Божията воля в нашия живот- 2-ра част
КАК ДА СЛЕДВАМ БОЖИЯТА ВОЛЯ ЗА СВОЯ ЖИВОТ?
КАКВО ОЗНАЧАВА „СКРИТА МЪДРОСТ“ НА БОГА?
БОГ КРИЕ ЛИ СВОЯТА МЪДРОСТ ОТ НЕГОВИТЕ ДЕЦА?
На тези и много други въпроси ще отговорим в този материал.
За тези, които вече са предали своя живот на Христос, начинът да следват Божията воля e показан в Колосяни 3:15, където се казва да позволим на Божият мир да владее в нашите сърца. Да не правим нищо, което ще наруши този мир. Всяко наше действие трябва да бъде съобразено със запазването му. Ако нещо нарушава Божият мир в сърцето ни, то то не е по Божията воля за нашия живот. Но този критерий е валиден само за духовните християни, т.е. за хората, които чрез решението на волята си, са възпитали своята плът, да се подчини на техния новороден дух. Мирът в сърцата им е следствие от тяхното ходене по Духа.
В Римляни 8:5 се казва: „Защото тези, които следват плътта, са послушни на плътските неща, но тези, които следват Духа на Бога, са послушни на Духа.“; следва 8:6 „защото да бъдеш с плътски ум е равносилно на смърт, но да бъдеш с духовен ум, е равносилно на живот и мир“; 8:7 „защото плътският ум е враг на Бога, защото този ум не се подчинява на закона на Бога, нито пък може да се подчини“; 8:8 „така че тези, които мислят плътски, не могат да угодят на Бога.“
Твоят новороден дух има вече ума на Христа (1 Коринтяни 2:16); знае всичките неща (1Йоан 2:20); също е и обновен в знание по подобието на Този, Който ни е създал (Колосяни 3:10).
От горните истини се вижда, че в твоя новороден дух, ти имаш знанието за Божията воля за твоя живот, имаш тази перфектна мъдрост от Бога, но ние също сме и плът (нашият ум и емоции, които ако не положим усилие да променим, остават плътски). Нашата душа не се променя така лесно. И никога не може да стане идеална.
Плътският ум е смърт. Някои хора разбират под „плътски“ само греха, но то включва и други неща, не само греха. Има добри хора, които обичат Бог и мразят греха, но според Словото и те са плътски и не могат да угодят на Бога. Защо това е така? Защото тези хора се подчиняват само и основно на своите 5 сетива. За тях няма духовно виждане. Те мислят само във физическата сфера, само в естественото. Нямат духовно възприемане. Така че те могат да са добри хора, не живеят в грях или в революция срещу Бога, но все пак те са „плътски“ и не могат да Му угодят. Те са контролирани от естественото, натуралното мислене и не са в състояние да видят духовното. Изходът от всяка трудна ситуация, те търсят само и единствено в естествената сфера. Не виждат и не търсят свръхестествената помощ, като основна. Когато докторът им каже, че смъртоносна болест е дошла до тях, те грабват веднага естественото си лечение и то е тяхната надежда. Може да помолят и Бог да благослови лекарствата, които приемат, за да бъдат изцерени, но това е всичко. С други думи Бог е допълнение на естествените решения, а не обратното. Ето къде може да бъде разграничен духовния от плътския християнин. Притчи 3:5,6 казват „Не се уповавай на своето си разбиране; във всичките си пътища признавай Бога и Той ще направлява пътеката ти.“ Трябва така да стане, че Божието мислене да доминира в нас, не нашето. Но за тази цел е необходимо добре да разбираме със сърцето си Божието Слово. Доката нашият ум не бъде обновен в Словото, ние никога не можем да следваме Божията воля за своя живот.
Римляни 12:1 говори, че със взимането на решение да станем „жива жертва“ за Бога, нашето сърце бива променено тотално и промяната му е свързана с пълна промяна в неговите желания. Нещата, без които не сме си представяли живота, вече стават без значение за нас.
Ако си предал живота си на Бог (това е огромно „АКО“), тогава Бог те ръководи чрез промяна на желанията на сърцето ти, които ти можеш свободно да следваш и все пак да продължаваш да бъдеш в центъра на Неговата воля за своя живот. Съществува „свята незадоволеност“, докато човекът не открие волята на Бог за своя живот. Мир и щастие не може да има, докато той не узнае истината за живота си. Ако не си се обрекъл на Господа, тогава е опасно да следваш своите желания, защото те ще бъдат плътски и ще водят към сатана. Трябва голяма вяра, за да предадеш живота си на един Бог, Когото не можеш да видиш или пипнеш физически. Но затова пък наградата е огромна.
Псалом 37:4 казва: „Зарадвай се в Господа и Той ще ти даде желанието на твоето сърце.“ Но за кого е написано това? Когато търсиш Бог с цялото си сърце, когато станеш „жива жертва“ за Него, то Той променя сърцето ти така, че слага Своите желания в него и чак след това този псалом е валиден за теб.
Когато поставиш Господа на първо място в живота си, веднага твоите желания се променят. Така грехът си отива от теб. Желанието за грях те напуска.
1 Коринтяни 8:1- „Знанието те кара да се възгордееш, но любовта е тази, която утвърждава (назидава)“. Някои хора мислят, че са над другите, защото знаят нещо повече от тях. Това е възгордяването. Любовта не действа така. В нея няма гордост. Човек може да се възгордее с титла, със знание или умение.
Когато трябва да променим пътя си, Бог просто променя желанието на сърцето на предадения на Него човек. Но, забележете, че всяка промяна в желанието на нашето сърце трябва да е в пълно съгласие със Словото. Иначе тази промяна не е от Бога.
Римляни 11:29 „...защото даровете и призванието ни от Бога са неотменими“. С други думи, ако Бог те е призвал за нещо, това призвание ще виси над твоя живот до смъртта ти, независимо от това, дали ти ще го изпълниш или не. Ако не го следваш, ще бъдеш вечно неудовлетворен. Радостта ти няма да е пълна.
Изход 2:1 разказва как е роден Мойсей. От тази книга не става ясно, дали Мойсей е знаел, че е евреин, но от Деания 7:25 става ясно, че той е знаел това: „Мислейки, че братята му ще разберат какво избавление им дава Бог чрез неговата ръка, но те не разбраха.“
Евреи 11:27 показва, че Мойсей не се страхуваше от гнева на фараона, а в Изход 2:14 се разказва, че той се уплаши в този момент и избяга от Егепет. Но не се уплаши от фараона, а явно се е уплашил от гнева на Бога, защото той знаеше, че не е послушал Бог относно момента, в който да започне и за начина, по който трябваше да действа за изпълнението на Божията воля за живота си. Просто той сгреши, като прибърза. Мойсей е знаел, че е призван и за какво е призван, но не е чакал по-нататъчните инструкции, а е взел нещата в своите ръце. Така той изгуби 40 години от своя живот и удължи робството на своите братя с 30 години. Това беше резултатът от неумението му да следва Божиите инструкции, като не изчака Бог да го води.
Така, че да знаем каква е Божията воля за нашия живот е необходимо, но не е достатъчно. Трябва също да знаем как да следваме, а после и как да изпълним волята на Бог.
Дякон Стефан говори за Мойсей в Деание 7:20, че той е бил учен в най-високото учение, а също така и мощен в думи и дела (т.е. не е заеквал като говори, каквото му се преписва от традицията). Това показва, че Мойсей е бил подготвян от Бога в двореца на фараона за всичко, което има да извърши.
Деания 7:23 „И когато той (Мойсей) беше изпълнил 40 години, дойде в сърцето му да отиде и да посети братята си, децата на Израил.“ От тук става ясно, че на 40 години той е знаел, че е евреин, но също знаеше, за какво Бог го е призвал. Проблемът беше, че той не разбираше как трябва да следва и изпълни Божията воля. Така че Мойсей се провали в своя първи опит. Но нека да видим, какво става по-нататък.
Деания 7:30- 40 години по-късно, в пустинята Бог му се явява отново, като му дава втори шанс да изпълни предназначението на своя живот. Трябва време, за да станем използваеми от Бога, за да изпълним това, за което сме призвани. От историческите книги (не от Писанията) знаем, че Мойсей е бил дарен воин, пълководец на Египетската войска. Той се е бил като генерал на фараона срещу войските на етиопците и е победил срещу тях с голяма мощ. Това пише светската история за личността на Мойсей. Тя говори за него, като за мощен воин. Но Бог не плануваше да извърши Своето дело с извеждането на децата на Израил от Египет, чрез мощта или позицията на някой човек. Това дело трябваше да бъде извършено по чуден начин. Начинът не можеше да бъде естествения. Но Мойсей не разбра това!
В Битие 15:13до16 Бог даде Своето пророчество за Аврамовите наследници на земята. Тогава Той каза: „Твоите потомци ще са пришълци в чужда земя и ще бъдат поробвани и угнетявани за 400 години. Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват и те ще излязат от там с голям имот. А ти ще отидеш при бащите си в мир и ще бъдеш погребан в честита старост. А в 4-тото поколение твоите потомци ще се върнат тука, защото беззаконието на аморейците не се е развило още напълно.“
Галатяни 3 и 4 говорят, че Законът (10-те Божи заповеди, написани на плочата) дойде 430 години след като Бог даде това пророчество от Битие 15:13-16.
Изход 12:40 казва, че „времето, което израелтяните прекараха в Египет е 430 години и на точният ден, когато това число се изпълни, всичките войнства Господни излезаха от египетската земя.“ Но от Битие 15:13 се видя, че Бог не беше предвидил това. Предвиденото от Бога време беше само 400 години. Останалите 30 години робство бяха прибавени на израелтяните поради грешката на Мойсей, според която той реши, че може сам да определи кога и как да започне изпълнението на Божия план. Мойсей действаше в случая повече като воин, какъвто и беше, отколкото като слуга на Бог. Не беше привикнал да чака на Бога. Събитието, в което той уби жестокия надзирател, стана на 390-тата година от момента, в който Бог изрече своето пророчество в Битие 15:13,16. Т.е. Мойсей избърза с 10 години и това беше една фатална грешка. Тя му коства 40 години изгнание в пустинята и 30 години удължаване на робството за народа на Израил. Бог не беше Този, който прати Мойсей в пустинята. Божият план беше друг. Мойсей изпрати сам себе си на това заточение.
Така че времето, прекарано в приготовлението ни за изпълнение на Божията воля за нашия живот, е по-важно от това, да знаем точно каква е Божията воля за нас. Това не е изгубено време. Мойсей би могъл да си стои в палата за тези 10 години и от там да научи всичките си уроци. Нямаше никаква нужда да ходи в изгнание. Той беше човекът, който знаеше плана на Бога, защото изпод неговото перо излезе това Слово, което обсъдихме тук.
Така че Словото, а не твоя опит, има тази задача, да те направи перфектен (виж 2Тимотей 3:16). Поучи се от историите на хората в библията. Ти няма нужда да минаваш през техните грешки.
Е, добре, Мойсей сгреши, но не се отказа да търси Бога и изпълнението на Неговият план през всичките тези 40 години в пустинята (виж Евреи 11:27). Бог не е бил „нов и непознат за него“ нито в Египет, нито в момента, когато го срещна в пустинята от горящия храст.
И така, Божията воля ще дойде до теб, но няма да ти се наложи със сила. Ако не я търсиш, ако не я очакваш, ще я пропуснеш! Повечето от нас не знаят да чакат. Не знаят как да останат на тихо, в която тишина Бог да им говори. Те искат да чуят от Бог, но Му поставят условие от кога до кога може да им говори: „Господи, остават 2 минути до любимото ми шоу, така че побързай да ми кажеш каквото имаш за мен!“ Но в Псалом 46:10 се казва: „Не мърдай! Замълчи и знай, че Аз съм Бог!“ Престани да бързаш пред Него. Не бъди така презает. Не търси шумът и суматохата около себе си, като начин на живот. Застани сам, на тихо място, за да чуеш от Него. Бог ти говори всеки ден, но ти нямаш време, за да Го чуеш.
В Еремия 29:13 се казва: „Ти ще Ме потърсиш и ще Ме намериш, когато Ме търсиш с цялото си сърце.“ Точно така Го е търсил и Мойсей- с цяло сърце, преди да дойде този момент, в който той Го срещна в горящия зелен храст. Но сърцето на Мойсей е било вече променено. Той не е бил вече така самонадеян. Сега думите му са: „Кой съм аз, за да изведа децата на Израил от Египет?“ Всеки трябва да стигне до този момент на отрезвяване и да разбере, че без Бог той е едно нищо. Тогава Бог му отговаря: „Аз ще бъда с теб.“ Ти не можеш без Бог, но и Бог не желае да прави нещата Си Сам, без теб. Виж Ефисяни 3:20- Той може да направи всичко, НО ще го направи чрез силата, която е заложена вътре в теб. Ето това е нашият чудесен Бог. Той желае да протече през теб и мен. Ние сме важно звено в процеса. Ние сме съработници с Него.
Изход 4:4- Мойсей, хвърли сега своя живот (овчарската си гега) на земята! И тя се превърна на змия. „Хвани тази змия за опашката и я вдигни!“ Това е най-опасният начин да хванеш една змия. Със сигурност ще бъдеш ухапан. Така змията е в контрол, а ти не си. Но това иска Бог от него: да се откаже да бъде в контрол на собствения си живот. Да разчита само на Бог за своята защита.
Тази гега, сама по себе си, няма никаква сила, но след като е била положена пред Бога, получава невероятна сила. Чрез нея се случиха всичките Божии чудеса. Така е и с нашият живот. Той сигурно е безплоден, но след като го положим, като жертва пред Бога, изведнъж той става живот с невъзможно изобилие от плод. Бог те е направил, за да си зависим от Него, а не да си самостоятелен. Вдигни живота си отново, но като го хванеш за опашката и ти да не си вече в контрол. Тогава само гледай какво ще се случи. Това не означава, че трябва да живееш в отшелничество и да се храниш с трева от полето. Тук се говори за съвсем друго нещо. Бог иска твоето сърце, за да ти даде в замяна Своето изобилие. Тук се говори за изпълнен с Божията сила човешки живот. Това е нещо, за което всеки мечтае.
В Изход 14:1-4 Бог доведе народа на Израил, начело с Мойсей пред морето, а от двете му страни имаше две планини. Те бяха в капан. Отчаянието беше на лице. Мойсей се оплака на Господа. Бог му отговори: „Защо Ми плачеш? Вземи Божият прът и властта, която идва чрез него и промени събитията!“ Това е в сила и за нас сега. Властта, положена в нашите ръце от самия Бог, е в състояние да промени хода на всяко събитие, което ние не желаем да приемем. Небето ще се съгласи с нас, както е писано в Матей 18:18.
Да направим сега паралел между плътското и духовното мислене от гледна точка на Библията:
Ап. Павел е „проповядвал благовестието не с мъдри думи, за да не се лиши Христовият кръст от силата си“ (1 Коринтяни 1:17). Много пъти в Словото Павел е критикуван за своята слаба реч, за това че не показва някаква мъдрост на оратор, например 2Коринтяни 10:10. Говори силни послания, но личното му присъствие е слабо, а речта му е нищожна. Това е бил апостол Павел. А какво остава за нашите пастори, които се стремят изключително със своята лична мъдрост да впечатлят стадото? Това обаче не е Божия начин! Самият Павел казва в 1 Коринтяни 2:4, че „говоренето ми и проповядването ми не бяха с убедителните думи на мъдростта на човеците, но с демонстрация на Духа и на Божията сила.“ Така че Павел не покоряваше тълпите като „велик оратор“, а им демонстрираше Божия Дух и мощта на Бога. Той показа Божиите чудеса: възкреси момчето Евтих, което заспа по време на една проповед на Павел, падна от прозореца на 3-тия етаж и умря (Деяния 20:9-12). Толкова хора биваха изцерявани по време на неговото проповядване, че хората го обявиха за бог, та той трябваше да се съпротиви на това.
Защо трябва да се демонстрира Божията сила при проповядването? Защото „вашата вяра не трябва да се базира на човешката мъдрост, но на Божията сила.“, както пише в 1Коринтяни 2:5.
Павел не е използвал плътска мъдрост. Много хора се мъчат с огромно усилие, чрез естественото си мислене, да убедят хората в Божиите неща. Но ето по кой начин апостол Павел каза „Не!“ на техните усилия. Според него, трябва да се подходи чрез демонстрация на Божията сила. Не можеш да предизвикаш дълбока промяна в човека, ако се обръщаш към него с плътското си мислене. Трябва да го потърсиш чрез сърцето, „сърце към сърце“. Словото има това свойство да променя сърцето на човек. Точно в сърцето си човекът вярва с вярата, която единствена може да угоди на Бога.
Така че ап. Павел не беше „блестящ“, не беше „излъскан“, но докосваше мощно хората с мощта и помазанието на Бога, сърце до сърце, а не в областта на ума. Разбира се, след първото докосване и обръщането на хората, Павел им предаваше също и пълната Божия мъдрост.
Има друга мъдрост, различна от светската, която произлиза от Божието Слово, но тя е глупост за тези, които не се спасяват. Павел говори, че поучава „Божията тайнствена мъдрост, която е била (минало време) скрита“. Никой от първенците в човешкото общество не я е познал, въпреки че е писано черно на бяло в Словото, „защото ако я беше познал, нямаше да разпъне Господа на славата Исуса Христа“, виж 1Коринтяни 2:6-8. Там се казва, че Божията премъдрост не е скрита от нас, а е скрита за нас. Първенците от този свят не я разбират и ще се спънат в нея. Но тя е скрита за децата на Бога, родени от Духа. Бог никога не е имал впредвид Неговите пътища да са неизвестни за Неговите деца. В 1Коринтяни 2:9 се цитира от Исая 64:4 какво Бог е приготвил за тези, които Го любят. Базирано на този точно цитат, някои проповедници говорят, че никой от нас не може да познае Божиите пътища, че Бог не желае ние да познаваме Неговите пътища, че трябва да минем през този живот препъвайки се в тъмнина и в мъки. И че това е волята на Бога за човешките чада. Това е абсолютно погрешно! Каквото всъщност Павел казва тук е, че твоето естествено око или ухо, или естественият ти ум, не могат да разберат нещата от Бога, защото Той е по-голям от нашите физически сетива и възможности. Неговите пътища са по-високи от нашите физически пътища. Но Павел продължава в 2:10, относно тези „тайни“ на Бога, че „Бог вече ни ги е открил чрез Своя Дух“. Ето къде е ключът на „мистерията“ на „тайните“ Божии пътища. Просто ти можеш да ги разбереш само, чрез откровение от Божия Свят Дух. И Павел продължава, като казва, че важна задача на Святия Дух, с която Той е пратен на земята, е да ти обясни Божията воля за твоя живот, а също така и да ти помогне да я следваш в живота си. Това е и Неговата цел, с която е дошъл тук на земята. Колкото и дълбоко да желаеш да опознаеш Бога и Неговите пътища, Святият Дух е тук, за да те води и напътства в това твое усилие. Така че в усилието си, ти не си оставен сам. Бог ще ти асистира, за да можеш да Го опознаеш в дълбочината, в която желаеш. Виж 1Коринтяни 2:10,11,12.
1Коринтяни 2:12: „Ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари“; 2:13-„с думи, научени не от човешката мъдрост, а с думи, научени от Духа, ние разясняваме духовните неща на духовните човеци“. Усвояването и разбирането на духовните неща става не чрез умствени упражнения, а духовно (виж 2:14).
Някои не позволяват на Духа да ги води, а разчитат на човешката мъдрост. Такива не могат да следват Божията воля за техния живот. Това са „плътските“ хора, които дори и християни, обичащи Бога, пак са плътски и затова не могат да Му угодят.
Как стана така, че точно ап. Павел беше този, който написа толкова много от Новия завет, докато другите апостоли, които бяха с Исус ден и нощ за цели три и половина години, пак не знаеха колкото него? Това стана чрез откровението от Божият Дух, Който му обясни Божията благодат, която дори учениците на Исус не разбираха.
Умът ни никога не може да се научи да мисли, както мисли Бог.
Говоренето на „непознат език“ е един начин, да се изрече Божията мъдрост, заложена в твоя новороден и съвършен човешки дух, и тя да се доведе до сферата на плътта, т.е. до твоя ум. Нека сравним два стиха от Словото:
1) 1Коринтяни 2:7, което казва, че ние „поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди началото на века да ни носи слава“
2) 1Коринтяни 14:2, което казва, че „който говори на непознат език, не говори на човеците, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже от своя човешки дух той говори Божиите тайни“.
И в двата стиха се говори за едно: за Божията тайна мъдрост, която ние поучаваме на духовните човеци. Тази същата мъдрост от своя страна е складирана в нашия новороден и съвършен човешки дух и един от начините да я изнесем до нашия ум, за да я усвоим с ума си, е чрез говоренето на непознат език.
Апостол Павел проповядва точно това, което е извлекъл от своя дух чрез говорене на езици, а именно точно тази „тайна Божия премъдрост“.
Новороденият човек е получил невероятно силно помазание и сила от Бога и чрез това помазание и сила е познал всичките неща на Бога (виж 1 Йоан 2:20).
1Коринтяни 2:16 казва, че никой с плътския си ум не е познал ума на Господа, но само ние, които имаме ума на Христа, заложен в нашия дух. Т.е. само духовните христиани познават Господа.
Ефисяни 1:8 казва, че Бог вече ни е изпратил в изобилие Своята благодат, която Той ни е дарил изобилно, заедно с цялата Си мъдрост и разум. Т.е. получили сме вече в пакет Божията благодат, заедно с Неговата пълна мъдрост и разум. Той не е задържал, нито е скрил от нас нещо за Себе Си.
Колосяни 3:10 казва между другото: „...облечете се в новия човек, който е обновен в знанието си по подобие на Този, Който го е създал.“
Този „нов човек“ е нашия новороден и съвършен човешки дух, защото във 2Коринтяни 5:17 се казва, че „ако някой е в Христа, то той е ново създание (новия човек); старото премина; ето всичко стана ново.“
1Коринтяни 14:14 казва, че ако аз се моля на непознат език, моят дух се моли, а умът ми не работи в момента. Не се моля с разбирането на ума си, а духът ми, който знае всичко и има Божията премъдрост, се моли за мен по своето разбиране, което е съвършено.
В духа ти винаги има Божият отговор за всяка сложна ситуация в твоя живот.
1Коринтяни 14:13 Ако се молиш на езици, моли се също и да интерпретираш (превеждаш) тези езици. Помоли Бог да ти даде да разбереш това, което говориш на този непознат език. Така ще можеш да разбереш с ума си Божията премъдрост, скрита в твоя новороден дух. По този начин ще можеш да прехвърлиш мъдростта на Бога по твоя въпрос от духът ти, към твоя ум, за да я разбереш.
Говоренето на езици ще ви даде и почивката, от която се нуждаете, виж Исая 28:11,12. Ще ви освежи след тежка битка.
1Коринтяни 14:4 „Който говори на непознат език, назидава себе си.“ В този случай думата „назидава“ означава да предизвика духовен растеж, утвърждава и стабилизира себе си духовно; означава да ти помогне да намериш своето духовно място в цялото тяло на Христовата църква.
1Коринтяни 14:18 Тук ап. Павел казва за себе си: „...аз говоря на непознат език повече от всички вас (цялото Христово тяло от вярващи)“. Човекът, който е написал повече от половината от Новия завет, заедно с останалите апостоли, писали Новия завет, всички те са активно говорящи на непознат език. Те всички са вярвали в това. И въпреки този факт, днес се намират хора, които казват, че говоренето на езици в наше време е от дявола. Каква е разликата между вчера и днес? Бог променил ли Се е? Или Словото се е променило? Даже в самото Слово на Бога е писано точно по този въпрос в 1Коринтяни 14:39 „Затова братя мои копнейте да пророкувате, т.е. да говорите Словото, и не забранявайте на никой да говори на езици.“
Други хора казват, че не е важно дали ще говориш на езици или не. Че това няма значение.
А пък аз ви казвам, че това е от изключителна важност за получаване на откровение от Бог и за личният духовен растеж на човека.
Говоренето на непознат език е много мощно оръжие, но като всяко такова, не трябва да се ползва от незрели хора. Нека обясним това. Просто от факта, че говориш на непознат език, не може да се заключи, че ти си духовен човек. В 1Коринтяни ап. Павел отбелязва, че коринтяните са говорили на непознат език твърде много и той ги ограничава в 14:26-29, учи ги на ред при използването на даровете на Духа. Тези хора, пак според Словото, бяха едни от най-плътските между вярващите. Те са се напивали в служение, жените им са се провиквали от задните редове, уж не са чули какво се говори, не са спазвали никакъв ред и са вършили още много недостойни дела. От писмото на Павел до коринтяните можем да видим, че макар и да са били далеч от чисти, духовни хора, те са имали този дар да говорят на непознат език. Това обаче не ги прави духовни. Когато човек интерпретира непознат език, той може да говори погрешно. Ти би попитал: „Как като говориш на непознат език и твоят дух се моли, как можеш да говориш плътски?“ Деяния 2:4 „Те говориха на непознат език, така както Духът им даваше силата и помазанието да говорят.“ Тук Святият Дух не е Този, Който говори на тези непознати езици. Святият Дух не взима контрол върху човека и да започва да говори от Себе си Божиите истини. Това не става така. Той дава само силата на човека, да говори на този непознат език, но всичко, което се казва, преминава през личността на говорещия и приема част от самата му личност. Той може да избере, да каже нещо или не. Казаното излиза с гласа на човека, с неговия аксент, чрез неговото „аз“. Ако си бебе-християнин, говориш на непознат език и според Словото се молиш Бог да ти даде и разбирането за това какво точно изричаш, не трябва да решаваш, че каквото ти дойде първо на ум е това, което си казал. Трябва да имаш познания в Словото, достатъчни, за да можеш да прецениш дали това, което ти е дошло на ум не е в противоречие със Словото на Бога. Ако е в противоречие, то не е от Духа, а е от твоята плът. Духът на Бога никога няма да ти каже да се разведеш и да се ожениш за красавицата отсреща, да унижиш някого или да извършиш грях. Това идва от твоята плът. Духът на Бога корегира човека и чрез тази корекция човек може да се почувства наранен, но това не е дошло от Духа, а от егото и гордостта на този човек. Гордостта се е почувствала застрашена от корекцията и затова тя наранява човека. Духът не те наранява, само те поправя. Грехът в теб е този, който те наранява, за да кажеш „не“ на корекцията на Духа.
Евреи 4:12 „Защото Божието Слово е живо и мощно, по-остро от някой двуостър меч, пронизва до разделяне душата от духа, ставите и мозъка и определя (преценява) мислите и намеренията на сърцето.“ Словото на Бог разделя това, което идва от духа, от това, което идва от плътта. То ще определи дали твоята мисъл е от теб самия или е от Бога. Словото преценява това, което излиза от сърцето на човека. То го разделя на „добро“ и „лошо“, както двуостър меч отсича доброто от гнилото.
Когато се молим на езици, умът ни е бездеен. Можем да се молим на езици и същевременно да ангажираме умът си в някаква дейност, в която Святият Дух се намесва и разбирането ни по съответния въпрос става отлично. Например: можем да се молим на езици и същевременно да четем с ума си пасаж от Библията, който не разбираме. Святият Дух се намесва и обяснението на този пасаж стига до нашето съзнание. Така аз съм получил много от моите откровения за Библията.
Също можем да се молим на езици и същевременно с ума си да се молим за някой човек. Святият Дух веднага ни дава какво да кажем или да направим за този човек. По същия начин идва и интерпретацията на незнайния език, като се ангажира не само духа ни, но и нашия ум едновременно с него.
Когато аз започнах да се моля на незнайни езици, дисциплинирах се да го правя в продължение на часове и Бог започна да ангажира моя ум в процеса на тази молитва, като ми напомняше за хора, за които съм забравил, даваше ми решение на трудни въпроси и общуваше с мене. Така Той ме правеше по- чувствителен към Своите неща и Своите пътища. През целия си живот човек обучава умът си на плътско мислене и светска мъдрост. Така умът е обучен да забрани на устата да изрече нещо, което е в конфликт с неговото разбиране. По този начин плътта се намесва в интерпретация на езиците. Затова е така важно безусловно да се повярва на Библията. Иначе умът на човека може много да попречи, защото той иска да бъде в контрол на всичко, което устата изговаря. И ако се молиш на езици, ти всъщност дисциплинираш този твой ум да приеме, че той не може да е в контрол, а духът ти трябва да бъде в контрол.