---

КАК ДА ИЗПЪЛНИМ БОЖИЯТА ВОЛЯ

 

Исая 1:19 Ако си покорен и с добра воля, само тогава ще ядеш от доброто на земята.

Ако вземеш погрешно свободата, която ти е дадена от Бог, сатана веднага ще се възползва и ще изяде вместо теб добрия плод от земята, който принадлежи на теб. От този стих се вижда, че добрата воля и покорството ни към Бога са необходимо условие, за да изпълним Божията воля за нашия живот.

3 Царе 17:1 говори за времето, когато пророк Илия отиде да се срещне с жестокия владетел на Израил- цар Ахав, и му каза, че „през тези години няма да падне роса или дъжд, освен чрез слово от мене.“ Тези думи бяха казани директно в лицето на един тиранин, който с лека ръка посегна да избие „всичките Божии пророци“, един от които беше и Илия. Много хора биха се уплашили и не биха говорили по Божието указание, носещо риск за техния живот. Но Илия не беше между тези хора- той не само чу от Бог, но и Му се подчини. Много чуват, но малко се подчиняват. Те по-скоро биха отишли „да се молят по въпроса“, отколкото да действат с някакъв риск за тях. И след изтичането на трите години, ще се явят и ще заявят, че те са тези, до които първо е дошло Божието Слово, те са се молили по въпроса и резултатите (славата от Божиите дела) принадлежат на тях. Но няма и да споменат, че са се уплашили да действат по това Слово и вместо да го доставят на царя, са се скрили в тайната си стаичка „да се молят“. Както е писано в Яков 2, вяра, която не е придружена от дела, които да подкрепят тази вяра, е мъртва. Но ето, че Илия действа въз основа на вярата си в Божиите думи и затова сега ние четем за него. Той също получи и позицията на основната фигура в царството, която неговото подчинение на Бога му осигури. Както видяхме по-нататък в историята, Бог не изпрати снабдяването за Илия на мястото, където той беше в момента, а го изпрати на мястото, където изпращаше и самия Илия да отиде, до потока Хиброн. Т.е. Бог отново изискваше подчинението на Илия. Резултатът беше, че Илия се подчини. Волята на Бога се изпълняваше стъпка по стъпка. Но, за съжаление, Илия не можа да изпълни цялата воля на Бога за своя живот. Той имаше сериозни недостатъци в характера, поради които не можа да издържи голямото напрежение, искаше да умре в разгара на битката и накрая открито не се подчини на Бога, като не изпълни две от трите неща, които Той му заповяда да извърши. Пророк Елисей ги изпълни вместо него. Още много Бог плануваше да направи чрез живота на пророк Илия, но поради неподчинението му, това не можа да стане. Виж материала, озаглавен „Уроците от пророк Илия“.

Ако искаш сърцето ти да е чувствително към Божиите неща, трябва да Му се подчиниш. Това е необходимо, но и достатъчно условие за твоя духовен растеж. Без подчинението ти, Бог няма да може да протече през теб и Неговата воля в живота ти, няма да може да се изпълни. Съгласно със Словото от Римляни 6:16 твой господар е този, на когото се подчиняваш, този, чиито решения са доминиращи в твоя живот. Не е този, когото ти обявяваш с устата си, а този, когото обявяваш с делата си. Тук има съществена разлика.

Евреи 12:1 казва, че християнския живот е като едно състезание- тичане на маратон. Ако искаш да го спечелиш, не си слагай около кръста допълнителните тежести от греха, а отстоявай с търпение и последователност, докато стигнеш до финала. За тази цел ще ти е необходимо дълготърпение, да се обречеш на целта си за повече от един ден или месец, или година. Изисква се пълно посвещение, с всичките сили на човека.

Исая 40 говори, че ние сме като тревата, която изсъхва и преминава, но Бог е вечен и всемогъщ. Човешкото същество, само по себе се не притежава потребната му издръжливост. Дори и млад, човекът се изморява бързо, бързо се разсейва. Дори и най-силните между нас, също падат без сили (Исая 40:30). В нашата природа не е да бъдеме упорити, да сме търпеливи и да продължим с упорство, но в Исая 40:31 се казва, че „на тези, които чакат на Господа, Той ще обновява силите“. На това разчитаме и ние, които искаме да изпълним Божията воля за нашия живот, защото само Той не се уморява и никога не Му дотяга.

И така разбрахме, че търпението и отстояването не са човешки качества. Те могат да се получат само от Бога. Не са част от човешката природа. Да „чакаш на Господа“ е важно условие, за да получиш обновяване на силите или обновяване на твоето посвещение за постигането на целта.

Търпението също е вяра, но такава вяра, която работи за едно доста продължително време. Чрез търпението, да запазим фокуса си върху Господа.

Също и християните трябва да си влияят взаимно, да се окуражават за запазването на това търпение и за извършване на добрите дела, както е писано в Евреи 10:24. Повечето хора запазват своята вяра само и докато се намират в среда на вяра, в черквата, в домашна група или в хваление. Но след като излезнат от тази среда и вярата им изчезва. Те нямат това отстояване и търпение, да чакат на Господа и не могат да дадат този траен плод и да изпълнят Божията воля за техния живот.

Евреи 11 говори за Мойсей и как той е имал търпението да чака на Този, Който е невидим (11:27). Трябва да имаш голяма духовна сила и зрялост, за да запазиш нужното търпение да чакаш на Някой, Който дори и не виждаш. Но как се постига това? Словото отговаря в Евреи 12:2 „Като гледаме на Исуса, Начинителя и Усъвършителя на нашата вяра, Който постави пред очите Си предстоящата Му радост, за да може да издържи кръста, да презре срама“. Трябва да сложим Исус в центъра на нашия живот.  Сатана не се страхува от теб. Той се страхува от този между нас, който осъществи Божията воля за живота си, защото тази воля дава свръхестествена сила и живот, които ако протекат през теб са унищожителни за сатана. Римляни 11:29 казва, че Божият план за живота ти не се променя до твоята смърт. Този план „виси“ над теб постоянно и от теб зависи, дали ще го изпълниш. Но ако не го изпълниш, никога няма да можеш да изпиташ това щастие да живееш в Божията пълнота.

В Словото понятията „твърдост“ и „дълготърпение“ са синоними, т.е. употребяват се с подобно значение и са взаимно заменяеми. Често чуваме в проповеди да се казва, че ако се молим за твърдост или дълготърпение, то е равносилно да се молим Бог да ни прати проблеми, защото според тях проблемите са тези, които произвеждат твърдостта и търпението. Тези проповедници виждат написаното от апостол Яков в Яков 1, като доказателство за това. Ще обясним защо горното не е вярно и на кого може да служи едно подобно твърдение.

Яков 1:2-4 казва „Считайте го за пълна радост, братя мои, когато попадате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост, а твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете и вие съвършени и цели, без недостатък.“ Това търпение, за което говорихме по-горе, тук се превежда като твърдост.

От моя опит от преди 40 години, аз съм бил подложен на много атаки от водачи на църквата, демонични атаки, отхвърляне и т.н., но всеки път Бог се е намесвал и тези проблеми са били решавани пред моите очи. Аз никога не съм оставян сам в моите битки. Той винаги е бил до мен и ние заедно, всеки път сме побеждавали. Каквото тук не приемам е, че източникът на нашата твърдост и търпение са проблемите, които идват на нашия път. Проблемите ни не са източник на нищо добро. Но нашият опит, когато ние успешно ги преодолеем, заедно с нашият невероятен Бог, точно този опит произвежда нашата твърдост и способността ни да отстоим и точно за това говори тук апостол Яков.

Проблемът ти не идва от Бога!, а от дявола, който се опитва чрез него да те унищожи. По този въпрос Марк 4:17 казва, че сатана е този, който изпраща напаст или гонение, за да унищожи Словото в сърцата на тези, които нямат още дълбокия корен, който би им осигурил нужната твърдост или търпение, да „чакат на Господа“ за решението на своите проблеми. Ето кой изпраща тази напаст и гонение и с каква точно цел, както е писано в Словото. Какво повече ние трябва да му умуваме тук? По- скоро постарай се да четеш Словото на Бог с това „здраво“, „просто“ или „искрено“ око, което ще вижда само това, което е написано, а не написаното, да се пречупва през нашите представи за него, продиктувани от нашата деноминация или религиозни виждания. Виж Лука 11:34, където се казва: „Светило на тялото ти е твоето око, когато окото ти е здраво (просто или искрено, които са също значения на употребената тук дума), то и цялото ти тяло е осветлено (пълно със светлина, правда и здраве); а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак (пълно с тъмнина, неправда и болест).“ Това веднага ми напомня за твърдението в Притчи 4, относно Божиите думи, като здраве за цялото ни тяло.

Проблемът идва до нас, с цел да ни унищожи, но Бог е този, Който ще ни извади от всичкити капани, в които лежим (Псолом 107:20). В момента, когато се убедиш от собствен опит в тази истина от библията, тази твърдост, за която Яков говори, ще бъде произведена в твоя живот. Проблемите ти ще дойдат и без да се молиш за тях. Болест, смърт, развод, бедност не идват с цел да те направят по-съвършен. Срещу тях трябва да се бориш, а не да ги приветстваш, като идващи ти от Бога. Те не идват до теб от Него, нито пък идват, за да ти помогнат.

Търпението или твърдостта не идват от проблемите. Ако беше така, хората с най-много проблеми ще имат и най-много търпение и твърдост. Но това не е така. Търпението и твърдостта за отстояване идват само от Словото, Римляни 15:4 „Всичко написано, е написано с тази цел, че ние поучавайки се на твърдост и утеха, които идват от Словото, ще имаме надежда.“ Т.е. източникът на нашата надежда са тези твърдост и утеха, които от своя страна идват от написаното Слово на Бога. Това е.

В процеса на следването на Божията воля, ние се сблъскваме с много проблеми, идващи отвън или от самите нас, които ние трябва да преодолеем с Божията помощ. За да се изпълни Неговата воля, е нужно много време и голямо усилие, търпение, за да „чакаме“ на Господа.

Много започват, но малко са тези, които завършват състезанието. Апостол Павел казва във 2Тимотей 4:7,8, че той е завършил състезанието, изпълнил е волята на Бога. Сега за него се пази короната.

Евреи 10:35,36 „Не загубвайте първоначалната си увереност, за която има голяма награда, защото ви е нужна твърдост, ако ще изпълните Божията воля и да получите обещаното.“

Твърдостта и дълготърпението идват точно от нашата сигурност, която имаме в Бога. Тази сигурност те кара да вярваш повече на Словото, отколкото на твоя доктор с лошата диагноза за теб.

Евреи 6:12 казва, „Не бъдете лениви, но подражавайте на онези, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията от Господа“. Тук става дума за Аврам. От горния стих се вижда, че дълготърпението не означава бездействие и леност. Напротив, то е свързано с тежък труд и упорство.

Но нека погледнем на живота на Аврам (Абрахам), един бездетен човек, на когото Бог даде обещание, че неговите чада ще са по-многобройни, отколкото са звездите на небето или песъчинките по земята, Битие 22:17. Ако той нямаше дълготърпение и твърдост от вярата си в Словото на Бога, би се отчаял и би се отказал от следването на Божията воля за своя живот, но за щастие това не стана. Без надежда няма да има и дълготърпение, нито отстояване и твърдост. Надеждата е важен компонент, защото:

Евреи 6:19 казва: „Ние имаме надежда, която служи като котва за душата ни.“

А душата ни (ум и емоции) е колебливата, тази която създава проблемите. Духът ни знае как да бъде дълготърпелив. Нашата надежда е основана на Словото. Така че Словото е котвата за нашата душа.

Евреи 12:2 казва, че Исус можа да издържи кръста и огромното мъчение, благодарение на това, че държеше пред очите си радостта, която го очакваше след победата. И ние трябва да постъпваме като Него. Това, което трябва да стои пред очите ни е короната, обещана от Бога, при положение, че издържим.

Апостол Петър ходеше по водата в Галилейското езеро. Той просто следваше Словото от Исус, Който му каза: „Ела!“ Вълните бушуваха, вятърът беснееше, но това не беше от значение, докато той гледаше лицето на Исус и черпеше вярата си от Него. Но когато погледът му се съсредоточи на вълните и вятъра, т.е. на обстоятелствата около себе си, а се отвърна от Исус, обзе го страх и той започна да потъва. Виж Матей 14:25–29. Дълготърпението и твърдостта (т.е. вяра, упражнявана за дълъг период от време) идват от гледане на лицето на Исус.

В Римляни 1:16 Павел казва, че той не се колебае да казва на хората за добрината на Бог, въпреки, че другите мислят, че е по-ползотворно да се говори за Божия гняв. Но Павел отговаря, че хората интуитивно знаят за Божия гняв (1:18,20) и на тях им липсва знание за Божията любов, която единствено има сила да ги съживи и да им даде нужната победа. Подходът на Павел е различен, но само той е правилният. Любовта на Бога е тази, която извършва Неговата работа, а не гневът Му.

В Римляни 1:21 Словото обяснява кой е начина, по който човеците затвърдяват сърцата си към Божиите инструкции. Преминава се през 4 основни момента, а именно:

1) Хората не прославиха Бога в сърцата си;

2) Не Му бяха благодарни;

3) Започнаха да се погубват чрез своите собствени мъдрувания. Въображението им се изврати. Надеждата им взе погрешна посока;

4) Безумното им сърце се помрачи.

Но както е писано, човеците остават без извинение, че не са разбрали и не знаят. Защото цялото творение свидетелства за Създателя си. Където и да погледнем, виждаме нашия Създател.

Нека сега разгледаме всяка от горните 4 точки поотделно, като ги обясним:

1) Хората не прославиха Бога в сърцата си.

Всеки човек има стойностна система, според която той оценява всичко, което идва на неговия път. Преценява неговата стойност за себе си и го класифицира в сравнение с другите неща в живота, след което се съобразява с направената класификация. Думата, употребена като „прославиха“ в Римляни 1:21 е същата, преведена „уголемих“ в смисъл по размер (но отново като прославяне), в Римл. 11:13, където ап. Павел говори за офиса си на апостол на езичниците. От тук виждаме, че „уголеми“ се употребява като синоним на „прослави“. Т.е. каквото уголемяваш в живота си, това и прославяш. Ако постоянно се концентрираш на делата на сатана и постоянно се „бориш“ с него, то ти него уголемяваш и прославяш , за сметка на Бога. За съжаление това е основна практика в някои църкви. Съсредоточавай се върху „лицето на Бога“, а не върху делата на нашия враг, който въобще не е в Божията категория. Даже стигат и до там, че спират да обръщат внимание на това, което Бог е направил или е казал да направят, защото са презаети от „борбата“ си със сатана. Дяволът поощрява такава активност в църквите. Това му служи идеално, защото го възвеличава. Ето какъв е един от начините „да не прославиш Бога в сърцето си“ и да се разминеш с неговата воля за твоя живот, т.е. да си презает от сатана. Не оценяваш и не даваш приоритет на това, което Бог е направил или казал в твоя живот, или с други думи, не си го прославил в сърцето си.

От 3Царе 19:12 се вижда, че Бог говори с тих и кротък глас, който ако не си приклониш ухото да слушаш, можеш лесно да изпуснеш. Въпросът е дали Бог е достатъчно ценен за теб, за да се бориш в твоя живот Неговите приоритети и стойности да бъдат защитени от външна агресия. Хората обикновено очакват Бог да им говори по по- впечатляващ начин, отколкото да чуят „тих и кротък глас“. По-скоро магаре да им проговори или ангел да бъде изпратен. Но тези неща не се решават от нас, а от Бога. Така, че трябва да приемем Неговия начин. Нещата от Бог не се харчат между нас с цена, подходяща за Неговото достойно място. Ако живееш по мнението на човеци повече, отколкото да слушаш Божия глас, сатана лесно ще ограби от теб твоето благословение.

Пример: Когато бях 18- годишен, Бог ме изпълни със Святия Си Дух и аз знаех безпогрешно, че това се случи. Бях очарован и пленен от Него, обзет целия от благодарност. На първата служба в нашата църква (още бях в църквата, в която израстнах, Баптистката църква) аз станах и с вълнение обявих пред всички това, което ми се беше случило: „Снощи Бог ме изпълни със Святия Си Дух.“ Това предизвика шок в залата. Всички настръхнаха. Атмосферата се наелектризира. Пасторът, който за мен беше най-авторитетната фигура и изпълняваше функцията на мой духовен баща, веднага ме атакува. Започна, поради неразбиране, да унижава и подценява това, което Бог беше направил в моя живот: „Как смееш ти да кажеш такова нещо! Това се е случило с апостол Петър, апостол Павел, с велики хора от библията, а ти кой си? Това, което ти се е случило е от сатана, защото Бог не изпълва никого днес.“ и т.н. Пасторът е авторитет. Ако взема неговите думи сега и му позволя така да заглуши направеното от Бог, то сатана веднага щеше да ограби моите благословения. Но какво ще се случи, зависи от мен. На кого ще позволя да доминира в живота ми- на човека или на Бога. На кого от двамата ще повярвам. Човек, който служи на целите на сатана, можем да срещнем в работата си, на улицата, в църквата, може да е уважаван от нас човек, който по неразбиране ще послужи на сатана. Целият свят ще скочи да унищожи силата на Божието слово, дошло до теб. Твоята църква може да те помоли да напуснеш, но не се отчайвай, защото си послушал Бога и не си се поколебал да застанеш срещу хора, които са авторитети, за да защитиш силата на Божиите думи, отправени към теб. Изпълнил си Римляни 3:4, нека само Бог да е истинен, а всеки човек- лъжец. Бог ще те води. Приоритетът на Божиите думи и насоки в твоя живот трябва да остане най-висок, независимо от всичко. Много можеш да „загубиш“ от това, че си послушал Бога, но накрая ще се окаже, че всяка една от тези „загуби“ е била за твое добро. Точно за твоя случай Павел е написал Римляни 8:28 „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бога и са призвани според Неговото намерение“. А какво е Неговото намерение? Словото казва: „С това намерение дойде Божият Син- да унищожи всичките дела на сатана.“ Трябва да величаем Бога, да го правим голям в нашия живот и да Му даваме мястото, което Му принадлежи. Грешките на Христовото тяло, свързани с отказа ни да дадем на Бог подходящото Му място в нашия живот, са много.

Ако искаш да изпълниш Божията воля, не забравяй Неговите добрини, както е писано в Псалом 103:2. Защо Словото ни предупреждава за това? Защото нашата естествена наклонност е да ги забравиме. Това ни пречи да възвеличаем Господа за делата Му, да Го уголемим в сърцата си.

Ако си зависим от човеци, за теб е писано в Притчи 29:25, че страхът от човеците хвърля ласо около теб. Трябва да се освободиш от тази зависимост, защото чрез нея сатана те впримчва. Зависим трябва да си само и единствено от Бог.

2) Не Му бяха благодарни: Твоята благодарност ще ти помогне в изпълнението на Божията воля. Но ако не поставиш Бог на правилното Му място, то ти няма и да си Му благодарен, както подобава. Неблагодарността е грях (виж Второзаконие 28:47) и е едно от качествата, които ще определят настъпването на последното време, виж 2Тимотей 3:2. В Псалом 69:30 се казва, че аз ще величая (уголемя в себе си) Господа с отдаването на благодарност към Него. За да сме истински благодарни, трябва да си припомняме периодично какви блага сме получили от Него. Припомни си своите победи; това, че Той е изпратил Своя Син тук на земята, за да те спаси; какво семейство ти е дал; за хляба и покрива над главата ти. Когато Му благодариш с радост и танци, Бог ще израстне в твоя живот, ще стане по-голям за теб от житейските ти обстоятелства, по-голям от дявола и злината. Филипяни 4:6- „С благодарност представи своето желание пред Бога“. Може би имаш болест, може тя да е смъртоносна, но благодарността ти за предишните победи и добрите неща, които Той е направил (не за болестта, разбира се, защото тя не е Негово дело!), за тези неща изрази своето искрено очарование от Неговото величие. За красивия залез, който виждаш, за Неговата чудесна воля, която е ти да бъдеш изцерен, за тези неща Му благодари. За това, че животът ти има смисъл само и единствено защото Той живее. Не се концентрирай на негативното, на сатана, защото ако го правиш, велечаеш само сатана. Правиш го по-голям отколкото той всъщност е.

Ето един пример:

Моят син Питър беше мъртъв за пет часа. Ето как се случи това. Една сутрин в 4 часа сутринта телефонът иззвъня. Обаждаха се от една болница в града, че синът ми е умрял. Изведнъж всички възможни човешки чувства нахлуха в моето сърце. Огромна горест и мъка! Сълзите ми пресъхнаха. Не може да се изрази! Но след първия шок аз избрах да не държа Бог отговорен за това. Казах Му, че аз знам, че Той не е отговорен за случилото се и нищо освен най-доброто не е било в Неговата воля. Благодарих Му, че съм имал този син на първо място. Благодарих Му със сълзи на очи за всичките ни добри дни заедно, за радостта, която съм имал с него. И от там преминах в неприемане на лекарската констатация за смъртта на моя син. Не приемам, че е мъртъв! Заповядах в Исусовото име на смъртта да го остави и живота да се върне в него, каквато е и Божията воля. Всичко това трая около час и половина докато се предвижвах до болницата. За това време нямах никакъв начин да проверя какво се е случило. Изведнъж вяра ме обзе, спокойствие и радост и аз започнах да се смея. Казах на жена си, че това ще излезе да е най-голямото чудо. И когато пристигнахме в болницата, по-големия ми син ни посрещна изумен и каза: „Не знам какво стана, но Питър се събуди и седна“. Този същият Питър после се ожени, сега има и малка дъщеря.

Ако правиш нещо за Бога, хората ще те мразят, както са мразили и Господа Исуса. В Матей 15:12-14 учениците на Исус смутени идват при Него и Му казват, че фарисеите са гневни срещу тях. Исус им отговаря: „Оставете ги! Те са слепи водачи, които водят слепи хора и ако слепият води слепия, не ще ли двамата паднат в ямата. Те не са посадени от Отца Ми и ще бъдат оплевени.“ И Исус си продължи пътя, като не си сложи това на сърцето. Не се огорчи.

Т.е. не се вгорчавай от това, което хората ще ти кажат или направят. Това е важно, за да запазиш благодарността си. Йоан 16:33 „В света ще имаш бури, но радвай се, защото Аз победих света.“ Не е нужно да чакаш живота ти да стане перфектен, преди да бъдеш благодарен!

Ако нямаш благодарност и вярата ти не е пълна. Вяра и благодарност са свързани. Псалом 150:6 „Нека всяка жива твар да слави Господа.“ Жив ли си? Тогава Го слави с благодарност.

Много малко хора завършват изпълнението на Божията воля за своя живот. Малко успяват да стигнат до края на пътя. Една от причините за това е, че благодарността не е естествено човешко качество. То трябва да се възпитава. Ако нещо не е в ред, ако нещо ни липсва, ние естествено се фокусираме точно на това и то ни дава нужното оправдание, за да не сме благодарни. Отношението ни е негативно, защото постоянно сме концентрирани върху негативното в живота си. Така че човек трябва да положи усилие на волята си, за да бъде благодарен.

Благодарността е въпрос на личен избор и да се живее в нея трябва усилие.

Филипяни 4:6 „С благодарност изложи молбата си пред Господа.“ Няма никакво значение каква е молбата, нито в какво притеснение се намираш в момента. За всяка молба подходът ти към Господа трябва да е чрез твоята благодарност. Псалом 100:4,5 също ни заповядва как трябва да се молим. Друг пример е т.н. „Господна молитва“. Тя започва и завършва с изразяване на благодарност. Обръщението е: „Отче наш“, т.е. „Татко“. Каква привилегия е да наричаш самия Бог свой баща? Старозаветните хора не са имали това право. Това е и една от причините, поради която Исус беше разпънат, защото нарече Бог Свой Баща и те счетоха това за богохулство. Тази привилегия е повече от достатъчна, за да си много благодарен на Този Бог, Който те е приел за Свое дете. Достатъчно е само да прочетеш в Словото, какво Той е направил или предвидил за теб, за да се изпълниш с благодарност. Но въпреки всичко нашата природа е да сме неблагодарни и да забравяме добрините Му.

Неблагодарността е безбожно качество и е един от признаците на последните времена (2Тимотей 3:2).

Ако отдаваш полагащата се благодарност на Бог, Той ще ти отвърне и накрая ти ще си по-благословения от двамата. Така че тази твоя благодарност служи повече на теб, отколкото на Него.

Един от начините за благодарение е да използваме думите си в молитва, но така бързо ще достигнем до края на своя потенциал. Думите ни са малко. Затова Бог е предвидил друг, съвършен начин да изразим благодарността си към Него, като използваме дара на Святия Божи Дух и Му говорим на „непознат език“. Според Словото, когато говориш на „непознат език“, твоят съвършен дух говори на Бога, като Му отдава дължимата благодарност по съвършен начин, виж 1Коринтяни 14:17. Непознатият език няма нищо от ограниченията, които са присъщи на плътта ни. Няма го объркването, липсата на знание, непростителността, болката, горчивината, т.е. няма го нашия грях. Чрез използването на дара на Божия Дух на езика, ние „прескачаме“ всичките ограничения на нашия ум и влизаме в съвършеното, в Божията сфера и служим на Господа в Неговата съвършеност, а не в нашата немощ. За да благославяме Бог и да Му благодарим правилно, трябва да използваме езиците. Говоренето на непознати езици ще ни въведе в по-дълбока вяра и ще обърне мисленето ни повече в посока на Божието мислене. Това е един мощен инструмент за вярващия, който го изстрелва в духовната сфера на Бога, в най-чистата вяра. Дисциплинирай се да говориш продължително на езици, прави го в продължение на часове, докато пътуваш до работата си или до вкъщи. Това ще те разшири в духовната сфера, ще ти даде други хоризонти. Ние сме твърде ограничени в естественото. Молитвите ни бързо се изчерпват. Думи не ни достигат. Теми нямаме достатъчно. От своя страна и грехът ни пречи. Често чрез молитвата си се стремим себе си да издигнем пред слушателите си, а това е най-сигурният начин да я обезсилим напълно. Полза от такава молитва няма. По-добре никога да не сме я изричали.

Има друго нещо, на което искам да обърна внимание тук. Обикновено под „пророкуване“ в черквата се разбира изявяване на слово от Господа, дошло лично до някой пророк, чрез което се назидава и насърчава тялото Христово. То може да е отправено и към някоя отделна личност, с цел за корекция, насърчение или предупреждение за идващо събитие. Но Словото има и друго, по-съществено значение за тази дума. И то е просто „да изявяваш или проповядваш самото Слово пред хората“. Не е задължително да си пророк, за да пророкуваш. Проповядването на библията, според самата нея, е също пророкуване. Виж 1Коринтяни 14:3. Този, който пророкува, „изгражда и назидава“ църквата. Само живото Слово може да изпълни такава задача. Само проповядването на живото Слово може да изпълни тази задача да назидава и изгражда хората. Така че основно под „пророкуване“ в Словото се разбира да се говори написаното Слово на Бога, което само по себе си е повече от достатъчно, за да изпълни всичките Му цели и задачи. Бог няма нужда да изявява нова насока за днешния ден, осъвременено слово. Всичко необходимо за нашата инструкция е вече изявено и написано. Единствената валидна инструкция за нас до днес си остава само „старата“ библия. Няма значение дали това ще се хареса на някои хора, или не. Не бива да разчитаме на насоки, дошли до нас от човеци, без да ги проверим обстойно доколко отговарят на писаното Слово на Бога. Защото този е един от основните начини сатана да се внедри в Христовата църква, а именно чрез фалшиви пророчества от хора.

3) Надежда и въображение. Тук под „въображение“ не се разбира безплодна  фантазия, а позитивно и продуктивно въображение, което оформя в нас образа на нещо, което не е присъстващо или осезаемо. Това е нашата способност да си представяме това, което още не сме видяли в естественото.

Това е нашата сила и способност да създаваме и откриваме, която ще ни помага, а няма да ни пречи. Нашето мислене е изцяло зависимо от въображението ни. Въображението ни е нашата способност да видим или почувстваме нещо, което не е във физическо присъствие, т.е. да си го представим. Това е един образ, който виждаме с вътрешните си очи, очите на нашия дух или както още казваме, с очите на сърцето си.

За да можем да разберем каквото и да е, трябва първо да можем да си го представим, как изглежда, какво става. Ако не можем да си го представим, няма да можем и да го разберем. Това е основна истина в обучението. Това е и ролята на професията на учителя, да ни помогне да си го представим и така да го осмислим. Което остава в съзнанието ни е точно картината, която сме си създали. Това запомняме.

Преди да разберем нещо, трябва да го видим в картина. Трябва да можем да го видим първо вътре в нас, преди да го видим с естествените си очи. По този начин работят и чудесата. Ако не можеш първо „да видиш“ своето чудо в сърцето си, то няма и да можеш да го получиш.

Пример: Евангелизатор с изцерително служение се молил на една от своите служби за полусляпа жена с дебели очила. Помолил я е да си свали очилата и да си затвори очите. Молил се за нея, после я попитал: „Можеш ли да видиш със сърцето си, че виждаш? Виждаш ли нещо със сърцето си?“ Жената се изненадала на въпроса, но след като осъзнала какво я пита евангелизатора, опитала се да види със сърцето си, как вижда ясно и му отговорила: „Да, мога да видя!“ Тогава евангелизаторът ѝ разрешил да си отвори очите и да погледне. Зрението ѝ било напълно възстановено. Трябвало е да може да се види като зряща, за да може да прогледне. Това е абсолютно необходимо.

Преди човек да получи изцерението си, трябва да може да се види изцерен с вътрешните си очи. Това е така, защото „Както човек мисли в сърцето си, такъв е той“, Притчи 23:7. Ако се виждаш прогледнал, такъв си. Ако се виждаш успял- също. Ако се виждаш губещ, такъв си. Ако се виждаш болен, такъв ще бъдеш.

Нека да видим разликата между въображението и фантазията. Първото е дар от Бога, а второто е неговата сатанинска имитация.

От речника въображението е „умствен образ на нещо, неприсъстващо в момента, което искаш да разбереш или опознаеш, нещо, което е истина, но не е осезателно“.

Фантазията е илюзия или заблуждение. Будно сънуване. Избираш да живееш в това заблуждение, въпреки действителността. Т.е. избираш чрез волята си да живееш в лъжата, вместо в истината.

Ето как библията използва думата „въображение“. В Битие 11 хората започнаха да си градят кула, стигаща до самото небе, до престола на Бог. Това е историята за Вавилонската кула. Те са си изработили план, видели са го изпълнен в сърцето си и чак след това са започнали да го изпълняват. Това не е било фантазия, а въображение. Планували са с майсторство и инженерни познания да стигнат до небето. Тогава „Бог слезе да види какво правят“. И в Битие 11:6 Бог заключи: „И това те започнаха: и сега нищо не можеше да ги спре да направят това, което си бяха намислили (си бяха представили)“. Горното е Божията констатация, след като Той видя какво са намислили в сърцата си и какво вършат. Бог видя, че нищо, което си бяха представили, че искат да извършат, няма да им бъде невъзможно. След като са го „видяли“ в своето въображение, те имат и силата да го изработят. Тогава Той реши да се намеси и да осуети намеренията им.

Същото е валидно и днес. Ако можеш да видиш в сърцето си, че нещо е станало с теб, ще можеш и да го постигнеш. Ето това е градивното въображение. Силата на въображението ни е голяма. Имаме силата да изпълним в живота си това, което можем да видим със сърцето си.

Ако нашето въображение има силата да предизвика Бога, както е в Битие 11:6, то това показва колко мощно е то и че не е за подценяване. Ние ежедневно живеем чрез въображението си. Без него няма да можем и у дома си да се приберем. Нашата комуникация също се осъществява чрез него. Ако кажем „куче“ не си представяме 4-те букви на думата, а самото животно. След това с думи можем да го опишем и картината става пълна. Т.е. представяме си една картина.

Думата от Стария завет, която се превежда като „въображение“ е думата на иврит yetser [ye`tser],          . Това е думата, употребена в Битие 6:5, където Бог каза, че слезе на земята и видя, че въображенията на човешките сърца са само зли и затова Той реши да унищожи земята с потоп. Същата тази дума е употребена в Битие 8:21, Второзаконие 31:21, а също и в 1Книга на Летописите 29:18.

Но тази същата дума е преведена като „разбиране“ или „ум“ в Исая 26:3 „Бог ще даде чудесен мир на този, чийто ум е концентриран върху Него.“  Тук под „ум“ не се разбира всяка отделна мисъл, но по-скоро най-дълбокото разбиране на човека, неговата мисловна същност.

По подобен начин в Новия завет думата, която изразява същото е гръцката дума „dianoia“, означаваща пак „дълбоко разбиране“. Преведена е на някои места като „дълбоко разбиране вътре в човека“, както е в Ефисяни 4:18 „Тяхното разбиране беше затъмнено“, но на други места е преведена като „въображение“, например в Лука 1:51.

От горното се вижда, че „най-дълбокото ни разбиране“ и „въображението“ ни се считат от библията за синоними (думи с еднакво значение) и са взаимно заменяеми.

Видяхме, че въображението ни може да е градивно или унищожително. Можем да видим в сърцето си как се проваляме, семейството ни се разпада, децата ни не следват Бога и поради силата на нашето въображение това ще се изпълни. Недей да размишляваш върху тъмнината! Не се забавлявай с нея. Търси позитивното и градивното. Търси в мислите си светлината.

Не можеш да бъдеш съблазнен от нещо, за което предварително не си мислил. Ако нещо те съблазнява, то ти предварително си мислил за него и си го извършвал в мислите си. Върху какво се фокусираш? За какво мислиш? Какво четеш или гледаш по телевизията? Ако го гледаш и се забавляваш с него, ти можеш да го извършиш и на практика.

Не можеш да направиш нищо с физическото си тяло, ако преди това не си го направил в своето въображение. Така че с какво пълниш въображението си е от много голяма важност и точно това определя дали ще можеш да изпълниш Божията воля за своя живот или не.

Какви програми гледаш, кои са ти любимите приятели, как обичаш да се забавляваш и с кого, това не са случайни неща и те ще определят къде ще стигнеш.

Въображението ти е зачатие, извършено в най-дълбоката ти същност. Нещо е посадено вътре в теб, от което ти ще ядеш плод. Така че твоята задача е да дисциплинираш мислите си и въображенията си да подчиниш на Христос.

Въображението е средата, в която бива заченато изпълнението на Божията воля за твоя живот.

Надеждата е средата, в която се зачева вярата. Надеждата е позитивно въображение. То е въображението, което те свързва с Божията воля за твоя живот. Надеждата във верността, всемогъществото и любовта на Бога към теб. Човек може да се окаже неверен, но Бог – никога. В това е нашата надежда.

Има позитивно и негативно въображение. Пример за негативното въображение е даден във 2Коринтяни 10:5. В този стих въображението се разглежда като крепост на сатана, която трябва да бъде съборена от духовните оръжия.

Пример за позитивно въображение е споменат в 1Летописи 29:18, където цар Давид говори и казва: „Господи, Боже на Аврам, Исак и на Израил, нашите бащи, запази това завинаги във въображението и сърцата на твоите хора и приклони сърцата им към Себе Си.“ Тук „въображение“ се използва като „памет“.

Дефиниция за „надежда“ е да виждаш нещо с очите на сърцето си, което не може да се види с естествените ти очи и в Римляни 8:24 се казва, че „ние се спасяваме чрез надежда; но надежда, която може да се види, не е надежда.“ Т.е. ние се спасяваме чрез нещо, което не може да се види.

Надеждата е нашата способност да видим нещо в сърцето си, което по дефиниция е и въображението. Така че надеждата е позитивно въображение.

Евреи 11:1 „Вярата материализира(осъществява) неща, за които сме се надявали, тя е увереност за неща, които не се виждат (те съществуват, но не във физическото, а в духовното).“ От тук се вижда, че ако първо не си се надявал за нещо, не можеш да развиеш и вяра за него.

Така че вярата не може да бъде активирана, освен чрез надеждата. Първо се надяваме търпеливо и така се ражда вярата. Първо се надяваме да можем да извършим същите дела като Исус, виждаме се в сърцето си, сънуваме се как ги вършим, т.е. зачеваме нашето видение. Да вдигнем хора от смъртта също като Него, да изцеряваме болните, да освобождаваме пленниците на сатана, точно в изпълнение на Неговата заповед към нас от Матей 10:8. Аз дълго мечтах и сънувах как правя това, преди то да се случи в действителност в живота ми. Тогава по време на мое служение един мъж умря, беше мъртъв за 45 минути и както Исус ми е заповядал в Матей 10:8, аз го възкресих от смъртта. Не се стряскайте от тези думи, това са точно тези дела на Исус, които Той ни е заповядал и на нас да правим, та чак според Словото и по-велики от тези дела трябва да се научим да правим. А как ще стане това, като на тези дела така се противим?

Псалом 33:22 „Нека твоята милост, О, Господи, да е толкова голяма, колкото е и нашата надежда в Теб.“ това показва, че Божията милост е право пропорционална (расте заедно с) на нашата надежда в Него, доколкото ние разчитаме на Него.

Надежда тук е синоним (дума с еднакво значение) на видение. Да пазим надеждата си или да пазим видението си живо, дори и всичко около нас да пропада. Това е от съществена важност, за да можем да изпълним Божия план за нашия живот.

Но надеждата се храни от Словото на Бога. Виж Псалом 119:81 „Душата ми примира за Твоето спасение, но аз слагам надеждата си в Твоето Слово“ Ето къде ще трябва да сложим и храним надеждата си, която ще определи нашето вътрешно виждане. Трябва да има ясна граница между нас и безнадеждността на този свят. Ако се пълниш само от новините, от насилията, безобразията и незачитането на човешката личност, което се манифестира широко навсякъде, то това ще унищожи твоята надежда и ще произведе депресия в теб.

Напротив, ние трябва да търсим и да се храним само от Божиите обещания за нас, дадени ни в Словото Му. Да мислим върху тях ден и нощ и това ще ни даде „добър успех“, както е писано в Исус Навиев 1:8. Вместо да гледаме по телевизията и да четеме в пресата как децата ни се покваряват, унищожават физически и духовно, трябва да обърнем очите си по-скоро към Словото, където в Исая 54:13 Бог дава обещанието Си за съдбата на нашите деца, като казва, че „всичките ни чада ще бъдат научени от Господа и голям ще бъде мирът на чадата ни.“ Тези думи променят нашата перспектива и виждането ни. Въображението ни за бъдещето на нашите деца се променя.

Ако нямаме надеждата, че Бог ще бъде милостив към нас, ние Го ограничаваме в изливането на Неговата милост в живота ни.

Депресията е негативно въображение, където надеждата е унищожена. Словото е което предизвиква надежда в нас, виж Псалом 119:49 „Припомни Словото Си на Своя слуга, което предизвиква надежда в мене.“

Тъй като не е възможно да изключим мисленето си нито за миг, то задължително трябва да упражняваме някаква дисциплина относно това, с какво го занимаваме. Ако се потапяме в свободното си време в света на греха, макар и да не го оправдаваме в сърцето си, ще повярваме, че това е нормалното и надеждата ни ще ни напусне. Това ще доведе до депресия. Не света, а Словото трябва да рисува картината в сърцето ни, в която Бог е на трона, Той е жив, присъединени сме към Неговото семейство като Негови равноправни деца, въпреки че не заслужаваме и това ще произведе само надежда.

Римляни 15:4 казва, че Словото произвежда утеха и търпение, то е това, което ни дава надежда.

Римляни 8:24 казва, че ние се спасяваме чрез надежда; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда, защото ако човекът види с очите си, защо му е да се надява? 8:25 – Но когато се надяваме за това, което не сме видели, тогава не бихме ли чакали с търпение за него?

Евреи 11:1 – „Вярата е твърдата ни увереност в неща, за които сме се надявали, убеденост в неща, които не се виждат.“

Търпението е вяра, но за продължително време. Когато си силен в надеждата, само тогава ще имаш нужното търпение, за да чакаш на Бога.

Пример за това са атлетите, които се състезават за световните титли на олимпийските игри. Те имат надеждата, видението, което произвежда търпението, необходимо им да преминат през големите лишения и натоварвания, през които другите хора дори и не помислят да минават. Ситуацията за хората от Христовото тяло, решени да следват Божията воля за себе си, е подобна. Те са в подобни екстримни ситуации, като атлетите. От много неща и ние трябва „да се лишим“, за да успеем на духовното поле. Медал не се получава, ако обичаш да пируваш по цяла нощ. Трябва железна дисциплина.

За да успеем, ние първо трябва да се видим успешни в сърцето си. Първо е надеждата и видението, после идват вярата и победата. Фокусирай се върху победите на другите хора, което ще утвърди надеждата у теб, че Бог ще направи същото и в твоя живот. Защо? Защото Той няма любимци между нас, както е писал в Писанието. Каквото е направил за един, ще го направи и за другия. Няма разлика за Него.

Пример за доброто, позитивното въображение е поведението на Аврам, когато Бог му дава Своето обещание, че той, бездетният старец, ще стане баща на много народи. Картината, която Бог рисува пред него е, че чадата му ще бъдат „многобройни, както са звездите по небето и песъчинките по земята“. Но проблемът е бил в това, че във времето, когато Бог му дава обещанието си, Аврам е бил вече стар и бездетен. Същото се отнася и за неговата жена, Сара. Тя отдавна е преминала възрастта да има деца. Така че в естественото, в своя ум, те не могат да видят как това ще стане.

Освен това Бог промени и името му от Аврам на Абрахам, Битие 17:4,5, което само по себе си означава „Баща на много народи“. И всеки път, когато го попитат как се казва, той трябва да повтаря: „Моето име е „Баща на много народи“. Тогава естественият отговор е: „А, така ли, а колко са твоите чада?“, на което той трябва да отговори, че няма нито едно. Тогава следва подсмиването, подигравките и подценяването на Божието обещание, което Абрахам е трябвало да понася и въпреки всичко, да запази живо видението в сърцето си и надеждата, без които нямаше да стане „Баща на много народи“ и Божието обещание нямаше да може да бъде изпълнено. Но всеки ден той газеше със сандалите си по пясъка, а през нощта гледаше небе, осеяно със звезди и тази картина му помагаше да пази надеждата си жива. В Римляни 4:18 се казва за него, че той „противно на нормалната логика повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, както Бог му обеща“.

И така, Аврам в своята безнадеждна ситуация имаше надежда, която се базираше на Божието обещание.

Ако всеки около теб е без надежда, не означава, че ти нямаш друг избор, освен и ти да загубиш надеждата си.

Евреи 6:19 „Която надежда за душата ни е като здрава и непоклатима котва.“ Котвата е стабилизиращият фактор, който ни пази от бурите.  Пази ни от разколебаване и клатушкане, което цели да ни потопи. Без нея няма да можем да изпълним Божият план. Няма да можем да пристигнем, където трябва.

Псалом 146:5 – „Щастлив е този, който има Бога на Яков за свой помощник, чиято надежда е в Господа, неговия Бог.“ Т.е. ако имаш здрава надежда, ти се чувстваш щастлив. Ако не си щастлив, нямаш здрава надежда в Бога.

1 Петър 1:8,9 „Когото любите, без да сте Го видели (ето къде е надеждата), в Когото, като вярвате без сега да Го виждате, вие се радвате с неописуема, пълна със слава радост, като получавате в резултат на тази вяра спасението на душата си.“ Това означава, че ако нямаш радост, която да е неописуема и пълна със слава, ти нямаш надежда и така вярата ти, няма на какво да стъпи. Така че ти нямаш и вяра. А какво се случва със спасението на душата ти?

Ние, Христовото тяло, имаме отговорността да се пазим от депресия. Тя не е нещо невинно, нито е наш личен въпрос, който не се отразява на нашето спасение. Няма място за безнадеждност там, където присъства Бог. В живот без надежда Бог също не присъства. Той не присъства там, защото не е поканен, не Му е повярвано, не е издигнат в живота на безнадеждния човек. Причината за това не е в Бога, а в човека.

До тук се вижда, че способността ти да държиш жива надеждата или видението си, е от съществена важност за изпълнението на Божията воля за твоя живот. Едно негативно въображение може да спре изпълнението на Божия план.

Ето пример за едно такова негативно въображение– какво се случи накрая на служението на пророк Илия? Виж материала, озаглавен „Уроци от пророк Илия“. Илия просто не довърши започнатото, защото „се видя“ обезглавен от царица Езавел и се уплаши дотолкова, че остави всичко и избяга да се крие в пустинята. Страхът оформи неговото видение и той му се подчини. После вместо да се покае и промени посоката си, започна да се оправдава пред Бога с явни лъжи, че той е останал единствения Божи служител.

В Римляни 15:13 Бог нарича Себе Си „Бог на надеждата“. Когато ни липсва надежда, можем да изповядаме това като грях пред Бога и просто да Го помолим: „Боже на надеждата, изпълни ме с пълната радост и мир, идващи от непоклатимата вяра; чрез силата на Светия Дух да се преумножава моята надежда, покажи ми как да започна да се виждам успешен, за да стана успешен. Покажи ми добрата картина, която да оформи моето видение. Нека да видя добрините, които имам в теб и те да подхранят надеждата ми. Отвори ми вътрешните очи, за да мога да осъзная напълно от Твоето Слово какви са Твоите добрини.“

Аз вярвам, че Бог ще отговори веднага на една такава молитва, но тогава ти се върни отново на Римляни 1:21 и гледай със сигурност да не допускаш отново нито една от 4-те грешки, описани там, за да можеш завинаги да се радваш на чудесната надежда, която имаш в Господа. Т.е. зачитай мнението на Бог над мнението на който и да е човек (с други думи „прослави Го като Бог“); благодари Му за всичко добро в твоя живот; внимавай да запазиш жива надеждата на сърцето си или не позволявай на човешкото мъдруване да убие твоето видение; и така твоето сърце ще се запази „смислено“ и няма да се помрачи. Виж Римляни 1:21. Само така ще изпълниш волята на Бог за своя живот.  Амин!

.........................................................