко това.

   Марк 11:23и24- „Всеки, който каже на тази планина: „Изтръгни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че казаното от него ще се случи, този човек ще получи каквото е казал. Затова Аз ви казвам, каквито и неща да пожелаете в момента на молитвата (не след това) вярвайте, че ги получавате и ще ги имате.“

   Но трябва ние да говориме директно на планината какво искаме тя да направи, а не на Бога, какво Той да накара планината да направи! Това е важно да се разбере. Планината е твоят проблем, твоята болест; твоята неспособност и т.н.

   Говори на планината за своя Бог, а не на Бога за твоята планина! Това е важно да се разбере, затова обърнете внимание!

   Чрез горния стих от Библията може да се изискват само нещата, снабдени от Божията благодат, защото чрез нашата вяра не можем да получим нищо, което не е вече снабдено от Божията благодат. Т.е. ако искаш чрез вярата си да навредиш на някого, това няма да се случи, защото то не е снабдено от Божията благодат. Бог не е снабдил греха чрез Своята благодат. Той не е снабдил злоупотребата, кражбата, нараняването на някой човек и т.н.

   И така запомни: Бог не реагира на твоята вяра. Твоята вяра е позитивната ти реакция на (твоето съгласие и приемане) Божието снабдяване. Това са две различни неща.

  Трябва да изучаваме Словото, за да разберем какво е снабдено за нас от Бога, за да знаем какво нашата вяра може да отключи за нас от Божието „повече от достатъчно“.

   Благодатта и вярата трябва да се смесят в правилно взаимоотношение в нашия живот, за да видим Божията сила в действие. Благодатта е каквото Бог вече е направил за нас, а вярата е каквото ние трябва да направим, за да си вземем нашето, което вече ни е подарено в Божията благодат.

   В 3 Царе 17:1- Илия дава пророчеството на цар Ахав, че няма да има дъжд, нито роса да намокри земята за години, докато самия Илия не заповяда това да спре.

   3 Царе 17:1 казва: „Каза Илия на цар Ахав, Докато Бог на Израил живее, пред който аз стоя (на който аз служа), явявам ти царю Ахаве, че през тия години няма да падне роса или дъжд, докато аз не кажа“. Така пророк Илия се обявява пред най-яростния враг на Бога, цар Ахав, за слуга на този Бог, който Ахав мрази. С това той се излага на голяма опасност за живота си. И тогава, Господнето слово идва към него и му дава инструкция къде да отиде, за да се скрие- при потока Херит, който е срещу река Йордан. В 3Царе 17:4 се казва, „Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“

   Това е голямо откровение. Бог направи снабдяване за Илия. На враните беше заповядано да го хранят ТАМ. Бог праща Илия някъде, където го чака снабдяването за изпълнението на следващата задача. Снабдяването му не е доставено „ТУК“, а „ТАМ“. Не където е сега, а където е изпратен от Бога да иде. Същото е и за тези, които искат да говорят на другите за Бога, но нямат смелост. Тези хора да не се молят на Бог в скритата си стаичка Той да им даде смелост, а трябва на вяра да пристъпят на мястото, наречено „ТАМ“, и „там“ Бог ще ги снабди със смелостта, която им липсва. Това няма да стане, докато са в скритата стаичка и се молят. Същото е и за нашето изцерение. Бог е положил тази сила да изцеряваме вътре в нас и ние само можем да я задействаме чрез нашата вяра. Бог не е Този, Който ще я задейства.

   Нищо, което правим ние не може да повлияе на Бога, да Го предизвика Той да се задвижи по нашия въпрос. Много от вярващите погрешно мислят, че ако накарат 500 души да се молят по техния въпрос, Бог би отговорил с по-голяма вероятност, отколкото, ако само те се молят. Няма нужда да разчиташ на множеството да се моли за твоята нужда. Ти се помоли и някой близко до теб. Във вас е Силата, която възкреси Исус от мъртвите, най-голямата Сила на света- силата на Святия Дух (Ефисяни 1:17,18до20).

   Бог е снабдил решението на проблема ти още при създаването на света, но то няма да дойде до теб автоматично. Ти трябва да го активираш със своята изповед на вярата си, че ти си вече избавен, че решението и изхода от Бога вече идат към теб. Както се казва в Притчи 18:21 смърт или живот има в силата на езика на човека. Така че е важно какво изповядваш с езика си. Ти избираш как да използваш езика си. Ако изповядваш диагнозата на лекаря, като твоя, ще имаш това, което казваш. Например ако казваш: „Аз имам рак“, т.е. изповядваш го като твое, това ще имаш. Но от друга страна, ако изповядваш: „Да, според изследванията в моето тяло се проявяват признаците, отговарящи за тази болест, НО според Божието слово аз вече съм изцерен“ и го вярваш в сърцето си, че е така, така и ще ти бъде. Бог казва „Амин!“ на твоите думи. Затова е от изключителна важност, какво говориш на другите и какво казваш на себе си. Но от друга страна, когато изповядваш, че си изцерен, не трябва да се отчайваш, ако туморът си е все още там, кървенето все още продължава. Независимо от това, какво виждат очите ти, твоята изповед трябва да бъде какво Бог казва в Словото Си за твоя случай. Не трябва да се съмняваш в писаното: 1Петър 2:24 и Ефисяни 1:19. Същата Сила, която възкреси Исус от мъртвите е дадена да живее в теб и чрез тази Сила ти побеждаваш своя проблем.

   Ако не имате някаква пречка да разберете това, то вие се нуждаете от откровение от Бога, за да го разберете. Защото, както е писано в 1Коринтяни 2:14 „естественият ум не може да разбере Божиите неща, защото те се изпитват духовно.“ Това познание, трябва да дойде чрез откровение от Бога. Например, Исус не снабдява за твоето спасение сега. Ти може да си спасен тази седмица, но Исус го е снабдил преди 2000 години. Тази седмица ти си получил спасението за себе си, което обаче е изработено от Исус преди 2000 години, не тази седмица! Същото се отнася и за другите неща, които Исус е снабдил за теб на кръста: пълното изцерение на тялото и освобождението ти от демони (изцерението на душата ти); както и освобождение от зависимост и от финансово робство.

   Исус не умира за никой днес. Той също и не изцерява никой днес. Ти беше изцерен преди 2000г. в Йерусалим, където Той беше бит и пребит за теб. Което може да се случи днес е, че ти можеш да приемеш изцерението си. Това е всичко. Вяра означава  да можеш да си почиваш в Божията благодат, докато проблемът ти все още е в пълна сила. Да си починеш от грижата, знаейки че Бог вече е снабдил Своето решение.

   Връзката между благодатта и вярата се обяснява в Римляни 5:2 така: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез Исуса, посредством Когото ние чрез вяра придобихме входа си в тази благодат.“ Вярата е твоят платен билет, за да влезеш и да живееш в благодатта на Бог; да влезеш в Неговата почивка.

   В Ефисяни 1 се обяснява подробно това, което казахме до тук. Не казвай, че Бог ще направи това или онова за теб. Той не „ще“ да го направи, защото вече го е направил, докато е бил тук на земята. Например: Ефисяни 1:3- „Благословен да е Бог, Отец на нашият Господ Исус Христос, който вече ни е благословил (в минало време) с всички духовни дарове и блага в Небесата чрез Христос.“

   Това не е нещо, което ще се случи, то вече се е случило в Небесни места. Той вече ни е благословил с всичко, тогава зощо Го молиш сега да те благослови. Вземи това, което е вече твое с вяра и отпочивай в благодатта.

   Бог никога не може да бъде воден в Своите действия от това, което ти правиш или не правиш; от това което ти говориш, или не говориш.

Ако ти постиш, четеш Библията си редовно, молиш се с пълна вяра, или правиш други добри неща, това помага само на теб, а не на Бога.

   Чрез жертвата на Исус в Йерусалим, Бог снабди всичко за теб: спасението, освобождението, изцерението, радостта, мира, любовта, мъдростта. Умът на Исус е също нещо, което сме получили при новораждането си.

   Силата на гореизброеното е вече освободена към теб. Свършено е. Когато Исус свърши задачата Си на кръста, думите Му бяха: „Всичко е свършено!“. И Божието „всичко“ е всичко. Всичко, което ти дори и не можеш да си представиш, като добрина към теб, Исус вече го извоюва и то е лично твое. Не е за съседа ти, или за брата, който знае библията по-добре от теб, а е за теб. Не е свързано с това, колко се молиш, колко постиш, колко знаеш от библията, нито с това, колко си свят. Исус го извоюва дори и за най-големия престъпник, който до сега не е знаел нищо за Исус.

   Когато ни трябва радост, пише в Галатяни 5 стихове 22,23, ние вече имаме вътре в нас радостта, мира, дълготърпението, вярата, т.е. всичките духовни блага. Повярвай го, отключи го, като не се съмняваш и не страдай от депресия, от малоценност, от пристрастяване и т.н.

   Ако пък ти трябва изцерение, Бог сега не те цери. Той вече го е направил. Просто повярвай на 1Петър 2:24, не се съмнявай в Божиите думи, изповядай ги с устата си и така отключваш своето изцеление.

   Ако ти трябва финансово благополучие, Бог и това е снабдил и е положил върху теб: „Бог е Този, който ти дава сила да придобиеш богатство“, или пък „Бог е снабдил (минало време) всяка твоя нужда, съобразно със Своето богатство и слава в Христа Исуса“. „Всяка твоя нужда“ най-малко ще означава твоя хляб и покрив, не мислиш ли?

   Ефисяни 1:14- Апостол Павел се моли за ефисяните, Бог да отвори очите им, за да могат да видят това, което е вече снабдено за тях в Христа. И това е повече от достатъчно. Също Павел благодари за тях на Бога.     Молитвата на човека, който живее в Божията благодат е 90% благодарност към Бога, за това, което той вече има в Христос и чак накрая в останалите 10% си казва молбата. При нас е обратното. Дори и цялата ни молитва е едно просене от Бога безспир.   Правилната молитва е изпълнена с благодарност за това, което Исус вече направи за нас.

   Нека разгледаме историята на пророците Илия и Елисей. Елисей поиска от Бога двойна доза от помазанието на неговия учител Илия и го получи.

Как е възможно това? Ако Илия е имал вече Божията пълнота, тогава как Елисей би получил двойно? Заключението е, че Илия е бил далече от притежанието на Божията пълнота. Той е имал само една малка порция от нея. Затова е било възможно, Елесей да получи двойно. Но сега ние имаме цялата Божия пълнота, както е писано в Колосяни 2:9и10- „защото в нас обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и ние имаме пълнота в Него, Който е главата на всяко началство и власт.“

 Затова ти не можеш да получиш двойната порция от Святия Божи Дух, или помазание от Бога, или двойна порция вяра, мир, дълготърпение, любов, защото те са ти дадини вече в пълнота чрез присъствието на Святия Дух в теб. Твоят ум (душа) или тяло може да не са обновени, но в твоя новороден дух, ти имаш вече Божията пълнота. Така че няма как да получиш повече, защото Бог вече ти е дал всичко! Алелуя!

   2 Коринтяни 5:17- „затуй ако е някой в Христа, той е ново създание, вехтото премина. Ето всичко стана ново.“ Тази промяна Илия или старозаветните пророци не са имали.

   Ние сега сме единтични в своя дух с Божия Син, затова не можем да получим повече. Не ти е необходимо повече от никой Божи дар, нито повече от присъствието Божие. Каквото ти е необходимо е откровение от Бога, мъдрост да познаеш какво вече ти е дадено. Затова апостол Павел се моли в Ефисяни 1:18 така: „Очите на твоето разбиране да бъдат отворени така, че ти да можеш да познаеш надеждата, към която те призовава, какво е богатството на славното Негово наследство и колко превъзходно велика е силата Му в нас, вярващите.“

   Ние не можем да познаем по естествен път, какво е в нашия дух. В Йоан 3:6 се казва: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духът е дух“. Плътта не може да разбере духовното.

   За съжаление повечето от вярващите са плътски, с плътски ум. А с него не ти е дадено да можеш да разбереш духовното. Трябва ти откровение от Бога.

   Духът на новородения човек е напълно завършен. Изкуплението на нашият дух е извършено тук на земята. Няма какво да му се прибави или усъвършенства. Да, има растеж за християнина, но това не е растеж на духа му, който е съвършен, а е на ума му, на съзнанието му, на емоциите му, т.е. това е постоянната борба с плътта. Духът ти е същият, както е и духът на Исус Христос; другото не е!

   Йоан 14:12- Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той ще ги върши; и по-големи ще върши, защото Аз отивам при Отца Ми.

   Ефисяни 1:19- аз имам същата мощ, която възкреси Христос от смъртта, най- голямата мощ на света, тя живее в мен.

-                     Псалом 100:4- ни казва как да се молим: „Влезте в Неговите покои с думи на хвала, прослава за Него; бъди благодарен на Него и благославяй Неговото Име“. Как става това, да благословиш Неговото Име? Това става като Му кажеш простичко, колко добър Баща е Той, колко си благодарен, че те е приел в Своето семейство, как си щастлив, че Му принадлежиш и т.н. Това означава да „благословиш Името Му“.

-                     Псалом 51- Давидов псалом- Тази молитва на цар Давид, която се използва така често в нашите църкви като еталон за добра молитва, не е валидна за нас- новозаветните християни!!! Тя гласеше така: „Не ме отхвърляй от присъствието Си, о, Боже; Не отнемай от мен Святият Си Дух; Дух нов обновявай в мен всеки ден; дай ми свежо помазание; Не ме изоставяй поради моя грях!

И основното тук е: Не ме отхвърляй! Това не е за нас, които сме под Новия завет и под кръвта на Христос.

   За нас е само пълното приемане от страна на нашия Бог! За нас е само пълното изпълване със Святия Дух и всичко, което Той носи със Себе Си. Ние сме вече помазани с пълното помазание, което ни трябва, за изпълнението на Божиите задачи. Трябва само да се научим да живеем в тази пълнота. Това са чудесни новини, но не значи, че ще ни бъде лесно да пренастроим своето мислене на тази нова вълна. За съжаление много са църквите, в които това не е разбрано.

   Осия 4:6- „Моите хора умират, поради липса на знание!“

   Накрая искам да прибавя нещо, което е излязло от мисията на JOYCE MEYER, [Джойс Майер], което вярвам, че ще ви бъде от голяма полза:

   Нека да разгледаме едно обяснение на думата „БЛАГОДАТ“, дадено от Amplified Bible (Перефразирана Библия): „Благодат е Силата и Мощта на Святия Дух, която ни е дадена безплатно, с цел да можем да се справим успешно и напълно със злите тенденции да влизаме в грях непрекъснато, също така с всичко, което не е правилно в живота ни.“

   Благодатта не е само „незаслужено благоволение от Бога“, нито е само „това, което ни спасява от погиване“(въпреки, че е и това), но също е и СИЛА и МОЩ, които ни се дават, за да ни помогнат във всяка наша невъзможност, и без които ние просто няма да можем да се справим с нормалните си задачи в живота. И с нашето подчинение, Бог дарява все повече и повече от Своята благодат (т.е. Силата на Св. Дух), за да можем да се справим с тази тенденция постоянно да грешим, така че все по- лесно да преодоляваме нашия грях. Целта е успоредно с подчинението си, да бъдем все повече и повече улеснявани и в изпълнението на нашите планове. Но на плановете на горделивите, Той се противи и ги осуетява, (1Петър 5:5), а за смирените се грижи, (1Петър 5:7). Забележете, не дяволът осуетява плановете на горделивия, а самия Бог! Божията благодат е изсипана върху горделивия напразно, само смирения може да се възползва от нея. Това е един от Божиите закони(както е и законът за всемирното привличане), които никой не може да промени.

   Така че понякога вместо да се молим срещу сатана, който „осуетява“ някой наш план, може би трябва първо да погледнем, дали с този план не се стремим само да възвисим себе си, (колкото и благороден и Богоугоден да ни изглежда той), и така да сме принудили Бог да му се съпротиви вместо нас. Виждаме, че е жизнено важно да можем да преценяваме плановете си от гледна точка на мотивите им. Важно е какви са мотивите на нашето сърце.

  Моля да обърнете внимание, че Благодатта на Бог не може да бъде използвана като извинение да съгрешаваме, а обратното. Тя е точно Силата, която ни помага да не съгрешим. В някои черкви се проповядва само половината истина, че „няма значение какви грехове вършиш, защото каквито и да са те, благодатта на Бога ги покрива.“ Това е така, но то не може да бъде извинение за извършването на грехове, защото чрез благодатта ни се дава и силата да отстраним греха. Тя покрива греха, но също дава и силата, необходима ни, за да можем да го преодолеем. Видяхме, че благодат означава сила. И от нея могат да се възползват само пречупените. Горделивите ще трябва да се справят само чрез усилията на техните мишци. Но и усилието няма да им помогне, защото Бог се противи на техните планове.

   С други думи, без благодатта, всичките ни усилия, макар и усърдни, ще останат безплодни. Може да сме вложили много време и енергия, но въпреки всичко, резултатът ще е отрицателен.

  Например, отиваш на черква, чуваш какво трябва да правиш, връщаш се в къщи, опитваш се да го направиш, като полагаш всичките си усилия, но се проваляш. Защото без благодат, не можеш да го направиш.  Вместо да се трудиш докото дойде отчаянието, обърни се към Бог с молитвата, Той да те научи как да усвоиш дадената ти благодат (или сила), за да можеш да се справиш, като признаеш, че имаш нужда от промяна в съответната област, но нямаш силите да я извършиш сам.

   Благодатта ще ни помогне да отгледаме децата си спокойно, без големи усилия, с лекота и с радост. Докато без нея, каквито и усилия да положим, колкото и да се мъчим, пак ще е напразно.

   Когато приемем Святия Дух, ние получаваме точно тази Сила, която е предназначена да работи в наша полза, чрез благодатта.

   1Петър 5:10- И Богът на всяка благодат ще те усъвършенства и направи такъв, какъвто трябва да си, ще те утвърди и укрепи, след като пострадаш малко. За какво „пострадване“ става дума тук? Аз вярвам, казва Джойс Майер, че когато открием, че не стоим право пред Бог, ние може би ще се притесним или разгневим, но след тези първи емоции, следва моментът на взимане на решението да променим нещо в нашето мислене или вярване, което не е било в съответствие с Божието Слово, но което сме вярвали винаги, защото това е било част от традицията или част от убеждението на нашата деноминация. Промяната, която Бог изисква сега от нас е свързана с емоционална болка, болка от операцията, извършена от „двуострият меч“ на Словото. Ако преодолеем добре тази болка от промяната, ще получим победата.

   Но, ако не съумеем и вместо да се корегираме, изберем да затвърдим вратовете си, тогава ще трябва да пострадаме дори и още. Но колко ще бъде това „още“? Ами, докато не си научим урока! Амин!