1Коринтяни 10:6 „А в тези неща те (израелтяните) ни станаха пример, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.“ Така че Писанието трябва да ни служи за пример, да не пожелаваме това, което е зло в очите на Бога, както и те го пожелаха и видяхме сетнината им. Тук точно става дума за историята на Еврейския народ, описана в книгата Изход.

   Да не се поддаваме на идолопоклонство, което в наше време се е преобразило в други форми, например в пожелание за материални неща, което пожелание може да нарастне до такава степен, че да контролира нашия живот. Колосяни 3:5,6 „За това, умъртвете природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, зло желание и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните.“

   Така че според Словото материализмът е вид идолопоклонство, от което трябва да се пазим.

   Псалом 119:11 „В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам“. Скрил съм Словото Ти в сърцето си и то ще ме запази да не Ти съгреша.

   1Коринтяни 10:8,10 „Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях, и паднаха в един ден 23000 души (Числа). Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха и погинаха от змиите. Нито роптайте (не мърморете), както възроптаха някои от тях и погинаха от унищожителя (т.е. сатана). А всичко това им се случи за пример и се написа за поука на нас, върху които са стигнали последните времена.“

   Словото има тази способност да ни направи позитивни. Няма вече да мърморим и да се оплакваме. Горните неща се случиха на Израелтяните за пример и бяха записани за нас, за да можем и ние да се поучим в нашия живот.

   В Новия завет Бог вече не убива за никой грях (благодарение на Исус), но неговото отвращение към греха си остава точно същото.

   Например сексуалният грях (скрит или явен), отваря човека за демонична активност, която ще го унищожи. Бог няма да те накаже, нито да те унищожи, но сатана, когото ти си допуснал (чрез подчинението си) да те обладае, точно той ще свърши тази работа.

   Всички герои от Стария завет са показали много сериозни дефекти в морала си, или в своя характер. Само двама от тях Словото не е смъмрило. Това са Йосиф и Самуил. За тях Словото не пише нищо лошо. Много хора са на мнение, че Йосиф е бил аругантен и разглезен младеж, който се е самовъзвисявал пред баща си и братята си, но ние ще покажем в този материал (чрез Словото), че това не е така.

   Йосиф е много позитивен герой в библията, защото той не почиташе Бог само в своята голяма нужда, когато и без това нямаше какво друго да прави, но Го почиташе и във времето на пълното изобилие, когато имаше фараонската власт. Това не е лесно да се постигне, защото в добрите и изобилни времена, ние естествено по-лесно забравяме за Бога и започваме да разчитаме на своите собствени способности, позиции или връзки.

   Животът на Йосиф ни говори в такива области, като морал, пречупеност пред Бог и човек, милост към хората, простителност, добронамереност и придобиване на мъдрост от Бога. Той ни разказва как един силен и влиятелен човек, надарен с огромни богатства и власт, може да се отнася по Божия начин с всеки, който излезе на пътя му. А това не е лесно да се постигне. Изисква се пълна отдаденост на Божиите пътища и на истината, както и едно библейско (истинно) отношение към себе си. Изисква се пречупеност и честно сърце.

   Историята на Йосиф започва в Битие 37:2, когато той, едва 17-годишен получава първите инструкции за Божията воля за своя живот. Това са две съновидения, които в общи линии повтарят едно нещо. Те показват Йосиф издигнат над неговите братя, както и над родителите му и жените на баща му. Всички те му се покланят. В тези сънища Бог показва каква съдба очаква Йосиф, създава неговото видение за бъдещето. С каква цел? Това видение беше абсолютно необходимо през следващите 13 години, които се оказаха най-тежките години в живота му. Мъките, лишенията и несправедливостта, изляни към Йосиф в тези години са големи, но той не отстъпва от Божия план.  След тези 13 години на страдания той застава за първи път пред фараона и съдбата му започва да се обръща. Тук Йосиф е на 30 години. Минават още 9 години и на 39-годишна възраст той започва да вижда изпълнението на своите сънища. Това е един урок за тези, които искат веднага да бъдат изпълнени Божиите обещания за техния живот и са готови да ритат с крак врати, за да се настанят в тези обещания. Но трябва търпение и много вяра, за да дочакаш момента, в който Бог ще отвори вратата пред теб и нещата ще станат от самосебе си. Виж Евреи 6:12, където пише, че „чрез вяра и търпение ние наследяваме Божиите обещания“. А също и в Стария завет- Еремия 29:13, където се казва: „Ще Ме търсиш и ще Ме намериш, когато Ме търсиш с цялото си сърце.“ Ето как трябва да се преследват целите на Бога, за да имаме успех.

   Яков 1:4 Търпението и отстояването на разните изпитни с вяра ще произведе твърдост в нас, „а твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдем съвършени и цели, без никакъв недостатък“ Точно това се е случило и с нашия герой Йосиф, който е поискал най-доброто, което Бог има за него и търпението му, както и вярата, че го получава, са били абсолютно необходими, за да го получи.

   Битие 37:3-8 „ А Израил обичаше Йосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му и му бе направил шарена дрешка. Но братята му, като гледаха как баща им го обича повече от всичките си чада, го намразиха дотолкова, че не можеха дори и да му говорят мирно (без гняв). А Йосиф видя сън, та го разказа на братята си, поради което те го намразиха още повече. Той им рече: Чуйте моля този сън, който видях: Ето ние връзвахме снопи на полето; и ето моят сноп стана и се изправи; и ето, вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. А братята му му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече поради сънищата му и поради думите му.“ В този конкретен случай Йосиф не беше направил нищо нередно. Омразата на братята идваше от предпочитанието на бащата към Йосиф и от изказването на глас на видение, което самият Бог беше вложил в сърцето му, което Йосиф трябваше да направи. Т.е. нищо нередно от страна на Йосиф. На всичко отгоре Бог му показа и втори сън: (3:9,10) „Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и 11 звезди ми се поклониха. Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като каза: Какъв е този сън, що си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? И завидяха братята му, а баща му запази тези негови думи в паметта си.“ С други думи бащата повярва на тези негови сънища и смъмрянето беше, може би, само за да угоди на ревнивите му братя. Сънищата не са били източник на тази омраза, но само са я подсилили.

   Тук има поука: Когато Бог ни покаже Своя план за нашия живот и ние изговориме видението си пред другите, непременно ще срещнем съпротива и опит това видение да бъде спряно. Точно това трябва да се очаква. Задължително е да говорим, ако сме получили слово от Бога (тук се включва и слово за изцерение, което сме приели от Него), защото то трябва да се утвърди в сърцето ни, а това ще стане чрез една смела изповед с уста пред свидетели. Тази смелост, да изговорим на глас словото от Бог, ще ни промени и подготви за изпълнението на видението ни. С огласяването на видението ни, за нас няма да има вече връщане назад. Словото вече е излезло и чакаме неговото изпълнение. Друг избор нямаме. Това е единственият правилен подход. Това видение трябва да стане неделима част от нас.

   Точно този е и смисълът на „кръщението“ или „баптизма“. Да изкажем на глас, пред свидетели вярата си, което ще предизвика критика от околните, на която ние ще трябва да устоим и с устояването си да се утвърдим във вяра. Т.е. да сме достатъчно смели и уверени в истинността на изреченото от Бога слово, че дори и загуба на репутация от изговарянето му на глас пред свидетели, не трябва да може да ни спре.

   Това е подобно на поникването на едно семе. Младото растение се убива най-лесно преди да са се утвърдили корените му. Тази истина е добре известна и на сатана, и той широко я използва.

   Докато видението ти е още младо в теб, всеки (дори и твоите най-близки хора), ще дойде да се опита да го убие. „Ти за кой се мислиш?“- ще попитат те (това е завист или несигурност от тяхна страна). „Та точно на теб ли Бог ще обърне внимание? Я се виж какъв си! Какво направи вчера?“ Всички изведнъж се оказват засегнати, че Бог е избрал точно теб. Това изобличава тях като хора, които не са търсили достатъчно Божието видение за своя живот, защото Той няма предпочитание към никого и след като е избрал теб, ясно че нещо не е наред с тяхната вяра.

   Тази същата история се случи и на младия Давид преди срещата му с Фелистимеца- великана Голиат, 1Царе 17 глава. Братята му го обвиниха в безотговорност към преките му задължения с овцете, а също за това, че има горделиво и лукаво сърце. Но източникът на това обвинение също беше завист от страна на братята. „Защо Бог ще извика теб, а не мен?“ Вместо да се пречупят и да помалят Давид за помощ, което единствено щеше да им помогне, те предпочетоха да свалят и Давид до своето ниво. Това е логиката на завистникът. Но Давид съвсем не се отчая. Просто се отстрани от злодумеца (17:30); обърна се към следващия човек и продължи да говори своето видение.

   Така трябва да направим и ние с нашето видение. Не трябва да позволяваме на никой да ни спре. Просто продължаваме да го обявяваме на света със същата вяра и увереност.

   За изпълнение на Божията воля за нашия живот, първо трябва да имаме видение. В Притчи 29:18 се казва, че „когато липсва видение, хората погиват“. Нашето видение може да не е толкова ясно, както е било при Йосиф. Бог му е показал целия му живот. За нас ще е достатъчно Той да ни води стъпка по стъпка до Своята цел. Защото, ако ни покаже ясно целия Си план, ние няма да можем да го приемем и ще се уплашим и сами ще убием нашето видение, ще направим спонтанен аборт.

   За да реализираме каквото и да е, трябва да имаме цел, а целта се дава от Бог.

   Битие 41:32 ни казва, че ако съновидение се повтори два пъти, това означава, че то е решено от Бога и Той скоро ще го изпълни. Така че това видение беше утвърдено от Бог и няма да бъде променено.

   Най-доброто от Бог трябва активно (с агресия) да се търси. То никога не идва само. Не се изпълнява в живота ни автоматично. Това е така, защото откакто е започнало да се проповядва Небесното царство, от тогава към него се проявява агресия, за да го разруши. Целта на тази агресия е да свали Христос от трона и болката или болестта ни, или нещо друго, което ни е притеснило да се възкачи на Неговото място на този трон.

  Както пише в Матей 11:12 „От дните на Йоан Кръстител до днес, Небесното царство със сила напредва (в света) и мъже (и жени) на силата (агресивно, активно подхождащи мъже и жени) го превземат.“ Какво означава това? Това означава, че ние, като войници на Бог, превземаме Небесното царство чрез настоятелност и сила, дадена ни от Бога. Няма да се примирим с нищо по-малко от най-доброто от Божията воля за нас! Това трябва да бъде мотото ни. Така например, изцелението ни принадлежи, то е наше и ние няма да се примирим, докато не го получим в пълнота. Това е отношението, което Бог очаква ние да имаме. Така се превзема Небесното царство, а също и Божиите обещания. Така се живее пълноценен християнски живот. Трябва да се борим за това, което ни е обещано, това „повече от достатъчно“ в живота. Трябва да се борим за нашия мир, радост и оптимизъм, защото те не идват сами. Те са ни подарени чрез Словото, но ние трябва да пристъпим към тях и да ги усвоим за себе си. Ако сме пасивни, нашият враг спокойно ще ни открадне Божиите обещания.

   Без агресия и проявена духовна сила не можем да превземем Небесното царство, съответно и Божиите обещания. Небесното царство не ни се спуска наготово в скута.

   По тази причина този фатализъм, който някои наричат „суверенитет на Бога“, или както твърдят, че волята Му се изпълнява винаги тук на земята, няма значение какво ние правим, не е нищо друго, освен един убиец на вярата ни. Ние играем решаващата роля за развитието на нашия живот, не е Бог. Сложи видението за своя живот пред очите си, защото в противен случай няма да можеш да преминеш успешно през ударите, които целят да те потопят. Тези удари са насочени точно към твоята вяра, която е и тяхната цел.

   Братята на Йосиф имитираха смъртта му- „взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта му, занесоха я пред баща си, като казаха: Намерихме това, познай сега дали това е дрешката на сина ти или не.“ Колко жестокост е необходима да причиниш съвсем съзнателно такава смъртоносна мъка на своя баща? Битие 38:34 „И Яков раздра дрехата си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време“ (38:35) „ и всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше, с жалеене ще сляза при него в гроба“. Тук Словото ни казва, че понякога ние не искаме да се утешим или да приемем утешение от Бога, въпреки че то ни е предложено постоянно. Това се случи и на Яков.

   Ето какви лицемери са били Йосифовите братя! От една страна, ако си признаят деянието, бащата ще се успокои веднага и ще потърси да откупи Йосиф. Няма нужда от тяхното празно утешение, след като те са виновни за случилото се и са го предизвикали на първо място. Но те мислят само за себе си, за своето удобство и задоволяване на своя егоизъм. Това са група безбожници, хора без морал или чувства. Явно че е било благословия за Йосиф да напусне така млад това семейство, защото хората в него са тичали след злото. Не се знае от какво Бог е спасил Йосиф, когато го е измъкнал от това място. Знаем, че го е спасил от физическа смърт, но от какво още...?

   Битие 39:1 „И Йосифа заведоха в Египет;  и Египтянина Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, купи го от ръката на Исмаиляните, които го заведоха там.“

   И сега следва един от моите любими стихове в библията- Битие 39:2 „И Господа беше с Йосифа и той (Йосиф) беше преуспяващ човек и намираше се в къщата на господаря си, египтянина.“ „Преуспяващ човек“??? Един роб??? Момче, което доскоро е било презадоволено, било е господар самото то и сега не притежава дори и себе си? Такова нещо не пише за Египтянина, че е „преуспяващ“. Явно,че Божието разбиране за „преуспяващ“ човек е различно от нашето! Но преди да каже, че Йосиф е преуспяващ, там пише, че „Господ беше с Йосифа“ и така той беше „преуспяващ“.

   „Преуспяващ“ означава, че Бог Всемогъщ е сложил вниманието Си върху теб по специален начин. Ти си избран да преуспяваш, защото си по Божието сърце. Това се е случило и с Йосиф.

   Ако Бог е погледнал на теб благосклонно, то ти си преуспяващ. Може би в момента преминаваш през тежко и трудно време, но ти си преуспяващ в очите на Бога, защото Той знае мислите, които има за теб, мисли на добро и на успех- Еремия 29:11: „Защото Аз знам Моите планове за вас, заяви Господ, планове да ви преуспявам, а не да ви повреждам, планове да ви дам надежда и бъдеще“(Life Aplication Bible, „Приложна библия“- от английски); или „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“(български превод).

   Само ако можеш да разбереш това, ти живееш вече в божията почивка. Много е важно какво е видението, което имаш за своя живот. Ако се виждаш преуспяващ, поради това, че Бог е сложил благоволението Си върху теб, то и в най-голямата житейска буря ти си преуспяващ и ще излезеш победител от нея. Може да нямаш какво да ядеш в момента, може да си на дъното, но ако се виждаш преуспяващ поради Господа, а не изпаднал, какъвто обстоятелствата ти налагат да се видиш, ти ще изплуваш с невероятна сила отново. Това е гаранция. Никой няма да може да ти го отнеме. Но и ти ще трябва да го повярваш, иначе няма да може да стане.

   Ако Йосиф се оплакваше и мърмореше, то тази Божия съдба нямаше да може да се изяви в него. А няма друг между нас, който да има по-голямо основание да мълмори и да се оплаква от него.

   Братя и сестри, истинското преуспяване започва от вътре преди да може да се прояви отвън. Ако си новороден, то Бог е с теб и ти си преуспяващ. Единственото, което трябва да направиш, за да видиш този просперитет в материалния свят е да Му повярваш. Това важи и за всички Божии обещания.

   Битие 39:3 „И неговият господар видя, че Господ беше с него и Господ правеше всичко да преуспява в ръката му.“

   Ако Йосиф мърмореше и се оплакваше пред господаря си, то той нямаше да види в него победителя, а един силно изпаднал човек и потъването му беше гарантирано. Въпреки, че с физическите си очи Йосиф не беше видял още нищо, но с духовните си очи той видя своето видение и му повярва. Много от нас искат да преуспеят, но не могат да видят отвъд материалното в духовното. Обстоятелствата им определят тяхната „вяра“ и така не могат да получат от Бога. Ако действията им се определят от заобикалящите ги обстоятелства, вярата им ще бъде убита. Компромис не може да се допусне.

   Мога да дам пример за това с моя живот. Аз вярвам, че дори и ако сега изгубя всичко, което имам, с което Бог ме е благословил, дори и моя дом, ще е въпрос на време да се вдигна отново, по-успешен и по-благословен и като резултат на новия ми успех- по-можещ и с по-силна вяра от преди. Това е защото аз съм минал през време, когато не съм имал какво да ям, задлъжнях с изплащане на сума на моя хазаин, който имаше фото-ателие в града. Точно тогава помощникът му напусна, а хазаинът ми беше поел поръчка, която сам нямаше да може да изпълни. Трябваше му помощник, когото нямаше как набързо да намери. Така той ми предложи: „Искаш ли да ми помогнеш и аз ще ти заплатя и така ще оправим задължението?“ Всичко добре, но аз нямах представа от това, което се изискваше от мен да върша, а време за обучение нямаше. Но нямах друг избор освен да приема поканата. Работата чакаше и се трупаше. Изоставахме все повече. Тогава аз започнах да се моля на езици, за да извлека от своя дух перфектното знание по моя проблем и то да стигне до моя ум и аз да го разбера. Не само го разбрах, но също и знаех точно как да извърша операцията така, че да спестя хартия по такъв начин, че дори и собственикът се учуди на моето решение. Балансът на цветовете беше идеален, а това беше трудно дори и за професионалиста, защото тогава не се използваше още електроника за тази цел. Но освен техническата част на въпроса, реализирах и голяма икономия на фотографска хартия, на което собственикът беше учуден. Той ми предложи постоянна работа при него, но аз вече имах моето видение от Господа за служение. С други думи Бог ме просперира и чрез мен благослови много това фото-ателие. Но аз не се усъмних нито за миг в съдбата на просперитет (успех във всичко, което подхвана), която Бог беше определил за мен. Така че аз имам тази увереност, че каквато и работа да подхвана, Бог ще ме просперира и чрез мен ще просперира и моя работодател. Ето какво историята на живота на Йосиф допринесе за мен в моя живот. И сега мисията, която ръководя има месечни разноски в размер на 2 милиона долара, за които вярвам на Бога и Той никога не ни е оставил.

   Второзаконие 8:18 казва, че Бог ти дава не самото богатство, но силата, мощта да го придобиеш. Как? Това съвсем не е физическа сила, с която си надарен, за да отнемеш богатството на някой друг. Тук става дума за тази Божия способност (сила,мощ), която ще те научи как да стигнеш до пълно задоволяване не само на своите нужди, но и на нуждите на много други хора наоколо.

   Битие 39:4 „И Йосиф получи благаволението на господаря си и му служеше и господарят му го издигна на управителска позиция над къщата му и над всичко, което имаше.“ Всичко господарят му сложи под неговата власт.

   Всички ние харесваме този резултат и желаем да бъде даден и на нас. Но трябва да погледнем какво го предизвика. Йосиф, любим син на богат баща. Господар от своето детство, Бог му говори за чудесно и светло бъдеще. Той знае, че Бог го обича, че има най-добрия план за него. Нещо прекрасно го чака в бъдещето му.

   Но... изведнъж продаден за роб, отхвърлен и в неизвестност от всички, които го обичат. Изведнъж става човек без права. Човек, на който и храната не е усигурена, живота също. Човешкото му достойнство може да бъде потъпкано винаги и без никакво право на компенсация. Всеки друг има права, но не и той.

   Как ние бихме се държали в такава ситуация? Може би първо ще спрем да даваме своето най-добро на господаря си. „Защо трябва да работя? И без това живота ми е хвърлен на бунището.“ Но ако постъпим така, трябва да знаем, че с това си поведение ще нараним само себе си, не някой друг. Ще загубим Божието въздигане и какво ни остава? Псалом 75:6 казва, че повишението ни не идва от друго място, но Бог е Този, Който ни го дава или пък отнема. Същият смисъл е вложен и в Ефисяни 6:5 „Слуги, подчинявайте се на земните си господари със страх и трепет в простота на сърцето си, като ваша длъжност към Христа.“ Служете от сърце, няма значение дали някой ви гледа или не. Каквато и да ви е ситуацията, колкото и лош и неразбран да е човека, на когото служите, служете му, като че служите на Христос. Защото това е Божията воля. (1Петър 2-ра глава). Разбира се, това не се отнася да му се покорявате и в духовната сфера.

   Точно в нашата служба Бог ни оценява и ни преуспява. Ефисяни 6:8 „понеже знаете, че всеки ще получи от Господа същото добро, което върши“. Трябва да вършим нещата с перфектност за хора, които съвсем не заслужават това, само защото принадлежим на Христос. Това е въпрос на лично отношение с Бога. На Него се отчитаме. Трябва да имаме страх от Бога, а не от човек. Няма значение какво могат да кажат за нас човеците.

   Нека пак да се върнем сега при Йосиф. Той работеше безупречно, както би работил за себе си и ето- беда го сполетя: Жената на неговия господар „хвърли око на Йосиф и каза: „Легни с мене“ (39:7). Какво да прави сега? Ако приеме предложението, никой не би разбрал за случилото се, а и той би намерил милион начина да оправдае действието си. Ето, той е незаслужено роб, няма съпруга, защо да не изпита малко удоволствие. Бог го „ограби“ от дом, семейство, любов, а сега защо ще има против и т.н. и т.н. Но ако се потдаде, от друга страна, което изглежда най-лесно да се направи, ще навреди на себе си, на тази жена, на човека, който му е повярвал и е сложил целия си дом и имущество под неговата власт. А най-главното, ще отговори с пълна неблагодарност на Този, който го обича и е приготвил специално бъдеще за него, Този, с когото Йосиф има лично отношение- самият Бог. Тук всичко друго отпада. Йосиф е бил човек на интегритета. Съвестта му е била жива, сърцето му е било меко към Бог. Разбира се той също и не искаше да рискува бъдещето си с Него.

   И решението беше взето. Йосиф ще остане верен, каквото и да му струва това.

   Всеки от нас трябва да се поучи от поведението на Йосиф. Много се лъжат, като казват, че не е важно с какво се занимават през свободното си време, защото с това не пречат на никого, а само на себе си. Но според Словото не е така: Притчи 23:7 ни учи, че вътрешните мисли на човека ще се покажат и отвън някой ден. Гаранция! А  Лука 6:45 казва, че от това, с което е препълнено сърцето (скрития ти), говорят устата (излиза и се проявява в нашите действия).

   С други думи, ако пускаш буклука на този свят да минава през тебе, той ще излезе и от устата ти. Действията ти ще се повлияят от това, с което си пълниш сърцето в тайната стаичка. Вземи урок от Йосиф. За него отношението му с Бога е единственото, което ще определи действието му. Ако и цар Давид действаше като Йосиф, нямаше да стане прелюбодеец и убиец. И Бог не му се разсърди толкова за това, че си е взел чуждата жена (Бог мразеше това, но поради човешкото коравовратие, многоженството беше разрешено), защото и преди това Бог му беше дал жените на цар Саул, но защото Давид презря Бог в сърцето си, презря Бога, Който винаги му гласуваше доверие и не се допита до Него. Виж 2Царе 12:10, където Бог му казва: „Презря Ме“. Ако се беше допитал, никога нямаше да може да извърши това престъпление.

  Ето какво е според Словото да извършим сексуален грях- това е да презрем самия Бог. Да не почетем това, което Бог ни е казал. Да издигнем своята похот, своите желания, своите естествени наклонности, т.е. себе си, над думите на Бога. Така казва Словото.

  Нека да те попитам: Преди да извършиш сексуалния грях, опитвал ли си се да се молиш, Бог да благослови това, което сега ще извършиш? Ако направиш това, никога няма да можеш да пристъпиш към този грях. Молитвата ще убие желанието ти за него. Същото е и с всеки друг грях. Пристъпи към молитва, преди да посегнеш към него и ще видиш, че не можеш да го извършиш.

   Разбира се всяко правило има и изключение. Има хора, които са такива големи хипократи и лицемери(най-често между християнските лидери и религиозните хора), че биха имали тази „смелост“, което всъщност е глупост, да застанат на колене пред Бог в молитва, преди да пристъпят към изпълнение на своя грях и дори да го обявят за Божия идея. Но тъй като никой не може да бъде слуга на двама господари, тези хора служат само на сатана, въпреки че името на Господа не излиза от устата им.

   Нека ви дам един пример (за „презиране“ на авторитет в нашия живот) от нашето ежедневие. Когато разрешим на децата си да закъснеят вечерно време, ние им слагаме лимит- да се приберат до 10.00 часа. Но те се опитват да ни изпитат, прибират се в 10.05 или в 10.15. Тук детето ти не е почело твоята инструкция и е презряло доверието, което ти си му гласувал, като си го пуснал да излезе на първо място. Същото се е случило и с цар Давид. Той е презрял доверието и любовта, с които Бог го е обсипал, т.е. презрял е самия Бог, като не е изпълнил само това, което Бог му е разрешил. Не е почел думите, нито инструкциите Му. Това е истинското прегрешение на Давид.

   Ако искаш да изпиташ Божия просперитет, трябва първо да се научиш как да служиш на хората. Трябва първо да станеш слуга на мнозинството, за да бъдеш издигнат от Бог.

   Лука 16:10 Исус говори, като казва: „Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото не е верен.“ Така че не можеш да кажеш: „Аз имам малко и затова съм неверен. Затова съм принуден да крада, за да оцелея.“ Докато се оправдаваме с това, все в малкото ще си живеем. Дори то ще става и още по-малко, вместо да се умножава. Зависи от нас колко дълго ще живеем в затвора или ще бъдем роби. Зависи от бързината, с която ние можем да променим посоката си на развитие. Чак тогава можем да се измъкнем от затвора или от робството.

   И така, с отказа си да има сексуални отношения с жената на Потефрий, Йосиф нарани нейното себелюбие, тя инсценира изнасилване от негова страна и чрез това лъжливо свидетелство изманипулира мъжа си да хвърли Йосиф в затвора. И така стана.

   И ето го Йосиф, човекът с видение от Бог, обвинен неоснователно в изнасилване, въпреки че неговото действие беше точно обратното на това, хвърлен по тази причина в затвора. Вместо да спрат мъките му и да бъде вече издигнат и възнаграден за голямата си вярност и последователност, той бива захвърлен в по-лошо място.

   Ние бихме се отчаяли и от много по-малка провокация, бихме допуснали да ни налегне депресия и така тя да ни отнеме наградата, която Бог е определил за нас. Бихме си казали: „Няма смисъл от всичко това. Аз се отказвам от службата си за Бога. Не се получава.“

   Но Йосиф запази своя фокус върху Божиите обещания. За него, изговореното обещание от Бог беше по-реално от плъховете в затвора, мръсотията и дебелите затворнически стени, които го разделяха от света. По-реално от неблагодарността на Потефрий, лукавството на тази зла жена, облечена в мъжовата си власт.

   Когато беше в затвора, той служеше на Бога със същото себеотдаване, с което Му е служил винаги. Помни, че независимо, че правиш правилното нещо, това не значи, че всяка следваща твоя стъпка ще е стъпка нагоре. Ние живеем в паднал свят.

   Лесно е да се говори по въпроса, но е много трудно да се живее с интегритета на Йосиф. Ние дори и не влагаме правилното значение на тази дума „интегритет“, която включва ясно разграничаване на доброто от злото, силна любов към доброто и омраза към злото, последователност и непоклатимост в решенията и в избраната цел, вярност във всичко. Малко са тези, които имат всички тези качества. Но Йосиф е един от тях.

   Мощта на нашето видение е невероятно голяма. Тя определя развитието на целия ни живот. Нашето видение скоро ще стане видно за околните. То не може да се скрие. Само може да бъде убито от обстоятелствата около нас или от хората. Виждането ни не трябва да бъде диктувано от нашите обстоятелства, но от видението, заложено от Бог вътре в нас.

   Битие 39:21-23 „Но Господ беше с Йосифа и показваше благост към него и му даде благоволението на тъмничния началник. Тъй че тъмничният началник предаде в Йосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и всичко що се вършеше там, той го вършеше. Тъмничният началник не надглеждаше нищо от това, което беше в ръката на Йосифа, защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.“

   Ето какво Бог прави и с нас, само ако можем да приемем това. Йосиф не беше новозаветен човек, но ние сме. Ние би трябвало да отстояваме по-лесно от Йосиф, да стигнем в служението си по-далече от Йосиф, по-лесно от него да можем да държим целта на Бога пред очите си и ако това не е така, то причината не е в Бог, Който е същият- както по времето на Йосиф, така е и днес, а е в нас.

   (40:1-4) „След това виночерпецът и хлебарят на Египетския цар обидиха господаря си Египетския цар, та Фараонът като им се разгневи на двамата си придворни- началника на виночерпците и началника на хлебарите, тури ги под стража в дома на началника на телохранителите в крепостната тъмница, мястото, където Йосиф беше затворен. А началникът на телохранителите ги предаде на Йосифа и той им слугуваше....“ Ето какво правеше Йосиф- той им слугуваше. Йосиф беше супервайзор в тъмницата, а слугуваше на другите затворници. Повечето биха се нахвърлили върху другите, за да изливат своя гняв и да им отмъщават за своето собствено положение (това е човешката природа), а той им служеше. Т.е. той правеше това, което не идва естествено от вътре на човека, а следваше видението от Господа в сърцето си, следваше Неговия път.

   Концепциите „пътят нагоре е път надолу“ и „начинът да станеш велик е да станеш слуга на всички хора“, които идват по-късно с Христос, са били много добре познати на Йосиф и той ги е следвал. Имайте впредвид, че Йосиф не е имал написано Слово от Господа, което да чете и да може да размишлява над него; нямал е например „Уроците от живота на Йосиф“. Но въпреки всичко, изглежда, че се е справял отлично. Ето какво значи да имаш меко сърце за Господа и умът ти да е отворен за Него. Бог така може да сади Своето в теб. Пътят на успеха е да станем канал, чрез който Бог да може да действа тука на земята. Ако си болен например, иди в болницата и намери някой по-болен от теб, за да му послужиш и така ще получиш от Господа за себе си. Ако друго не стане, то поне твоята гледна точка ще се промени и няма да виждаш вече изкривено, през своя егоизъм. Няма вече да се занимаваш само със себе си. Но също и ще получиш решението на своя проблем, защото е писано „Давай и ще ти бъде давано“ и „С каквато мярка мериш, когато даваш, с такава ще се отмерва и на теб“, Лука 6:38. Но Йосиф нямаше това слово, за разлика от нас.

   И една сутрин той влиза, както обикновено, при двамата нови затворници и ги вижда силно угрижени. Това не убягва от неговото внимание и той ги пита: „Защо изглеждате тъй скръбни днес?“, Битие (40:7). Това ни казва, че в другите дни не са били така угрижени и скръбни. Защо? Нали това е тъмница? Явно, че Йосиф е вършил много добре Божията работа в тази тъмница. Носил е на хората Божията доброта и надежда, която им е липсвала дори и когато са били на свобода. Когато вървиш с Господа, дори и тъмницата няма да ти изглежда така отчайваща. Както е писал цар Давид: „Дори и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти Си с мен. Твоят жезъл и твоята тояга(поправка), те ме утешават. Приготвил Си пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми; Помазал Си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; И аз ще живея завинаги в дома Господен.“, Псолом 23:4,6. Ето това точно се изпълни и в живота на Йосиф, въпреки, че още дори и не беше написано, но знаем, че Божието Слово, написано или не, съществува от самото начало и чрез него всичко беше създадено, Йоан 1:1-3.

   Да се върнем на разговора между затворниците и Йосиф: „А те му казаха: Видяхме сън, и няма кой да го изтълкува. И Йосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете МИ го, моля!“(40:8). С други думи той пита „не принадлежи ли тълкуванието на всеки сън на Бог?“ и веднага добавя: „Кажете сънищата си НА МЕН, за да ви ги разтълкувам, моля!“. Така той слага себе си в позицията на човек, който ИМА лично отношение с този Бог, на Когото принадлежи тълкуванието на всичко. Колко от нас ще имат тази смелост да отговорят така категорично и без никакво съмнение, че Бог е с тях и те са с Бога. Ами ако Бог има друго мнение по въпроса и не му даде своето тълкувание? Тогава? Няма ли да се изложи пред затворниците? Но такива въпроси дори и не минават през ума на нашия герой. Така трябва да бъде и с нас, ако искаме да ходим в Божието най-добро.

   Но затворниците вече са имали тази възможност да се убедят в благословението, изсипано от Бог в живота на Йосиф, така че естествено приемат, че Бог може да им помогне чрез него. И така нещата тръгват.

   А какво можем да кажем за нас? Ако нашият ежедневен живот не е някакво свидетелство за Божието присъствие, то ние нямаме и самочувствието да говорим като Йосиф, защото другите ще ни предизвикат веднага и ние няма да можем да докажем нищо с живота си. Тогава всичките тези думи ще бъдат празни- само обект на насмешка от другите. Ако си позволяваме да клюкарстваме хората; да се радваме в техните несполуки; ако сме черногледци и се оплакваме постоянно и това е нашият начин на живот; ако манипулираме и търсим своя интерес във всичко; ако след като сме взели власт, започнем да тормозим тези около нас, да не ги зачитаме за хора и не използваме властта си за да служим, а търсим облагодетелстване за нас, тогава не можем да говорим като Йосиф. Сърцето няма да ни позволи. И вместо да се покаем от лошия си път, ще започнем да убеждаваме другите, че е грях човек да говори като Йосиф, че това право е дадено само на него и то по изключение и не е за хората в наши дни. И с всичките си сили ще се стараем да наложим това твърдение, защото с него ние се оправдаваме, без значение, че така ще направим Словото на Бога неефективно, Марк 7:13. Ето как се ражда религията.

   За да бъдем позитивни, трябва да разрешим на Божията позитивна натура да премине през нас. Никой не може да даде това, което няма. Отново нещата се свеждат до личното ни отношение с Бога.

   Но „да бъдеш позитивен“ не значи да се задължаваш да говориш позитивни лъжи, ако истината показва друго. Но можеш да кажеш тази истина с любов, като се базираш на авторитета на Бог, който стои зад нея, без да се налага да показваш своето собствено отношение към ситуацията. Т.е. ти да останеш неутрален. Божията истина да се изяви чрез теб, без твоята личност да се проявява въобще. Точно това направи и Йосиф при тълкуванието на сънищата на двамата служители на фараона. Тълкуванието на съня на виночерпеца беше положително, той ще бъде освободен и възстановен след три дена, но това на хлебаря беше много лошо: „След три дена Фараонът ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе“,(40:19). Той не би могъл да изговори тези ужасни думи на хлебаря, ако нямаше лично отношение с Бога. По някой път истината се казва много трудно. Но нямаме друг избор, защото в противен случай хората няма да ни вярват. Истината трябва да се прокламира, в противен случай няма как да бъдем „уста“ на Господа. Това обаче не ни определя като негативни. Ние сме само едни вестоносци.

   Йосиф не се съмняваше ни най-малко в истинността на словото на знание, което разтълкува съня и затова, след като даде добрата новина на виночерпеца, веднага изказа и своята молба: „Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието и продумай на Фараона за мене и избави ме от този дом; понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, та да ме турят в тази яма“, Битие 40:14,15.

   Но каквото се случи на практика беше, че виночерпецът веднага забрави за добрината на Йосиф, след като излезе от затвора. Впусна се в дворцовия живот и забрави за добрината, която беше проявена към него, когато беше в ямата. Това не убягна от вниманието на Йосиф, но също и не можа да го вгорчи, да го разочарова и да го убеди да се откаже от службата си за Бога. Ето как отново беше изпитан характерът на този човек. И отново той излезе победител, като запази своя интегритет.

   Още две години отминаха и ето Фараонът сънува също „и ето стоеше при Нил; и ето 7 крави хубави и тлъсти излезаха от реката и пасяха в тръстиката. А ето след тях излезаха от реката други 7 крави, грозни и мършави... и грозните и мършави крави изядоха хубавите крави и тогава фараонът се пробуди и като заспа сънува втори сън: и ето 7 класа, пълни и добри израстнаха из едно стебло. А ето след тях израстнаха и други 7 класа, тънки и прегорели от източния вятър. И тънките класове погълнаха 7-те дебели и пълни класове....“  На сутринта, духът на Фараона беше смутен. Междувпрочем той изпрати да му повикат всичките магьосници и всичките мъдреци в Египет и Фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги разтълкува.“ (41:1,8).

   Тогава чак виночерпецът на Фараона се сеща за този мъж от затвора, който така успешно разтълкува неговия сън и съня на хлебаря и съобщи за това на господаря си.

   Фараонът прати да повикат Йосиф от затвора. Той  се уми, обръсна се и се яви пред най-могъщия на времето си владетел в света, когото хората дори са боготворили като бог. Йосиф беше всъщност последната надежда на Фараона да получи тълкуванието на своите сънища. Когато разбра защо е повикан, Йосиф каза: „Не аз, а Бог ще даде на Фараон благоприятен отговор“, (41:16).

   Всъщност Йосиф не си преписа заслугата за разгадаването на съня, отдаде я на Бога, но в същото време отчете, че той самият е в лично отношение с Него и по тази причина Бог ще говори чрез неговите уста. И така стана. Дадено му беше слово на знание, отнасящо се за значението на тези сънища, както и слово на мъдрост за единствения възможен изход от тази ситуация. Така че той даде инструкции на Фараона какво трябва да бъде направено: „Потърси умен и мъдър мъж и го постави над Египетската земя и постави надзиратели над земята“, защото след 7 изобилни години ще дойдат 7 гладни години и то така, че изобилието на първите съвсем ще се забрави, защото гладът ще бъде твърде голям.

   Йосиф беше научил вече урока на търпението и остави Бог да го издигне, вместо сам да се предложи на Фараона. Като че ли той е знаел какво ще напише Петър в 1Петър 5:6 „Смири се под могъщата Божия ръка, така че Той да те въздигне в правилното време“. Ако не направиш според както те съветва Бог в този стих, ти няма да можеш да видиш Божията воля да се изпълни за теб в твоя живот. Така че последствията от непослушанието тук са големи. С отказа да изчакаш Божието време да се изпълни за твоето въздигане, ти ще убиеш Божия план за себе си. Бог само знае най-добре кога и как да те въздигне. Няма нужда и ти да Му помагаш. И Неговият начин винаги е изненадващ и чуден, защото не е изработен от човек.

   Ето какъв е Неговият начин: Фараонът извежда един бивш роб и настоящ затворник от затвора и само от един разговор с него го прави втори в царството си след себе си. Сваля дори и пръстена от ръката си и му го дава като знак, че е приет в най-върховната власт. Това е едно много дълбоко посвещение от страна на Фараона, което се прави само веднъж в живота на владетеля. Обикновено този акт се извършва, за да засвидетелства голяма близост.

   Този варварин, който самият е бил боготворен, е видял че Бог е с Йосиф и се е покорил на Божията воля. Това е едно голяма чудо, което показва как работи благоволението на Бога. Няма такива обстоятелства, които да могат да му попречат. Всички, дори и варварите, му се подчиняват.

   Фараонът сложи цялото бъдеще и благополучие на своя народ, както и своето собствено, в ръката на един чужденец- роб и затворник. Такова нещо не се случва въобще в естественото.

   Битие 41:46 „И Йосиф беше на 30 години, когато застана пред Фараона, царя на Египет.“

От тук нещата започнаха да се обръщат към добро за Йосиф. Какво се беше променило? Просто Йосиф беше станал използваем за Бога. Неговата подготовка беше завършена. Характерът му стана стабилен и труден за поклащане. Може би и възрастта му- 30 години, има някакво отношение към това, мисията му да започне, защото той не е първият герой от библията, чиято мисия за Бога започва на тази точно възраст. Исус Христос, Цар Давид, пророк Езекиел също започват своето служение на 30-годишна възраст и в Израел тя се счита за възрастта, в която мъжете имат правото да встъпят в служение на Бога.

   Преди да стане използваем за Бог, Йосиф трябваше да премине през 13 години на трудни изпитания, Битие 37:2 и 41:46. След тези години трябваше да минат и 7-те изобилни години, а после и още 2 години от 7-те сушеви години(Битие 45:6) докато не се изпълни напълно неговия сън- видение, където семейството му (баща, майка и братя) ще му се поклони. Т.е. Йосиф влезе в своето видение в пълнота едва след 22 дълги години, а частично- след 13 години, когато прие ранга на 2-ри човек по власт след Фараона.

   Но ти можеш да кажеш: „Да, но на мен ще ми трябват най-много 6 месеца и съм готов.“ Колко малко ние познаваме себе си!

   Ето как тази същата подготовка за служението им премина за други библейски герои:

• Апостол Павел: Трябваха му около 10 години, за да се подготви за своето служение(3 години в пустинята и още преди да влезе в служението си). Деания 9. И като се има впредвид, че той беше един от най-учените фарисеи на своето време...
• Мойсей: По план трябваше да бъде само 10 години, но поради неговото неподчинение(той избърза да влезе в своята съдба от Бог със собствени сили като посегна сам да помогне на народа си, без Бог да му е дал знак), този период беше удължен на 50 години(добавят се 40-те години в пустинята)
• Цар Давид: около 20 години(13 години от помазването му за цар до частичното му въздигане в служба над Юдея и после още 7 години до пълното му възкачване над цял Израел), 1Царе.

   Така че този подготвителен период е валиден за всеки. За един е по-кратък, за друг е по-дълъг, зависи от грешките, които правим по пътя, зависи от това доколко можем да се фокусираме върху Божиите съдби и планове.

   Понякога ние се лъжем, че дяволът е този, който не ни позволява да влезем в активно служение и ни пречи, но може да е просто самият Бог, Който в милостта Си към нас, не ни позволява да влезем на място, за което още нямаме нужната подготовка и ако ни допусне там, ние само ще се нараним. Видението ни, дадено от Бога, е чудесно нещо, но без добра подготовка, то не може да се реализира.

   Понякога Бог е Този, Който спира изпълнението на твоето видение,  което Той Самият ти е дал, защото ти трябва още време да узрееш, характерът ти да укрепне. Ти не си още готов за това напрежение и атаките, които ще трябва да отбиваш, ако приемеш своето служение.

   Ще дам пример със себе си. Лично за мен бяха необходими 32 години, от момента, когато получих от Бога видението за това, че аз ще говоря на мнозинствата чрез телевизия и радио, до момента на неговото реализиране, т.е. момента, в който това видение се изпълни. Просто трябва време. Недейте с взлом да се впускате в Божията съдба, защото дори и тя да е родена от Бога, пак трябва време Бог да ви подготви за нея. Той Сам ще ви каже кога сте готови за нея. Вие не взимайте инициативата за определянето на точния момент, защото ще сгрешите.

   Така че 10 години не е така дълго време за нас, да бъдем подготвени за Божиите съдби. Трябват много знание, търпение и подходящ характер, за да бъдат изпълнени нужните условия за реализирането на Божиите цели. Но всичко гореспоменато се гради, само трябва време и много слушане на Божия глас, който винаги ни говори.

   Вярно е, че лошите ситуации тестват характера на човека. По време на нападение и войни ние се отрезвяваме за това, кое е важно и кое- не. Тогава се молим повече и повече разчитаме на Бога, защото и без това няма на какво друго да разчитаме. Но най-голямото изпитание, което можем да срещнем в своята мисия за Бога не са затрудненията или пречките, колкото и големи да са те, но по-скоро нашето преуспяване. Властта в нашата ръка и ненарушената верига от успехи в живота ни са най-големият тест за нашия характер. Това ще докажем чрез живота на Йосиф. Той  прие най-висшата власт в целия свят, след тази на Фараона на Египет, но остана зависим от Бог и фокусиран на Него точно толкова, колкото беше и в своите години на робство. Виж Битие 41:40.

   И така, изминаха 22 години от момента, в който Йосиф сънува този сън, който даде посоката на целия му изпълнен с чудеса живот, до неговото изпълнение. В Божието царство всичко е основано на посаждане на семето(Словото от Бога), което ще даде плода; после следва вввввреме и чак след това идва жетвата. Целта е, както вече казахме, ние да бъдем подготвени да понесем напредък и въздигане. В противен случай ще бъдем наранени от нашето въздигане.

   Не случайно Словото ни казва „Ако Господ не съгради дома, напразно работят зидарите. Ако Господ не упази града, напразно бди стражата. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно....“ ако Бог не се погрижи за вас. Псалом 127:1,2.

   Йосиф премина благополучно и през най-сериозния тест, теста на властта и успеха. Той каза на вцепенените от страх негови братя: „Не се притеснявайте! Бог беше в цялата тази работа. Всичко завърши добре. Не ви държа отговорни за нищо.“ Нищо от неговото служение на Бог не се промени вследствие от издигането му. Той беше все така отговорен и бдителен. Не се съблазни да започне да търси повече удоволствия за своята плът. Просто продължи да си служи спокойно, като че ли нищо не се беше променило. Не направи нищо, което да предизвика изпълнението на съня му, в който неговите братя и баща трябваше да му се поклонят и да го признаят за владетел над тях. Колко от нас в подобна ситуация няма да се съблазнят „да натрият носа“ на тези жестоки и надменни братя? Колко от нас биха се лишили от това плътско удоволствие? Но нашият герой просто си живееше в Божието обещание, грижише се за проблемите около себе си и чакаше спокойно момента, в който Бог Сам ще доведе братята му при него, за да се изпълни този сън. Йосиф беше взел решението да забрави за злините от миналото и да влезе в своето бъдеще. Той просто беше простил. И по тази причина Бог можа да го използва така мащабно, да спаси от глад не само Египет, но също така и своето собствено семейство. Битие 45.

   Преди да дойде голямото засушаване Йосиф придоби от своята съпруга двама сина. По-големия той кръсти Манаса, което означава „да забравиш“, да не задържаш злото. Тук Йосиф казва, че го е кръстил така, защото неговият Бог му е помогнал да забрави лошото от миналото(това обаче не значи, че Бог му е помогнал да забрави, в смисъл да се отрече от семейството си. Това Господ никога не би направил, защото в основата на едно такова „забравяне“ стои горчивина, отхвърляне, омраза, а тези неща нямат нищо общо с Бога). Божият начин „да забрави“ е всъщност да прости. Битие 41:51.

   Йосиф не разреши на своето минало да го държи в затвор. Божията цел е това, към което той се беше насочил. Така и ние трябва да постъпваме.

   Вторият си син Йосиф нарече Ефрем, което означава „плодоносен“(41:52). Така го нарече, за да му напомня за добрината на Бога към него, за настоящия момент, изпълнен с плод, изпълнен с добро.

   Сега въпросът беше какво трябваше да стане с тези братя. Те бяха предвидени от Бога да са родоначалниците на 12-те Израилеви племена. Значи трябваше някак да се пречупят и да се покорят на Божиите цели и намерения. И Бог избра точно Йосиф да свърши тази работа. Много е трудно да бъдат пречупени тези жестоки и неморални хора. Няма да влизаме в подробности да ги описваме, както Словото ги е описало, но няма сериозен грях под небето, който те да не са извършили. Нищо не беше свято за тях. Закоравели престъпници.

   Процесът на пречупване е описан в Битие 42:3,6,7,9. „Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тази земя.“ С други думи, той ги обвини в нещо, което съвсем не е невинно, което можеше да им докара и смъртната присъда. Особено като се има впредвид, че е произнесено от човек, който е абсолютен властелин не само над Египет, но и над Ханаан, т.е. техен владетел също. Изпълнението на тази, макар и незаслужена присъда, нямаше да бъде някакво затруднение за този човек. Така че в този момент смъртта ги гледаше в очите и те напълно съзнаваха това. Но това беше и целта на Йосиф. Защо? Защо „след като си спомни сънищата, които беше видял за тях“ направи тази стъпка? Защото той знаеше, че сънищата му, които включваха поклонението на тези братя, няма да могат да се изпълнят, докато те първо не се пречупят, а те няма да се пречупят, докато не се докарат до „ръба на пропастта“, до края на техните възможности. Но като видят колко близко са стигнали до смъртта, пред нейното лице, те могат да се пречупят. Нямаше никакво значение колко абсурдно и неоснователно беше обвинението. Но то трябваше да послужи за тяхното пречупване.

   Следващото нещо, което Йосиф поиска, беше да бъде доведен и едноутробния му брат Вениамин, който е едиствената връзка на тези мъже с отдавна погубения им брат Йосиф. Те нямат друг избор, освен да изпълнят нареждането му, защото гладът щеше да ги принуди. Планът на Йосиф беше животът и свободата на Вениамин да бъдат подложени на опасност точно така, както беше и с Йосиф преди години. И тогава братята имаха само два изхода: единият да приемат злата съдба и за Вениамин, както навремето я предизвикаха за Йосиф и така да останат виновни; и другият изход беше да заложат своя живот, защото само с живот можеше да се откупи живота на момчето и така да се покаят. Но нека изчакаме, за да видим какво ще се случи.

   И така от Писанието се вижда, че съвестта на братята е била тази, която не ги е оставяла на мира през всичките тези 22 години и те никога не са се освободили от това чувство за вина към брат си

(„И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, дето видяхме мъката на душата му и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие“, 42:21 – ето как свързаха своето бедствие с постъпката си), но също така и към престарелия си баща, чиято скръб е била трудна дори и да бъде наблюдавана. Страданието му е било огромно и нищо не е могло да го утеши. Това чувство за вина, което ги е преследвало постоянно, не им е позволявало да успяват в своята ежедневна работа. И сега изведнъж пристигат в тази варварска земя и слугата на този издигнат Египтянин им говори с разбиране за „техния Бог“, а Египтянинът знае как да ги подреди на масата по възрастта им, без никой да му е казал? Освен това какъв е този необоснован интерес на този човек към тяхното семейство и защо иска да види най-малкия им брат, пита с интерес за баща им? Дава им исканата храна, но изпраща слугата си да сложи обратно в чувалите при храната парите им, с които те са платили? Освен това този точно слуга говори с дълбоко разбиране за техния Бог. Какво значи всичко това? На гощавката в дома на издигнатия Египтянин той изпрати достатъчно храна на всеки, но на Вениамин изпрати 5 пъти повече. Защо е това? Всички го забелязаха, разликата в порциите им беше толкова голяма.

   Вижда се, че свободата, а може би и живота на Вениамин (най-малкия им брат, който беше от същата майка, както Йосиф) са застрашени и Юда, този същият Юда, който искаше да убие Йосиф, сега предложи своя собствен живот, за да отърве Вениамин? „Няма по-голяма любов от тази, човек да положи своя собствен живот за брата си“, както по-късно каза Христос. Ето го и доказателството за тяхното искрено покаяние. Това е кулминацията. Това е и заплатата за всичко- да успее да ги доведе до покаяние. Това е и целта му. И тя беше изпълнена. По какъв начин стана това? Чрез „притискането до стената“, което им направи Йосиф. Той сложи големи предизвикателства пред тях. Притисна ги от всякъде- чрез думи, чрез действия, използва своето положение също. И ето го резултата- Юда се покая. Той положи своя живот пред „врага си“ Египтянина, за да спаси Вениамин. Тогава Йосиф се разкри. Всички останаха безмълвни. Те вече (в минало време) бяха пречупени и доведени до покаяние и до положение да му се поклонят, чак тогава той им се разкри кой е- човекът който може също и с лекота да ги погуби. Чак сега го познаха. Изненадата беше огромна.

   Съвсем същата история се повтаря между Христос и хората, които Го разпънаха на кръста. Когато Го разпъваха, те си мислиха, че смъртта Му ще е края на тази история. Но каква огромна изненада ги очаква, когато застанат пред трона Му за Съдния ден. Тогава той ще им се разкрие Кой е, че е Този, Който ще ги съди и има пълната власт не само да погуби телата им, но и душите им да хвърли в пъкъла. Това е страшна изненада. Най-жестоката шега, която се плаща за цяла вечност. Изведнъж те изтрезнява за истината.

   Йосиф им каза да се успокоят, че Бог го е изпратил пред тях, за да спаси живота на мнозина. Но, моля забележете, че това не означава, че Бог е съучастник на тези братя, на техните постъпки и пъклените им замисли. Но Той е Този, който обръща злото, замислено срещу Неговите избрани (срещу тези, които Го приемат), в добро. Пише в Словото, че Бог взима това, което сатана замисля срещу някой, за да го погуби, и обръща това зло в негова полза, ако той люби  Бог и е призван по Неговите намерения. Какви са „Неговите намерения“? В Словото пише: „с това намерение дойде Исус на земята,  ДА РАЗРУШИ ВСИЧКИТЕ ДЕЛА НА САТАНА!“

   Ето какво трябва да правим и ние и да не се безпокоим за това, какво ще се случи!

   МОЛЯ ДА ЗАБЕЛЕЖИТЕ, ЧЕ ЙОСИФ НЕ СЕ ОПИТВАШЕ ДА СИ ОТМЪЩАВА ИЛИ ДА НАРАНЯВА, но да доведе своите си до покаяние. Неговите да застанат право пред Бог, т.е. да се покаят и чак тогава да им се разкрие.

   Изминаха се 17 години от момента, когато цялото семейство на Израил(Яков) се пресели в Египет и заживя доволно и щастливо при Йосиф. Но умря Израил и неистовият страх от отмъщението на Йосиф отново нападна гузните му братя. Те все още съдиха нещата по собствения си характер, как те биха постъпили в подобна ситуация. Не можеха да повярват, че всичкото зло е вече безвъзвратно погребано и забравено. Те не можеха да влезат в бъдещето. Йосиф забрави, но не и те.

   Животът на Йосиф е един пример за живот, изживян в любов и простителност към неговите най-големи врагове- родните му братя, което боли най-много и е най-трудно да бъде простено. Но Йосиф успя, защото в него нямаше егоизъм, нямаше мисъл да задоволява себе си, т.е. своята плът. Винаги очите му бяха насочени към лицето на неговия чудесен Бог.

Петя Стърнс