КАКВО КАЗВАТ ПИСАНИЯТА ЗА ДАВАНЕТО

                   ОСЕМТЕ НИВА НА ДАВАНЕ (ЦЕДАКА) НА МАЙМОНИДЕС

 

   Маймонидес е бил един от най-големите изследователи на Писанията в еврейската история, масово известен с името „Рамбам“, съкращение от неговото истинско име, Равин Моше Бен Маймон. „Маймонидес“ е името, под което той е бил известен между гърците. Роден в Кордоба, Испания през 1135 година, той емигрира с цялото си семейство през 1148 година, поради организираното там преследване. От Испания семейството му се установява във Фез, Мароко за следващите 5 години. Но поради станалите там насилствени покръствания,

той забягнал в Израел, където останал една година. Накрая Маймонидес се установява в сегашното Старо Кайро в Египет. Там той изградил репутацията си на „човек учен в Писанията“ и на равин, като е написал многобройни Юдейски текстове, включително и т.н. „МИШНЕ ТОРА“, която представлява енциклопедичен сборник на целия еврейски закон. Маймонидес е бил считан също за чудесен съветник и водач. Бил е и магистър по медицина, който постоянно е лекувал Египетския царски елит, дори е получил покана да стане Главен лекар и в палата на Крал Ричард– Лъвското сърце. Маймонидес умира в 1204 година и е погребан в Тибериус, Израел.

 

   В МИШНЕ ТОРА Маймонидес включва една глава, отнасяща се до даването (цедака), както и до закона (мицва) за даване на бедните. „ЦЕДАКА“ означава „ПРАВЕДНОСТ“. Дълбоко е залегнало в еврейския закон, че за евреите е абсолютно задължително да помагат на бедните, не само защото ги съжаляват, но защото даването е тяхно религиозно задължение. В Мишне Тора Маймонидес отбелязва ОСЕМ НИВА НА ДАВАНЕ, всеки от които е с по-голяма морална стойност от предходния.

1.     Даване по принуда, без желание;

2.     Даване на по-малко от необходимото, но с желание, без принуда;

3.     Даване на достатъчно количество, но само след като си бил помолен директно да направиш това;

4.     Даване достатъчно преди да бъдеш помолен;

5.     Даване така, че дарителят не знае кой ще получи дарението;

6.     Даване така, че получателят не знае кой е дал дарението;

7.     Даване така, че нито дарителят, нито дареният знаят кой е другият;

8.     Даване в такава форма, като се предлага работа или образование, или пари и то така, че нуждаещият се никога повече няма да се нуждае от цедака (дарение) в живота си. Това ниво на даване е най-задоволяващото от всички и то е свързано с еврейската поговорка: „Дай на човека риба, ще го нахраниш за един ден, научи го как да лови риба и ще го нахраниш за целия му живот“.