Божията воля в нашия живот- 1-ва част
Божията воля в нашия живот- 1-ва част
Как да я открием?
Светът не се движи по волята на Бога. Бог няма нищо общо с ужасните неща, които се случват на тази земя. Но хората се движат по течението, защото така е по-лесно, а течението, от своя страна следва волята на сатана.
Мъртвите риби се носят по течението. Трябва усилие, за да се плува нагоре.
Повечето хора следват стадото, но така се загубват като индивиди. В Божията воля има усещане за удовлетворение и задоволство.
Ако изчезнеш изведнъж, дали ще липсваш на някого? Дали животът ти е докоснал живота на друг човек?
Ако има незадоволство вътре в теб, то тогава ти не си в Божията воля за своя живот. Ако си в нея, ти знаеш това. Има сигурност там и само там човек се чувства на своето място.
Ако си в центъра на волята на Бога за живота си, то няма да е необходимо да се молиш делата ти да бъдат благословени, нито сила да ти бъде дадена за реализирането на съответната цел. Бог ще снабди всичко необходимо, включително и финансите, без големи усилия от твоя страна. Има хора, които са били извикани от Бога за големи дела, но се опитват по човешки да снабдят необходимото и така унищожават ефекта от Божиите действия и съответно отблъскват хората от Бога. Например, те започват да създават интриги за събиране на средствата, манипулации на обществеността и така само пречат за развитието на Божието царство. Правилният подход беше, да се оставят Бог да ги води във всяка стъпка и Бог никога не би използвал манипулация или друг грях, за каквато и да е цел.
Притчи 16:25- „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта“. Недей да правиш своите си неща, а после да молиш Бог да ги благослови! Това е защото ти не можеш да оцениш и разделиш право доброто от злото. Нека Бог определи накъде да върви живота ти.
Псалом 139:14-17 Преди да бъдеш оформен в майчината си утроба, Бог вече имаше план за твоя живот. Какъв е цветът на кожата ти, какъв пол си, къде си роден, какви са твоите дарове: всичко това и много повече не е случайно и е с цел да ти помогне да изпълниш плана на Бога за твоя живот. Ти не си плод на случайността и нищо в теб не е случайно.
Римляни 2:11- „Понеже Бог не гледа на лице“, Той не предпочита някой, пред друг. Не се възхищава от никой от нас. Ние всички сме еднакво ценни пред Него. Ако Бог е направил нещо за апостол Павел или за цар Давид, то Той е направил същото и за теб и мен.
2Тимотей 4:7- Тук ап.Павел казва, че той е преминал своя път, свършил е и своята задача. От тук следва, че всеки един от нас има също път да извърви и задача да изпълни, точно както и ап.Павел. Не можем да извървим пътя на някой друг, не можем да работим над задачата на някой друг. Нашият път е уникален по рода си, както сме и ние.
Да следваш Бог е вдъхновяващо. Там няма място за скука или депресия. Неизвестност ще има. Но тя също е част от ходенето ни с Бога. Нашите планове трябва да бъдат съобразени с Неговите. Него да почитаме във всичките си пътища и Той ще отваря вратите за нас. В този случай няма нужда дори и да чукаме. Това означава да се живее в Божията събота (почивка).
1Царе 13 показва, че цар Саул беше перфектният избор на Бог за владетел на Израил, а не цар Давид. 1Царе 13:13 казва, че ако Саул беше послушал Бога, Бог би утвърдил неговото царуване над Израил „до века“. Но понеже той не беше послушен, Бог го сваля от властта и поставя на негово място Давид, който впоследствие става основна фигура в библията.
Саул не беше някой, когото Бог сложи на трона „по заместителство“, докато не издигне правилния човек. Точно обратното, той беше първият избор на Бог. Саул имаше вече определена от Бог пътека, по която трябваше да върви. И ако беше вървял, Бог се обещаваше да утвърди на престола не само Саул, но и неговите наследници, до века. Но той не се подчини. Затова волята на Бога за него не се изпълни.
Това ни показва, че не съществува автоматично изпълнение на волята на Бога в нашия живот. Целта на Бог за нашия живот ще се изпълни, само и единствено чрез нашето подчинение на Неговата воля.
В 1Царе 13:1 се казва, че Саул беше царувал вече една година и на втората му година се случва това неподчинение, за което той заплаща с отстраняването си от трона. Но библията ни казва, че царуването на Саул е траяло 40 години. От тук се вижда, че след като беше отстранен от властта чрез думите на пророк Самуил, Саул е царувал още 38 години.
Давид, от своя страна, е бил на 30 години, когато се е възцарил (2Царе 2). Това показва, че Давид дори още не е бил роден, когато Бог казва в 1Царе13:14 „...Сега твоето царуване няма да продължи: Господ вече избра човек по Своето предпочитание и Му заповяда да ръководи своите хора, защото ти, Сауле, не изпълни това, което Господ ти заповяда“. Давид е бил заченат осем години след това събитие, в което Бог го е избрал и му е дал задачата да ръководи народа си. Т.е. пътят му е бил вече определен, доста преди родителите му да знаят, че той идва на този свят. И като се има впредвид, че Бог няма предпочитания на една личност пред друга, това показва, че ти и аз сме предвидени също с всички наши дарби, че Бог има определена цел за нашия живот и ние нямаме право, дадено ни от Него да си пропиляваме живота, според волята си. Имаме свободна воля, но ако не я подчиним на Бог, с нея можем само да унищожим живота си.
И така Давид беше план „б“, т.е. вторият избор на Бог, а помисли само колко великолепна беше волята на Бога за живота му. Дребното момченце уби с един удар врага си, великан. Беше преследвано от всички и все пак идеално защитено. Царят желае смъртта му, но не може да му направи нищо. Ето какво значи да бъдеш под Божията закрила.
Призванието на Бога за нашият живот, както и даровете Му са неотменими. Каквото и да правиме, както и да се разминаваме с Божията цел, тя остава неотменима, т.е. ние винаги можем да се върнем към нея през живота си. Виж Римляни 11:29. Планът на Бога за твоя и моя живот остава в сила до момента на смъртта ни.
От примерите в библията се вижда, че ние сме най-уязвими в период на просперитет. Когато всичко върви добре, нашите слабости се виждат най-ясно. Точно тогава получаваме усещането, че нямаме повече нужда от Бога. Нямаме нуждата и да Му се подчиним.
Когато има притеснение в живота, дори и при малко посвещение на Бога, ти естествено Го търсиш. Разчиташ на Него, стремиш се да Му се подчиниш, за да могат нещата ти да тръгнат.
Пример за това е цар Давид. Той падна, когато беше на върха. Грехът му с Витсавее стана точно когато той беше на върха. В този момент Давид трябваше да бъде на бойното поле и да води делата, за които Бог го беше призвал. Той имаше задължение, както към Бога, така и към своята войска и народ. Но вместо сам да отиде на фронта, царят прати своите генерали. Поради Божието благоволение, победата му беше лесна.
Пише в Словото, че „при залез слънце царят е станал от леглото си“. Виж 2Царе 11-та глава. Давид е бил отегчен. Явно не е вършил нищо през най-продуктивната част от деня, за да стане от леглото си, когато хората обикновено си лягат. Не е решавал сериозните задачи на царството, възникващи по времето на тази война, а е спал. Излезал на покрива на палата, за да се разведри от почивката си и точно тогава попада в клопката на сатана. Вижда една красавица, да се къпе на своя покрив и я пожелава. Стара поговорка е, че „ленивият, неангажиран ум е работилницата на сатана“. Точно тази мъдрост се потвърждава и тук. Давид изпраща да доведат жената и извършва прелюбодейство с нея.
Но това не е всичко. Давид нямаше този интигритет, за да спре до тук. Витсавее беше забременяла от него и той търсеше начин да се отърве от отговорността си, за сметка на някой друг човек, който е невинен в тази ситуация. Този друг беше законният съпруг на тази жена и генерал на цар Давид. Името му е Урий.
Давид прати да извикат Урий от бойното поле, като се надяваше, че той ще се прибере у дома, ще има отношение с жена си и така ще се прикрие извършеното прелюбодейство от царя. Но Давид не оцени правилно чувството за отговорност и отдадеността на този мъж към Бога и към царя. Урий дори не се прибра в къщи, а преспа пред портите на палата, заедно с прислугата на царя. Неговата съвест не му позволи да знае, че другарите му умират в този момент на фронта, а той е на топло при жена си. Когато Давид чу за това, той се опита да опие с вино генерала си и така да притъпи чувството му за отговорност. Но и този план не успя. Урий имаше повече интегритет, вярност и отговорност към Бога и царя си от самия цар. Ето какво представлява цар Давид в този момент.
Последната интрига на Давид в случая беше, че той изпрати по самия Урий писмо, с което го осъждаше на смърт, защото по никакъв друг начин не е успял да го накара да забрави дълга си. Царят разчиташе на интегритета на Урий, че няма да прочете това писмо и сам ще се подложи на смъртта. И точно така стана. Урий беше изоставен от войниците си, сам на предния фронт и така беше убит. Това се случи по заповед на царя. Давид се отърва от „уликите“.
Делата на Божият помазаник, цар Давид, силно огорчиха Бога. Бог беше сломен от проявеното към Него презрение от страна на овчарчето Давид, което Той издигна до първата позиция в царството. Престъплението му беше дотолкова голямо, че то можеше да предизвика неговото пълно изчезване от сцената на историята на Израел, след този момент. Ето какво Бог каза по този въпрос: „Аз те помазах за цар над Израиля и Аз те избавих от Сауловата ръка; и дадох ти и дома на господаря ти, и жените на господаря ти Саула в пазуха ти; и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това ти беше малко, добавил ти бих още. Защо Ме презря ти и стори това зло пред очите Ми? Ти порази с меч Хетеецът Урия, за да вземеш за жена неговата жена. Сега прочие няма никога да се оттегли мечът от твоя дом, защото ти Ме презря и взе жената на Хетееца, да ти бъде жена. Така казва Господ: Ето от сред твоят дом ще повдигна срещу тебе злини и ще взема жените ти от пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти ... . Защото ти си извършил това тайно, но Аз ще извърша, каквото казах, пред целия Израил и пред слънцето“, виж 2Царе 12:7.
Този грях на Давид беше много голям в очите на Бога. В този момент цар Давид се провали с трясък пред своя Бог. Господ определи това прелюбодейство на помозаника Си, като престъпление срещу Неговата собствена личност, счете го за „презрение“ към Себе Си.
Но как постъпи тук Давид? След този голям провал, той не каза: „Животът ми е свършен. Бог това няма никога да ми прости! Аз направих всичките злини, за които Той наказва със смърт. Нямам повече шанс с Него. Провалих се. Това е моят край.“ Доброто на Давид е това, че той, дори и пропуснал вече Божията съвършена воля за своя живот, не се отказа от следване на Бога! Давид се отвърна от лошия път, посипа главата си с пепел, отрече се от своята злина и смирен, зачака следващите инструкции от Бога, за това как да продължи по-нататък живота му. Повече не промени нищо в живота си по своята воля. Не се опита сам да се справи с положението. Каза на Бога: „Съгреших, ето ме сега в бъркотията, която аз създадох. Чакам инструкции от Теб, как да се върна обратно в правилния път на Твоята съвършена воля за моя живот. Покорно чакам, мой Боже!“
Ето какво толкова много харесваше Бог на Своя малък Давид. Не неговата „безгрешност“, а способността му да признае греха си и бързо да се корегира и то по единствения правилен начин, като изчака неговият Бог да му даде инструкции, как да излезе от бъркотията си.
Това е отличен пример за всеки един от нас. Малко са тези, които са съгрешили дотолкова, колкото цар Давид съгреши, но също са малко и тези, които след провала си, могат така да се покорят на волята на Бога, както него. Бог е еднакъв към всички. Ако Той оправи живота на Давид след всичко това, Той ще оправи и твоя и моя живот, каквото и да сме направили. Ние даже сме в по-изгодна позиция от цар Давид, защото живеем под съвършения завет с Бога, Новия завет, докато той живя под инфериорен на нашия завет, Стария завет. Божият гняв все пак се изсипа върху Давид, неговото семейство и царството му точно поради тази причина. За разлика от тогава, сега гневът на Бога за нашите грехове е вече изсипан върху Исус Христос, когато Той беше на кръста. Исус пое Неговия гняв вместо теб и мен. Никога вече Божият гняв няма да се изсипва върху нашата земя. Грехът и сега има последствия, но те не идват от Бога, а от това, че чрез своя грях, ние сме отворили вратата на живота си за сатана, и той е донесъл със себе си своите плодове, а именно: смърт, болест, беднота, нещастие, разрушени семейства, духовно унищожени мъже, неспособни да водят своите семейства. Всичките тези неща не идват от Бога, защото Исус пое вече върху Себе Си Божия гняв. Те идват от сатана и той желае ние да взимаме неговите дела за Божии. Точно затова религията е силно оръжие в сатанинските ръце.
Братко и сестро, ако намериш себе си в объркана ситуация, Бог иска от теб да се смириш където си, без да тръгваш сам да оправяш тази ситуация; да се отвърнеш от греха, който те е довел до това положение, т.е. да промениш пътя си, и Бог ще благослови твоя път. Ще направи нещо чудесно от твоята бъркотия, точно както постъпи и с цар Давид. От този, първоначално грешен брак с Витсавее, излезе впоследствие най-мъдрият и успешен цар на земята, Соломон, и още по-важно, от този брак излезе и нашият Спосител Исус Христос. Ето как Бог благославя правилната постъпка! Ако Давид беше тръгнал да се развежда от Витсавее, която вече беше взел за жена, с нов грях нямаше да може да оправи стария. Но той имаше мъдростта да изчака на Бог да оправи това, което той беше забъркал. Това точно го направи велик.
Римляни 12:1-2 казва: „Моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си като жива жертва, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този свят наоколо, но променяйте се, чрез обновяване на ума си, за да можете да познаете от опит, каква е добрата, приемливата и съвършената Божия воля за вашия живот.“ Тук думата „познаете“ се използва със значението: „да докажете на физическите си сетива“.
Изведнъж не се стига в „перфектната“ Божия воля за нашия живот, защото тази промяна, може да ни убие. Първо трябва да влезем в „добрата“, после в „приемливата“ Божия воля, а накрая в „перфектната“. Тук има етапи. Не можеш изведнъж да излетиш в космоса. Първо трябва да набереш скорост, нали?
Какво означава да предоставиш тялото си като „жива жертва“ на Господа? Това означава, ти да престанеш да живееш според своите си желания, своя егоизъм, да търсиш винаги „своето“. Твоята плът и душа, трябва да се подчинят на твоя дух, който е перфектен. Трябва да дадеш на друг да живее чрез теб и Той е Исус Христос. Ти самият, със старите си желания и емоции, си мъртъв. Исусовите желания, емоции и ум трябва да се изявяват в твоя живот.
Ако някой те засегне и ти покаже, че не те харесва, то ти вече можеш да погледнеш на ситуацията отстрани и да кажеш: „Отче, те не ме харесват, но какво от това? Аз вече и така не живея за себе си. Моят целият живот е за теб. Този, който те не харесват, и без това е мъртъв вече.“ Тогава Бог ще те успокои със своето приемане и любов и ти ще си добре. Освен това и твоята личност ще бъде значително подобрена от факта, че друг живее вече чрез теб и Той е съвършен. Той ще придвижи и твоята личност по-близко до съвършенство, т.е. по-близко до Себе Си.
Христос е най-добър пример за това, как се става „жива жертва“. Той дойде на земята с единствената цел да стане такава. Със своя пример Той ни показа, как и ние можем да направим това. Но вие ще кажете: „Но Той е Бог, а ние сме хора!“ Не, Той остави своята Божественост настрана и избра да живее между нас единствено като човек и така да ни изкупи, а също и да ни покаже, как би трябвало и ние да живеем нашия човешки живот. Двойна беше целта Му.
По избор Исус постави Своя Отец, теб и мен преди самия Себе Си. Не беше дошъл да следва Своите Си пътища, да говори Своите Си думи, да съди по Своята Си воля, а Се постави в пълна зависимост от Отца Си и постави твоя и моя интерес над Своя. Той беше тази „жива жертва“ и затова за Него беше така естествено и леко да прости за огромните прегрешения и подигравката, с които беше третиран на кръста. Неговата личност просто я нямаше. Беше останала само задачата, с която е дошъл, поставена Му от Отец.
Ако следваме Неговия пример, ще имаме тази близка връзка с Отец, за която всички мечтаем. Вместо да правим верижни молитви и пост за свежо докосване от Бога, просто трябва да станем тази „жива жертва“ и ще го имаме в пълно изобилие и по всяко време. Изборът е наш. Но е по-лесно да търсим плътското решение, нали?
Сега, нека видим какво означава да „обновяваме ума си“ постоянно. Това означава, нашите мисли и цели да се съгласят с Исусовите и то ще стане, като ги корегираме ежедневно чрез четене и съгласяване с пълното Божие Слово. Защо трябва това да бъде ежедневно? Защото светът около нас ежеминутно ни бомбандира с обратните стойности на Божиите. Естественото е да вървиш със света. Да вървиш с Бога изисква по-голямо усилие.
Матей 5:6 казва: „Благословени са тези, които са гладни и жадни за Божията истина (святост), защото те ще бъдат наситени“. Първо трябва да имаме непреодолим стремеж към Божията истина и чак тогава Бог ще се намеси в живота ни и ще насити този стремеж.
В Деяния 9-та глава Бог се намесва в живота на ап. Павел, но преди това ап. Павел е търсил с цяло сърце Божията истина, но в погрешна посока и в Деяние 9, Бог отговаря на неговия стремеж, като променя само посоката му. Стремежът за Божието си остава в него. И според писаното в Матей 5:6 Бог задоволява този стремеж.
Причината, поради която някои хора получават повече от Бога от другите е, че те са били по-гладни за Бога от тях.
Еремия 29:13 казва, „Ти ще Ме потърсиш и ще Ме намериш, когато Ме потърсиш с цялото си сърце.“ Ето го отговора.
Много от нас са така „презаети“ със своите си задачи, че „грижите на този свят, заблудата на богатството и техните пожелания за неща“ задушават Словото на Бога в живота им, както е писано в Марк 4:19.
На Бога не се дават няколко минути преди любимия сериал и да очакваш, че в тях Той ще промени живота ти. Той може да го направи, но няма да го направи, защото за Него, ходенето по пътя към целта е по-важно от самата цел. Това е така, защото в процеса на пътуването, Той изгражда твоят характер така, че да можеш да приемеш Неговата „перфектна“ воля за живота си. Неговата цел и твоята цел са едно и затова е разумно да Му се подчиниш с пълно сърце. Бог не се интересува толкова от резултата, а от времето ви заедно, докато се движите към този резултат. Точно в това време, Той ще те изгради като тази „жива жертва“, пред която ще отвори всички врати, която ще постави в позиция на влияние над други хора, с други думи, ще използва мощно. Точно за тази „жива жертва“ ще се изпълни пълната Му и перфектна воля. В тази перфектна воля са включени и всичките блага от Бог: спасението от капаните по пътя, изцерението на всяка наша болест, снабдяването на всяка наша нужда и освобождението ни от сатанинско притеснение. Ние ставаме господари на нашия живот и господари над земята, по която вървим, т.е. на обстоятелствата около нас. Ставаме главата, а не опашката, солта на света, светлината, за която цел и сме създадени.
Ако ти живееш в грях, от който не желаеш да се отвърнеш, недей да се стремиш да разбереш и осъществиш „перфектната“ Божия воля за твоя живот, защото така ще докараш само проблеми за себе си и за околните. Пример за това са хората, които „ритат с крак“ вратите по пътя си, защото са убедени, че волята на Бог за тях е да бъдат мощни работници за Божието царство и са решени да не позволят на нищо и никой да ги спре от изпълнението на Божията воля. Божията воля не се изпълнява чрез грях. Затова не се обръщай към греха, за да я постигнеш.
В някои случаи, Сам Бог държи вратите затворени, за да не се изпълни Неговата „перфектна“ воля. Човекът не е още готов да я приеме. Първо той трябва да изпълни двете изисквания от Римляни 12:1-2 и чак тогава ще е в състояние да понесе този товар. В противен случай, товарът на „перфектната“ Божия воля ще го смаже. Така че в някои случаи, Бог не отговаря съвсем съзнателно, за да ни спаси от духовна смърт. Бог, в Своята милост ни предпазва от самите нас. Не ходи по своите пътища и после да молиш Бог да ги благослови. Това е неправилна молитва.
В Божието царство, нашата подготовка е от решаващо значение! Тя е тази, която ще ни осигури успеха, а не Бога. Това е един от Божиите закони. Но тя не идва без жертва на време и усилие. Не става моментално. С Бог нищо не е моментално, но затова пък е стабилно.
Сатана използва всяка форма на егоизъм у нас, за да предизвика проблеми в семейството, в бизнеса или във всяка сфера на живота. Чрез нашият егоизъм идват при нас и завистта и разприте, а както е писано в Яков 3:16 „където има завист и разпри (т.е. воля, ориентирана към себе-то), има объркване и всяка дяволска работа“. Но според Словото, Бог не е автор на объркването, виж 1Коринтяни 14:33. Тогава кой ще е? Остава да е сатана.
Ако си с егоизъм, т.е. светът съществува заради теб, ти разрешаваш на дявола да унищожи брака ти. Искаш добър брак, но си пазиш егоизма. Причината за лошия брак, трябва да е в твоят партньор. Бог ти е дал лош партньор, нали? Колко хора се самозаблуждават така! Естествено решаваш да се разведеш. Взимаш друг партньор и установяваш, че той е като първия. Ти пак си в капана. Причината е в това, че и ти си половината от проблема. А себе си няма как да подмениш. И всичко е от това, че не желаеш да станеш свята „жива жертва“. Не желаеш да изравниш мисленето си с Божието.
Какъвто и да е твоят партньор, ти се усмири, подчини се на Словото. Уважи съпруга си, поради неговата позиция на съпруг, а не поради качествата му. Но бъди твърда по отношение на греха, който той върши и не се съгласявай да го вършиш заедно с него. Ако той краде, ти не участвай в това, като винаги му казваш защо не го правиш, че това е защото си решила да следваш Исус. Същевременно се грижи с желание за неговите нужди. Нека винаги има топла гозба, уютна стая, така че той да забележи това. Изпълнявай задълженията си на съпруга, както е писано в Библията. Не му крещи, не го упреквай! Само кротко, но твърдо отказвай да участваш с него в греха му. Не забравяй, че си „жива жертва“, а не си войник. Говори му, че има и друг начин, освен кражбата и измамата, да се сложи хляб на масата. Дори кражбата и измамата не са никакъв начин. Кажи му, че Бог не приема този грях и ти също не го приемаш. Същевременно с любовта на Бога се грижи за съпруга си. Така ти не му даваш основание да влезе в революция срещу твоя Бог, поради твоята собствена революция към Него. И познай какво ще стане! Дала си нужното в ръцете на Бога, с което Той ще го превземе. Двамата с Бог ставате победители. Амин!
Решението ти да се подчиниш на Бога, ще оправи семейството ти. „Перфектната“ Божия воля ще бъде изпълнена за вас и заедно с нея в дома ви ще влезат и здравето, и пълния успех, и цялостната защита от Бога. Сатана не може да ти предложи нищо, освен смърт и унищожение. Ако живееш Божия живот, болестта няма да има място в теб. Когато дойде, ще трябва да си отиде.
Нека пак да се върнем към Римляни 12:1-2. В (12:2) Бог говори за необходимостта от обновяване на твоя ум в съгласие с Неговото Слово, за да можеш самият ти да видиш, а също и да покажеш на света, какво значи на практика да бъдеш в „добрата, приемливата и съвършенната воля на Бог за твоят живот“. Това е второто изискване, за да станем тази жива жертва на Бога. Не всеки повярвал се стреми към това, но ако искаш да стигнеш до края с Бога и да изпиташ изпълнението на Неговата „съвършена“ воля за живота си, ти трябва да минеш от тук. Обновяването на ума, в случая е от огромно значение. Защо това е така? Защото ако подходиш емоционално и решиш да дадеш себе си, но без да обновиш ума си в Словото, то сатана веднага ще дойде да прибере това, което ти си пожертвал на Бога. Той може да направи това, защото ти не познаваш още твоя Бог, не знаеш нищо за Неговия характер, за Неговите цели за теб, не познаваш волята Му, които неща са описани подробно в Словото. То ни обяснява каква е разликата между Бога и сатана, което е задължително да знаем, защото сатана много обича да представя своите собствени действия за действия на Бог. Това той прави чрез доктрините на религията. Ако не познаваме своя Бог, лесно ще станем жертва на Неговия враг, който ни дебне ден и нощ, като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне. Той не може обаче да направи нищо на знаещия, а поглъща само тези, които подхождат към Бог емоционално, без да Го познават.
Решението ни да се предложим на Бога като тази жива жертва, сваля нашите защитни стени и ако нямаме съответстващите знания от Словото, сатана има вече свободен достъп до живота ни, за да го унищожи. Той не излиза от свое име, а от името на Бога, Когото ако не познаваш от библията, дяволът ще може да те убеди, че действията му са Божии. Така ти ще му се подчиниш доброволно, защото си решен вече да се пожертваш. Ето как врагът взима това, което ти си решил да подариш на Бог. Сатана обикновено не пропуска тази възможност. Целта му е да те убие физически, ако ти му позволиш.
Ето един пример от живота на Андрю Уомак. Той е бил 18 годишен, влюбен в Бога, готов на всичко, за да му угоди. Приятелката му- също. Повечето младежи са били с тази всеотдайност, като тях. Но знанията им не са били много. И ето какво се случва. Те чуват за стихът от Римляни 12:1-2 и решават да станат тази „жива жертва“. Търсят Бога и се молят Той да им открие как да направят това. Сатана веднага се е намесил в тази ситуация. Един ден в черквата им идва пътуващ проповедник и говори по тема: „Дяволът е маша в ръцете на Бог и работи по Неговата команда“. Там той говорил, че ако нямаш друг начин да прославиш Бога, нямаш някакви специални дарби, можеш и чрез смъртта си и твърдостта при страданието, да го прославиш. Младежите веднага са приели това и приятелката на Андрю се помолила Бог да ѝ даде неизличима болест, за да може чрез устояването на страданието си, да Го прослави. Според писаното в Словото, тази лоша молитва Бог не е приел, но сатана веднага „се е отзовал“, като и дава желаното. Още на следния ден тя припада и в болницата установяват, че има лоша форма на левкимия. Животът ѝ свършва набързо, поради нейното незнание. На погребението ѝ четирима души се покайват и приемат Христа, точно както тя е пожелала. Последното е действие на Бога, но всичко друго е от сатана. А сатана би желал цялата история да се препише на Бога и религията му помага за това.
Какви са били последствията от посещението на този проповедник за Андрю? И при него те са можели да завършат фатално. Но тук се е намесил Бог и нещата не са завършили, както са били предвидени от сатана. Явно този проповедник е служил на врага. На едно от събранията, той се е насочил точно към Андрю и започнал да му „пророкува“, че Бог има чудесен план за него, че ще го сложи на легло, парализиран за 8 години, през което време ще развие характера му, ще го усъвършенства, ще го прекара през огън, за да го изпита, както се изпитва златото, но целта е след това изпитание, да му повери „велико“ служение, което ще е подобно на това на ап. Павел. Андрю приемал всичко това, защото решението му е било да стане „жива жертва“, нали? Така че той стоял покорно и приемал. Но тук сатана направил голяма грешка, защото той е егоцентричен и никога не знае къде да спре. Момчето е слушало и приемало и вместо да се задоволи с това и да го вкара в своя капан, сатана продължил, като казал чрез този проповедник: „И нещо повече, Бог ще те сложи в пост от Своето Слово. Ще ти бъде забранено да четеш Словото в този период на изпитанието.“ Това било достатъчно да отрезви Андрю. Той знаел тази истина от Словото, че то ни е дадено от Бога за поука и поправка и само ако размишляваме върху него ден и нощ, ние ще имаме добър успех, какъвто Бог иска за нас (Исус Навиев 1:8). Също той е знаел, че Бог не противоречи на Своето Слово, а го поставя над името Си дори (Псалом 138:2). И през съзнанието му преминало като мълния: „Това е сатана!“ Ето как пак знанието го е спасило от смъртта. Вярно е Словото, което пише в Осия 4:6 „От незнание умират Моите хора“-казва Господ.
С други думи, за да се изпълни написаното в Римляни 12:1-2 и да „познаеш“, т.е. да изпиташ, съвършената Божия воля за своя живот, ти трябва, освен да сложиш Бог на първо място в живота си, но също и да обновяваш ума си със съвършеното Божие Слово. Трябва да „познаеш“, чрез четене на библията и личен опит, какво представлява умът на Христос, за да подчиниш своя на Неговия.
Притчи 23:7 казва: „Защото каквото мисли той в сърцето си, такъв е“ Забележи, не в ума си, а в сърцето си. Твоята доминираща мисъл определя накъде ще върви живота ти.
Притчи 4:23 „Защото от сърцето на човека, извират изворите на живота.“
Затова е задължително да се новородиш от духа, за да получиш ново сърце, сърцето на Исус и от това ново сърце ще извират новите ти действия, а не обратното- твоите действия да ти подновят сърцето. Това е учението на Исус. Промяна в действията ти няма да ти промени сърцето, но едно ново сърце ще промени действията на човека. Ето това обикновено не се обяснява по черквите. От Словото получаваме Божиите стойности, Божието мислене. Ако ги скрием на топло в сърцето си, това ново сърце ще произведе новите си действия. Гарантирано е!
Ако не познаваш истината, а си обрекъл себе си на Бога, ти си в много опасно за теб място. Лесно ще бъдеш подмамен да следваш и да се жертваш на сатана. Така той ще те унищожи. Дано да сте разбрали това, защото то е от жизнено значение за тези, които се обричат на Бог с живота си.
Исус Навиев 1:8 „Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти, ти ще размишляваш върху нея ден и нощ, за да постъпваш в своя живот съгласно със всичко, написано в нея, защото само тогава, ти ще успяваш във всичките си пътища и тогава ще имаш добър успех.“ Добрият успех иска всеки, но дали е съгласен да изпълни и другата част. Дали искаме да се отречем от светската система с нейните изкривени стойности и да приемем Божието, като единствено валидно. Чак тогава ти ще бъдеш променен и ще видиш на практика, какво означава да живееш в Божията „добра, приемлива и съвършена“ воля. Чак тогава Бог ти гарантира, че ще успяваш във всичко, което започнеш и ще имаш този „добър успех“. Цялото твое същество ще бъде променено в процеса на изпълнението на написаното. Предизвиквам те да опиташ.
Но има и такива хора, които не дават на Бог нищо от себе си. Те „си купуват билет“ за рая, като приемат и повярват, че Исус е пътят, истината и живота, че Той е Божият Син, изпратен на земята да ни спаси от ноктите на сатана, че Той дойде в плът, умря и беше възкресен на третия ден. Това всичко е добре, но те практически казват на Бога: „Когато аз умра, тогава очаквам Ти да дойдеш, да ме вземеш, за да не отида в ада, но дотогава, остави ме, да си правя каквото сам си пожелая, не ти давам да ми се намесваш!“ Но какво казва Словото за този случай? Ето какво казва Исус в Йоан 8:30 „Когато Той говореше тези думи, много Му повярваха“, т.е. те са се спасили с това. И продължава по-нататъка в (8:31) „Тогава Исус каза на тези, които Му повярваха (т.е. на спасените): Ако продължите в Словото Ми, само тогава сте Мои ученици, наистина.“
Ако продължиме в постоянство, само тогава сме последователи на Исус. Ако продължиме да търсим Божията истина в Словото, само тогава сме Негови ученици. Тогава непросветените, които съзнателно се оставят да бъдат такива, дали наистина са спасени?
Йоан 17:17- Исус се моли през нощта преди разпятието Си, като казва: „Отче, чрез истината, отдели Моите ученици от света. Твоето Слово е истината. Отдели ги чрез Словото Си.“ Ако си приел истината, то ти искаш или не, вече си се отделил от света. Техните разговори вече не те интересуват, техните пътища- също.
Йоан 8:32 „Ще познаем истината и истината ще ни освободи“. Мнозина са приели Христос и са спасени, но не са свободни. Не са свободни от болестта, бедността, болката. Те просто си „куцат“ през живота. Това не значи, че болест няма да дойде до тях, но чрез Исус, те са освободени от нейното владичество. Същото е и за бедността и страданието, т.е. всичко, което сатана прави в нашия живот.
Повярвайте на Исус, но после продължете обучението си в Словото. Освободете се и станете Негови ученици.
Йоан 18:34 казва, че „Който върши грях, е роб на този грях.“ - това са думите на Исус. Някои казват, че са свободни, но не могат да преодолеят своя грях, не могат да преодолеят пожеланията на очите си, своя гняв, отмъстителността или омразата.
Евреите упонираха на Исус, че те са деца на Абрахам и никога не са били роби на някой. Те всичко разбираха буквално, по плътски. Исус им отговаря в Йоан 8:38 „Аз говоря това, което Съм видял от Моя Отец, а вие правите това, което сте видяли от вашия баща“. Тук Исус им намекна за сатана. Те говориха, че са деца на Абрахам. Исус продължава: „Ако вие бяхте деца на Абрахам, щяхте да вършите делата на Абрахам.“ (Йоан 8:39).
Днес хората говорят: „Ние сме християни, не сме мюсулмани или пък будисти!“ Но чий дела вършите? Ако вършите делата на Христос, вие сте Негови. Поне посоката ви ще е посоката, дадена ви от Христос.
Трябва да има доказателство в живота ни за това, на кого ние принадлежиме! Всеки върши делата на своя баща. Няма изключение.
Накрая на спора между Исус и заобикалящите Го евреи, Той им казва: „Вие сте от баща си, дявола и пожеланията на вашия баща, вие ще правите. Той беше убиец от самото начало и не се е радвал в истината, защото няма истина в него. Когато изговаряше лъжа, говореше я от себе си, защото той е лъжец и баща на лъжата.“ Да не би да се случи, Исус да каже същото и за някой от нас, който цял живот се е считал за християнин, но е нямал плодовете на Христос? Ако си от Отца, ще вършиш делата на Отец, поне посоката ти ще е от Отца. Исус ще бъде главата ти. Той ще ръководи и твоя живот.
Божието Слово ще промени живота ти. Първата стъпка е да приемеш Исус, като Божий Син и Спасител на човечеството, но веднага след това следва да Му разрешиш да промени живота ти, чрез опознаването на Словото и неговото приемане дълбоко в сърцето ти.
Лесни пътища няма! Правилният път е само ЕДИН!
Трябва да се новородиш в дух и истина и Бог веднага ти дава едно ново сърце (Еремия 31:33). Променен си в сърцето си, отвътре. Вследствие на това и твоите действия ще бъдат променени. Това ни учи Исус.
Ако приемеш Спасителя, получаваш обещаното от Бога ново сърце и размишленията ти над Словото ден и нощ, ще ти осигурят пълния успех, пълната ти трансформация, както е обещано в Исус Навиев 1:8.
Ако искаш близко ходене с Бога, ето го начина, показан по-горе. Молитвата ти и постът, сами по себе си, няма да ти помогнат. Религията ти- също. Не съществува „магическа пръчка“.
Псалом 119:11, това е Божието обещание, че ако скриеш Словото в своето сърце, осмисляш го ден и нощ, няма да съгрешаваш срещу Бога и ще си освободен от робуване на греха.
Псалом 119:99, „Аз имам повече разбиране от всичките си учители, защото размишлявам само над Твоите изявления“, т.е. над Словото Ти.
Псалом 119:105- „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ То показва само малко от пътя, само следващите няколко стъпки. Не осветява целият път до края. Така Бог те води.
Ако си обезкуражен, то ти не си в Словото, защото иначе, то ще ти даде радостта и куражът, от които се нуждаеш. То ще даде също и мъдрост и разбиране на простия.
В Йоан 8:31,32 „Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви освободи.“ И по-долу, Той обяснява от какво точно ще ги освободи истината, а именно от робството на греха. И ако останем роби на греха, няма да останем вечно в дома на Отца. Само Синът остава там и всичките негови ученици, които са познали истината и тя ги е освободила от греха им.
Не е достатъчно само да повярваш. Трябва и да продължиш да се топиш в истината, която има тази задача, да те освободи от робството ти на твоя грях.
Псалом 19:7 казва, „Господният закон е перфектен, той обръща душата да следва истината, изявлението Господне е вярно, то дава мъдрост на простия.“ и 19:8 продължава: „Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господня е светлина, просвещава очите“.
Словото те променя и те довежда до нивото, където Бог иска да бъдеш. Ти вече ставаш част от царството от свещеници на Господа. Но не можем да приемаме само част от Словото и да отхвърляме другото, защото тогава то няма да има тази сила, за да ни промени. Това е много основна истина. То, задължително трябва да се приема в пълнота. Ние обикновено избираме да не приемаме тази част от Словото, където се разобличава нещо, на което ние държим и не желаем да го корегираме. Успешно си затваряме очите по въпроса.
И така, до тук разбрахме, че не е достатъчно само да повярваме в Исус, а трябва също и да продължим с упорство да преследваме истината от Словото Му. Така ще се освободим от нашия грях и ще влезем заедно със Сина в дома Господен, за да останем там завинаги с Него.
Братя и сестри, никаква молитва не може да замести знанието ни за Божието Слово.
Словото ти помага да преодолееш своята депресия, своята мъка, колкото и силна да е тя. Ако си обезкуражен, то в момента ти не си в Божието Слово, защото неговата функция е да те измъкне от този капан или яма, Псалом 107:20. То ти дава също и мъдростта, необходима за живота.
Псалом 19:9 казва, че „Присъдите на Господа единствено са истинни и без изключение са справедливи“. Така че каквото и да ни каже светът, то трябва да се оцени чрез Божието Слово и ако не съответства на него, то е лъжа. Словото има предимство пред всяка новина от света. 19:10 „Словото на Бога е по-желано от златото, повече от най-чисто злато; то е по-сладко от меда и медната пита.“
И така в заключение на всичко казано до тук ще кажем, че за да разберем каква е Божията воля за нашия живот, трябва да познаваме на първо място характера на този Бог, чиято воля искаме да разберем, а то става само чрез познанието ни за Неговото Слово, където единствено Той се разкрива пред нас. Заобиколни пътища няма! Желаният резултат няма да дойде до нас лесно.