Макар че това е краен коментар, има такива мимолетни мигове, когато всеки от нас изпитва подобни чувства. Бомбардират ни с премного ненужна информация за секса. От сутрин до вечер образи и думи – някой деликатни, други поразителни – ни засипват от всички страни. Независимо какво четеш, непременно ще намериш статия за секса. В едната можеш да прочетеш за „удоволствията от сексуалната свобода”. В друга – госпожа – психолог разисква върху „сексуалната самотност на мъжа...”. А ако това те заинтригува, следващия брой ще ти донесе изказването на господин – психолог „Доброто самочувствие и сексапилът”. Може да прочетем за това, „ колко е важен в брака” или за това „как да изпитваме повече радост от секса”. Самотни, женени, омъжени, стари и млади – сексът е за нас!!!

Телевизията и филмите непрекъснато ни напомнят за това. Независимо дали са „потресаващи” представления, или базирани на секса реклами леки коли или романтични одеколони за бръснене („Това възбужда не само твоето лице”), посланието е ясно. Сексуална свобода.

Писателите и читателите, продуценти и зрители – всички се интересуват от сексуалната свобода, сексуалното реализиране, сексуалното удоволствие, сексуалните страхове и радости. Известните авторитети Мастърс и Джонсън ръководят институт, който се занимава изключително с изследвания, свързани със секса. Други изследователи, въоръжени с по – малко научни методи и повече чувствени изводи, наводняват книжарниците с книги, описващи най – популярните „любовни” техники и позиции на телата.

Дискусиите за секса обаче не са ограничени само в рамките на печата, киното или телевизията. Където и да се съберат хора, разговарят за секса – в къщите, общежитията, мотелите, камионите. Въпреки всевъзможните коментари и въпроси „отговорите” често са неясни и необвързващи.

Сексуалният акт ли е единственият проблем?

С всички тези изследвания и цялата бъркотия, създадена около секса, статистиците имат истински рай. Бюрото за преброяване на населението информира, че повече от един милион двойки живеят заедно, без сключен брак, което означава, че това число е нараснало с 600 на сто през последното хилядолетие. От анкетите следва, че това става в по – млада възраст. Обикновената целувка за лека нощ от преди 20 години сега вече е заместена с „набързо” преспиване в леглото. Цялото това дрънкане за свобода и експериментиране упражнява натиск върху младите хора – да опитат.

 Увеличаващата се сексуална осведоменост донесе на някой освобождение, а на други – пълно разрушение.

Между „освободените” намери своето място и Катрин Бреслейн, авторка на книгата „Форма на любовницата: новите възможности на секса, любовта и другите дамски удоволствия”. „Сексът – казва тя, -със сигурност обхваща голяма част от новата игра – шумният, удовлетворяващ, неизчерпаем секс – забавно занимание”. Тази „игра” е самореализация и възнаграждение. „Новата жена - казва по нататък Бреслейн, - гледа на живота и секса от различна гледна точка от своята предшественичка”. На новата дама бракът „изглежда като странен и труден, дори проблематичен договор”. Един мъж не може да удовлетвори всички нейни нужди. Бреслейн продължава: „Господарката на собствения си живот може да има осем или девет мъже, които ѝ допадат: един, за да бягат по парка, един, за да ходят на опера, друг, за да карат ски, и още друг, за да готвят заедно и двама трима за добър секс- всеки от които да доставя различна чувствена наслада. Да прибавим към това и двама трима любещи приятели, на които да каже всичко и да поплаче, когато има главоболия.”

Колко е щастлива сексуално освободената жена или мъжът?

Ала как да се отнасяме към такава гледна точка? Донася ли тя щастие и удовлетворение? Дали сексът като игра и „забавно занимание” ражда чувството за моята собствена стойност? Имането на много мъже или жени разпръсват ли самотата, може ли да замени постоянния и траен съюз?

Съгласно изследванията, отговорът е НЕ. Специалисти казват, че хората се ангажират в сексуални действия, без сексуални подбуди. Когато хората се ангажират със сексуални отношения, без да са готови за това – преди да се подложат на достатъчна самопреценка, за да решат дали искат това именно с този човек, или само поради обстоятелството, че им е казано, че така трябва – тази ситуация може да доведе до нарастваща омраза към самия себе си. Чувствата на гняв, вина и че си използван, водещи до омраза към самия себе си- това странични ефекти на освобождението ли са?

След малкото написано по горе за сексуалната свобода, освобождаването и реализирането, точно тук, в самия център на сексуалната революция, намираме твърде много нещастия и изрази като „дерайлирал влак”. Това възможно ли е? Сексът – прекрасното, пълно с чувства преживяване, издигнато в култ от масите? Явно нещо не е наред. А може би сексът е нещо повече шумно забавление, „закачлива игра”, шествие на влюбените, еднонощно приключение и разбит брак?