Очевидно не всичко, което може да бъде наречено гняв, е нарушение на Божия закон. Ефесяни 4:26 ни съветва „да се гневим, но без да съгрешаваме”. Този стих казва, че съществува разлика между силните чувства и язвителната неприязън, която Светото Писание категорично осъжда. Може би е хубаво да си изясним това. Важно е да разберем, че гневът е както емоционален, така и биохимичен процес, който подготвя целия организъм за действие. В кръвта се изпомпва адреналин, който предизвиква множество физиологични реакции в тялото. Кръвното налягане се покачва с увеличаването на сърдечната дейност. Очите се разширяват за по добър периферен образ, ръцете се изпотяват, устните пресъхват, мускулите получават внезапен прилив на енергия. За няколко секунди човек преминава в състояние на „бойна готовност”.  Забележете: Това е несъзнателна реакция, която се проявява независимо от волята ни.

 

Щом се освободят хормоните ни, не е възможно да пренебрегнем интензивното вълнение, което те предизвикват. И след като Бог е създал тази система като средство, с което тялото да се защитава от опасност, аз не вярвам, че Той би могъл да ни укорява за това, че тя функционира правилно.

 

От друга страна, начинът, по който реагираме на чувството на гняв вече може да подлежи на волеви контрол. Когато намусено преповтаряме в съзнанието си онова, което ни е провокирало, скърцаме със зъби от ненавист, търсим начин за отмъщение или открито нападаме, тогава вече може да се каже, че сме пристъпили границата на греха. Ако това е правилното разбиране на Писанието, тогава волята е тази, която стои между двете половини на изречението: „гневете се... не съгрешавайте”.

 

Не всеки гняв е предизвикан от лична заплаха. Какво ще кажете за тези реакции, които са плод на силно раздразнение или омраза?

 

Всяко разгневяване предизвиква биохимични промени в тялото, въпреки че хормоните, които се освобождават при раздразнение, са малко по различни от механизма по горе. Всеки човек притежава индивидуално устройство за реагиране. Някой хора се разгорещяват прекомерно от минимална провокация, а други със студен характер, сякаш са родени със способността да стоят над всичко. Тези разлики са от части наследствени, от части обусловени околната среда по време на детството, а и по късно.

 

Но не е ли категорична Библията по въпроса за гнева? Къде се говори за индивидуалните различия, които описваме?

 

Не е ли писал апостол Павел в Римляни 12:18: „Ако е възможно,... живейте в мир с всички”? С други думи, от нас се очаква да упражняваме самоконтрол и сдържаност, но на някой това се отдава повече поради природата на индивидуалния темперамент. Въпреки че се различаваме по зрялост и отговорност, Светият Дух внимателно води всеки един в желаната от Него посока, докато дойде моментът Той да изисква нешето послушание.