Никъде това не е толкова преобладаващо, колкото в литературата за „пристрастяванията”. Светската (и повечето християнска) литература изглежда работи здраво, за да каже, че пристрастените не са виновни за причината на техните проблеми. Те са отговорни за промяната, но не и затова, че са стигнали там, където са. Истинската причина, смятат много хора, е някаква комбинация от генетика, родителска вина и проблеми със самоуважението. Предвид това, някой пристрастени чувстват, че имат право да бъдат ядосани на Бога или на другите, защото източникът на проблема е външен. Виждали сме, че това е основната причина, поради която някой са ядосани на Бога. Те гледат на себе си като на доста свестен човек, на когото са раздадени лоши карти. Сега от него се очаквало да направи нещо с тях, а той не бил способен да го направи.

Библията ни позволява да кажем, че сместа от генетика, семейни проблеми и неясна самоличност могат да окажат голямо влияние върху пристрастения, но крайната причина за греховното поведение е човешкото сърце. В подкрепа на това „Голямата книга” на АА, наречена Анонимни алкохолици, би се съгласила.

Егоизъм – себецентризъм! Това, смятаме, че е коренът на нашите проблеми... И така, нашите проблеми, смятаме, че са основно наше дело. Те се надигат от нас, а алкохоликът е изключителен пример задвижен от своеволието бунт, въпреки че той обикновено не мисли така.

Ние сме пристрастени защото сме егоисти. Всички имаме тежък случай на греховни копнежи. Може би най – уместния пасаж от Библията би бил Яков 1:14-15. „А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.” Пристрастяванията ни започват с егоистичните ни желания. Защо това да е голяма работа? Защо е важно да говорим за отговорност за причината и лечението? Първо, защото е истина. Ние сме грешници, дори и когато не съгрешаваме очевидно. Докато се върне Христос, грехът е част от това, което сме (1-во Йоан 1:9). Второ, защото всяка друга перспектива в основата си ще неутрализира или ограничи кръста на Христос, основната опорна точка за всяко християнско съветване. Не е възможно да се стигне до добрата вест за кръста от изходна точка, която ограничава моралната отговорност. Ако сме родени добри и сме били съсипани от лоша обстановка или биологична аномалия, тогава всяка помощ, която получим ще има за цел само да възстановява. Исус е там само, за да ни помага, когато се препъваме или да ни накара да се чувстваме по добре.

Това, обаче не е благовестието. Благовестието е, че Христос е умрял за грешниците и после е възкръснал от мъртвите. Това е добра вест за хора, които грешат и са грешници. Това е добра вест за отчаяни хора, не за добри хора, които от време на време вършат грешни неща. И целта ѝ е изцяло нов човек, не човек, който е бил малко поизчистен.