Милиони хора страдат от една коварна болест, една болест, която убива, но преди това изцежда всичко хубаво от живота, всяка надежда, всеки добродетел, всяка морална ценност. Всичко тава бива отнето и на негово място се настанява греха, страданието, омразата, асоциалното поведение, отчуждаването от семейство и приятели.

Тази болест преобразява личността и превръща потърпевшия в една презряна от обществото личност, ограбена откъм приятели, роднини, семейство. Много родите остават без единственото си дете, точно когато то е в разцвета на своята младост. Милиони мечти се изпаряват бавно пред очите на постоянно скърбящи и разбити семейства. Тази болест масово унищожава хората духовно, психически и физически, вкарвайки непрекъснато гняв, скръб и болка в обществото. Това е една глобална и бързо прогресираща болест, която се продава. Продава се на улицата в училищата в заведенията, единствената болест, която може да се купи навсякъде и по всяко време. Светът тъне в мърсотията разпиляна от продуктите на Сатана. Зловещата отрова е обгърнала съвременното общество и бавно, но сигурно изцежда и последната капчица живот. Тази болест отнема морала, любовта и ценностите от душите на хората. Мрачната обстановка наподобява война, която обхваща все повече и повече територии и днес няма и следа, която да не е осеяна от отровата, която хората продават един на друг.

Тази отрова има много имена, събрани под общото име наркотици. Зависимостта от наркотици и алкохол е най-ужасното нещо, което може да се случи на човек и аз преминах именно през този ад. Спокойно може да се каже, че това е адът на земята. Днес няма по ужасна смъртоносна епидемия от зависимостта към наркотици и алкохол. Отдавам слава на нашия Господ и Спасител Исус Христос, че ме хвана за двете ми почти унищожени от пробождания ръце и ме измъкна от този ад. Исус Христос има силата да спасява и именно Той ме измъква от смъртоносния капан, който вземаше живота ми а също така, вземаше живота и на моето семейство.                  

Започнах да употребявам наркотици ред 1995 година, всичко започна на шега. Бяхме няколко човека, които решихме да пробваме, какво е онова, което носят като усещане наркотиците. Но това се превърна в най-ужасния ми кошмар. През всичките тези години претърпях най-ужасните моменти, които някой човек може да преживее. Почти съсипах семейството си и ако Бог не се бе намесил със сигурност резултатът можеше и да е необратим. Останах сам на този свят, никой не искаше да ме среща и дори да ме поздравява. Хората буквално преминаваха на отсрещния тротоар, когато ме зърнеха. От мен бе останал само скелета и кожата ми. Не се  хранех с дни. Имал съм моменти, когато нямах сили да стана от леглото. Със сетни сили сутрин  ставах и отивах  до мястото, където съм си оставил малко наркотик от предишния ден за да се оправя и да мога поне да вървя. След това целия ми ден минаваше в това да търся начини, по които да изкарам пори и да си купя поредната жизнено необходима доза. Тогава не бях и чувал, че Бог  може да ми промени живота и да ме спаси от смъртта. Аз бавно се топях пред очите на постоянно плачещите ми родители. А те не можеха да направят нищо и това още повече ги измъчваше. Единствено поради Божията милост те са все още живи, както и аз. Слава на Исус за Неговата небесна любов и простителност, за Неговата любяща бащина ръка, която през цялото това време ме е поддържала жив, слава за божественото търпение, което Исус прояви към мен.

От 1996 година дните минаваха един след друг и аз унищожавайки се все повече и повече, прекарвах всеки един от тях по един и същи начин. Сутрин с ужасен страх се отвивах из под завивката, излизах и тръгвах по улиците на София да търся начини за изкарване на пари. Нерядко съм имал съприкосновение с полицията. Единствено поради Божията милост не влязох в затвора, но имам над 70 престоя в двадесет и четири часовите арести, досието ми бе токова дълго, че бяха нужни около 30 минути  за да се прочете цялото. 

На са малко случаите, когато съм живял на улицата, нощите прекарвах в изоставени полуразрушени къщи. Веднъж бях токова друсан и пян, че се бях качил в един влак на Централна гара и съм заспал. След като се събудих осъзнах, че съм във Видин. След 2-3 дни престой в града, защото нямах средства да се върна обратно, се събудих в токсикологията и татко беше дошъл да ме прибере. От полицията го бяха открили и извикали. Беше ужасна среща, а той ме прегърна и се разплака...

След многобройни неуспешни  опити да се измъкна от зависимостта, десетки постъпвания в болнични заведения, дойде и моментът, когато Бог се намеси. За първи път чух за Исус в една комуна в Испания. От там тръгнах по пътя към изхода от тъмнината. Започнах да водя ожесточена война със самия себе си. Губех много битки, но Исус ми даваше пламтящата надежда, че въпреки изгубените битки, войната ще бъде спечелена. Всъщност Той я спечели преди 2000 години, аз просто трябваше да Му се доверя.

С неописуемо щастие свидетелствам, че Исус изгони бесовете на зависимостта от мен и сега живея за Него. Сега мога да кажа, че вече не аз, а Исус живее в мен. Амин

Бог може да освободи всяка поробена душа и да я привлече със Своята любов при Себе Си, където всеки ще намери мир, щастие и съвършено спокойствие.

www.nezavisimostta.blogspot.com

                                                                                                                                                                                                                Пламен Геров