Богословската дилема е следната: как да примирим необузданата природа на пристрастяванията и привидно съзнателната, преднамерена природа на греха? Двете изглеждат несъвместими една с друга и категорично различни. Затова, избираме единствения възможен модел: пристрастяванията са болест. Сякаш има други възможности. Но болестния модел не пасва толкова добре, колкото си мислим. Копнежите и желанията в сърцето на пристрастяващия се не са съвсем същите,  като при атакуващия вирус. Ако хванете вирус, нямате избор. Вие не го искате и с удоволствие бихте се отървали от него. Пиянството не просто ни се случва. Пияницата усеща, че има възмездие – макар и временно – за пиянството. (има такова за всеки грях). С други думи, пристрастените правят избор да преследват своето пристрастяване.

Както един опитен пияница е казал: „Когато желанието за питие ме нападне, аз се чувствам сякаш ме дърпат два впряга коне в две различни посоки.”

„Кой впряг побеждава?” попитал го приятел.

„На който кажа Дий!”

Дори и при всичката нищета, с която е свързано, хората пият, защото на определено ниво пиенето прави нещо за тях. То има цел. Може за кратко да донесе:

                Забрава

                Наказание („пиене срещу” хората)

                Лекуване на стеснителност и свенливост

                Избягване от болката

                Запълване на дупки в представата за собственото си аз

                Справяне с емоции

                Нагаждане към другите

                Доказване пред себе си, че можеш да правиш каквото си искаш

                (никой не може да ти каже какво да правиш)

                Малко веселие, а не самота

Не бива да се отрича нито чувството, нито реалността на това да бъдеш в плен на вещество или поведение, към което човек се пристрастява. Трябва само да се каже, че за пристрастения, робството, с обекта на желанието, е понякога за предпочитане пред свободата пред него.

Първоначално, това изглежда като перце пред научните данни. Например, едно от най – често цитираните генетични проучвания изследвало осиновяванията в Дания и изказало предположение, че биологичните деца на алкохолици имали от три до четири пъти по – голям шанс да самите те алкохолици, дори и да са осиновени още при раждането от не употребяващо алкохол семейство. Такива данни определено сякаш потвърждават хипотезата за болестта.

Но тези данни са също обект на тълкуване. Има много трудности в такъв вид изследване, включително проблеми с определението за алкохолик, решаването на това кой е проблемен пияч и кой не е, и определянето на качеството на осиновяващите домове. Дори и да си затворим очите за тези технически трудности, научните данни все още могат да подкрепят болестният подход. Например, не дава отчет за еднояйчни близнаци (с еднакъв генетичен състав), когато единият близнак е алкохолик, а другия не е. Не отчита факта, че няма ясна биологична разлика между закоравял алкохолик и въздържател., освен биологичните проблеми, които произлизат от самото пиене. А също за това как ниското социално – икономическо положение се свързва едновременно с голямо въздържание и голямо пристрастяване. Очевидно е, че нещо повече от генетиката е влязло в действие.

Голяма част от изследователи бързат да изтъкнат, че биологически ориентираните проучвания навеждат на мисълта, че генетиката може влияе на хората, с това Писанието не спори. Хората могат да бъдат психологически предразположени към изпитването на удоволствие от определен наркотик, храна, дейност, или физическо изживяване, но има категорична разлика между това да бъдеш повлиян от генетиката и това да бъдеш обусловен от нея. Възможните психологически наклонности не означават, че себе-контролът не е възможен или че личната отговорност е намаляла. Те просто означават, че някой хора трябва да бъдат по – бдителни в ситуации, в които грехът може лесно да бъде предизвикан.

Истината е, че психологическите изследвания, които се опитват да установят причинно – следствени между мозъчните различия и поведението на пристрастяване са или убедителни, или , в най – добрия случай, предполагащи, че пристрастяванията могат да бъдат повлияни от биологически фактори. Внимателните изследователи ще признаят това. Защо, тогава, болестният модел е толкова здраво установен? Не научните твърдения са тези, които убеждават хората, че пристрастяванията са най – добре разбирани като болести. Теорията за болестта се запазва, защото няма на разположение други обяснения за хората, които се чувстват извън контрол.

Хиляди закоравели алкохолици дават свидетелства за неконтролируемите си копнежи. Те могат да тръгнат сутринта от къщи с най – добри намерения, посветени на въздържанието, когато изведнъж миризма или спомен предизвика желание, което изглежда непреодолимо. Следващото нещо, което знаят, че става е, че се намират в местния бар. Ако Писанието (Библията) е приложимо за борещи се пристрастени, то трябва да предложи обяснение на тази опитност.

Физическата слабост не се променя, само се поощрява и контролира. Егоистичното, идолопоклонническо сърце може да бъде променено чрез освещаваща благодат на Святия Дух и може да получи духовни възможности да води една победоносна битка.

Физическата слабост не ни мотивира да се включим в духовна битка. Знанието, че имаме егоистично сърце, би трябвало да ни принуди да проверим себе си и да се покаем.