Заобикаляне или изправяне пред проблемите
Има няколко типа хора. Едни от тях заобикалят проблемите, а други се изправят пред тях. В живота първите се правят, че не забелязват проблемите, докато те не изчезнат или не станат още по - сериозни и решението им не може да се отлага: онзи шум в двигателя на колата, малките преразходи по кредитната карта всеки месец, дребните конфликти във вашата връзка с партньора ви. „Преуспяващите хора не си правят труда да се занимават с подобни неща, неприятностите са за другите” – казват си те и се опитват на всяка цена да избягат досадните задължения. Разбира се, всички знаем, че когато си затваряме очите за проблемите и те се трупат ден след ден, животът става все по труден. Те не изчезват от само себе си, а трябва да бъдат решавани.
Най – вече може да ни тревожи фактът, че, водени от криворазбрана любов, днес твърде много родители се опитват да спасят синовете и дъщерите си от проблемите. Ако това се превърне в навик, децата също започват да вярват в тази лъжа и тя скоро се превръща в дълбоко вкоренена „истина”.
Когато вярваме, че проблемите ни ще изчезнат, ако не им обръщаме внимание, сами предизвикваме емоционалните си кризи. В една от книгите си Морган Скот Пек отбелязва:
„Страхът от болката е научил почти всички ни в по – малка или по – голяма степен да се опитваме да избягаме от трудностите. Ние ги отлагаме с надеждата, че те ще си отидат. Не им обръщаме внимание, забравяме ги, правим се, че не съществуват... Опитваме да се измъкнем от тях, вместо да ги преживеем. Тенденцията да се избяга от проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.”


