Ти имаш избор, дали ще разрешиш на проблема, който е дошъл до теб в твоя живот, да унищожи живота ти, или ще го преодолееш заедно с Бога и така ще станеш духовно по-развит човек. Да кажем, че някой е направил нещо срещу теб (каквото и да е то). Твоята реакция на това, което е направено срещу теб, е тази, която може да унищожи живота ти. Така че ти решаваш каква ще бъде твоята реакция на всеки сериозен проблем, който е дошъл в твоя живот. Докато виждаш себе си като жертва на обстоятелствата, такъв ще бъдеш и то за цял живот, защото ти не можеш да промениш обстоятелствата, нито другите хора, но можеш да промениш своето отношение към тях. Това съвсем не значи, че трябва да оправдаеш това, което е извършено срещу теб – не трябва да правиш това, защото така, ти се присъединяваш към човешкия грях, като го оправдаваш. Но, от друга страна, ти си отговорният, да не разрешиш на обстоятелствата да унищожат живота ти. С помоща на Бога ще излезеш победител от тези обстоятелства, а не жертва на тях.

 Себеправедността е голям грях, който ни пречи да изпитаме най-доброто от Бога. Вярата ни в нашата собствена доброта, в нашата собствена праведност, е духовна отрова за здравословното ни отношение с Бога или с другите хора около нас. Заблуждението, че моята „святост“ ме прави по-добър от другите хора, или пък че Бог ми дължи услуги за това, че аз живея „свято“, е унищожило духовното развитие на мнозина. Само едно бебе във вярата може да разчита на своята „святост“, защото не разбира колко нищожна е тя.

   Виждали сме в магазин деца да правят сцени, да се хвърлят по пода и да искат това или онова. И себецентрираната и егоистична майка, която не мисли как да помогне на детето си, като го извади от това положение, но мисли само за себе си- „Какво хората ще си помислят за мен?“, купува това, което детето е пожелало. И двамата излизат от магазина в по-лоша духовна форма, отколкото са били, когато са влезли.

   Трябва да порастнем. Трябва да разберем, че в загубването на „нашия“ живот, намираме живота си; че в умирането на егоизма се крие щастието ни и пълнотата на живот. Нека ние да не живеем, но Христос да живее чрез нас. Човекът се ражда егоист. Бебето иска това, което иска, никой друг не съществува– само то. Работата на родителя е да научи детето си как да порастне и остави егоизма си. Но какво ако и родителят не е излязал още от своята бебешка възраст и все още живее в своя егоизъм? Проблемът се задълбочава и така може да стане и национален.

   Как можем да познаем дали ние сме егоисти? Егоистът е гневен човек; гневният човек е егоист. И двете твърдения са верни. Ако си егоист, то гневът е част от твоята природа. Притчи 13:10 „Само от гордост идват раздорите“. Ето това е истината според Словото. Единственото нещо, което те прави гневен и раздорник не е нито твоят тип личност, нито твоята „зодия“, нито пък какво хората ти правят. Това идва само и единствено от егоизъм в сърцето ти, чиято основа е гордостта. Запомни, винаги реакцията ти ще бъде определена от твоят егоизъм. Егоистичният човек се ръководи само от себе си, не признава други авторитети. Така че  гневът става съвсем естествена част от личността му. Такъв не може да бъде тази „жива жертва“ за Господа, каквато библията ни призовава да станем: „И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости да представите телата си като жертва, жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение“, Римляни 12:1. Тук е писано, че жертването на плътта е нещо нормално за всеки, който е започнал да ходи с Христос. Това не е нещо, предназначено само за супер-светии, само за избраници на Бога. Това е за всеки един от нас, обикновена служба, нищо свръхестествено.

   С плътта се борим през всяка минута от своя живот. Това не е битка, веднъж спечелена е спечелена завинаги. Плътта няма да умре, докато ние сме на тази земя. Ето как трябва да се работи с плътта: Джим Ървин е един от астронавтите, които първи са стъпили на Луната. Аз имах възможността веднъж да говоря с него и той ми обясни как космическият кораб е стигнал от земята до точноопределената точка от Луната. Това не е станало, като корабът е бил изтрелян в една предварително изчислена посока, която като се следва, ще се достигне целта. Нищо подобно! Точно обратното. Корабът е изстрелян в съвсем произволна посока, целта е била просто да напусне земята и чак след отделянето му от земята, започват корекции на посоката всеки 10 минути. Понякога корекцията е била минимална, част от градуса, но понякога е трябвало да се корегира с цели 90 градуса. Това същото важи и за нашият християнски живот. Ние трябва да сме податливи на постоянна корекция от управляващия пункт, за да можем да достигнем целта. Управляващият пункт е Святият Дух. Виждате колко е важно да изработим меко и чувствително към Бога сърце, чрез което да чуваме инструкциите на Неговия Дух. В противен случай не можем да станеме тази „жива жертва“, към която Словото ни призовава, но също и не можем да достигнем до целта, която е спасението на душата ни. Ето как са навързани нещата.

  Фарисеят е себеправеден и „добър“. Повечето от нас са фарисеи. Повечето от нас уповават на своята собствена праведност и доброта, за да получат внимание от Бог. Може да не осъзнаваш това, но ако вярваш, че Бог работи и се движи мощно в твоя живот, поради твойте добри действия, поради това, че ти не пушиш, не пиеш, ходиш в неделя на църква- ако вярваш в това- ти си фарисей. С други думи ако вярваш, че Бог ще отговори на молитвата ти само ако ти си правил добри неща, т.е.отговорът на Бог на твоята молитва зависи от това, какви неща правиш – ако вярваш че е така, то ти уповаваш на себе си, а не на Него. Ти не си решаващият в отношението ти с Бог. Твоите добри действия не променят отношението на Бог към теб, но променят чувствителността на твоето сърце към Него. Твоята добрина и себеправедност са нищо. Те не са ценност за Бог. Словото казва, че твоята добрина е като мръсен парцал в Божиите очи. Само Бог, живеещ и изявяващ се чрез теб, може да върши добро. Ти сам по себе си не можеш. Единственият източник за здраво самочувствие е само Бог, живеещ в нас и изявяващ се чрез нас. Но такова здраво самочувствие можем да получим само, ако ние разрешим на Бог да го изработи в нас, т.е. само ако Му повярваме. А това става, като повярваме на Неговото Слово.

  Ти ще кажеш: „Трябва да имаме добро самочувие“. Не трябва да имаш добро САМО-чувствие, а Христос-чувствие. С други думи Христос в тебе е всичкото добро, което е в тебе, а ти не си. Но то е достатъчно!

  Ти, без Христос, не можеш да направиш нищо. Има само един Бог във Вселената и новината е, че ти не си този Бог. Така че, не  служи на себе си, а на Него. Трябва да почувстваме голямата радост, която идва от служението, което можем да извършим за друг човек.

  Всеки друг може да се окаже по-важен от теб. Ако ти се обиждаш, когато някой уважаван от теб човек не те е поздравил, а е поздравил човека до теб, то ти си егоцентричен. Това е знак, че имаш егоизъм и трябва да работиш върху него. Не се предавай на горчивината си, че някой не те е поздравил или не ти е отдал „заслуженото?“ внимание. Захвърли тези мисли в кошчето за боклук, защото те са за там. Твоят егоизъм и себелюбие ще си отидат заедно с тях.

  Свали себе си от трона на твоя живот и сложи Христос на него.

Пример:
  1. Поведението на Петър и Йоан, които пожелаха да седят от ляво и от дясно на Исус, когато застане като цар на Израил. И това би трябвало да им е като „награда за добра служба“!?!

  2. Поведението на апостолите в Гетсиманската градина при залавянето на Исус. Поведението им беше: страх за самите себе си, т.е. силно егоистично.

 Най-големият грях е грехът на себеправедност, защото така първата заповед, да обичаш Бога с целия си ум и сърце, е тотално унищожена.

 Притчи 16:18 „Гордостта върви преди погибелта и високоумието известява падението“.

   Гордостта е голяма врата за сатана в живота ни. Гордостта, себевлюбеността и себеважността унищожиха Луцифер.От тогава той използва същото, за да предизвика и нашето унищожение.
  Егоизмът е като пристрастяване към наркотици. Няма значение колко ще дадем на себе си, за да се почувстваме по-добре. То ще се изпари и ще имаме нуждата от нова доза, но този път по-голяма.

  Ти не можеш да задоволиш себе си. Сам не можеш да направиш живота си пълен. Личността не може да бъде изпълнена и задоволена от някой друг или от нещо друго, освен от Бог. Така Той го е наредил при създаването на човека.

    Единственият начин да се справиш с този проблем на задоволяването е да се откажеш от себе си и намериш радост да бутнеш живота на друг човек напред, но напред в Бога. Ако фокусът на твоят живот е само върху теб самия, т.е. как да си помогнеш сам на себе си в живота, ти ще бъдеш мизерен човек. Също така никога няма да бъдеш задоволен и за това Словото ти дава гаранция!

  Ние сме важни в Божиите очи, но не сме центъра на Вселената. Бог е.

  Исус казва: „Когато загубиш своя живот заради Мен, тогава чак ще го намериш. Откажи се да служиш на себе си и Ме следвай!“

  Когато започнеш да се радваш, като направиш нещо от себе си за друг човек, когато и ти самият имаш нужди, тогава ще намериш живота си.

  Колосяни 3:5: „Затова умъртвете земните си части: блудство, нечистота, страст, зложелание и лакомия за чуждото, което е идолопоклонство, поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните.“

  Преценявате ли всичко по това каквото вие желаете, а не каквото Бог желае? Това е идолопоклонство според Словото.

  Притчи 13:10: „Само от гордостта произхожда препиране, неразбирателство, но мъдростта е с онези, които приемат съвети.“

  Егоизмът и самовлюбеността произвеждат гняв. Исус е бил гневен веднъж към нарушителите в храма, но това е било поради ревност за Божието. Така че източникът на болката, обидата и горчивината в твоя живот е само твоята гордост. „В устата на безумния е бича на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.“ (Притчи 14:3).

   Ако се чувстваш мизерно и имаш ниско самочувствие като личност- това е също резултат от гордостта. Това твърдение противоречи на общоприетото разбиране по въпроса, но е самата истина. Мизерните хора са с болезнена гордост.

  Гордостта се проявява като аругантност от една страна, а от друга страна са мизернотта и ниското самочувствие. Това са двете страни на една и съща монета. Мизерният човек е фокусиран изцяло на себе си и почти не забелязва, че другите съществуват. Той мисли само какво той ще каже, как той ще се представи пред другия. Не го интересува другия човек, с неговите мисли и преживявания.

  Срамежливостта е екстремална форма на гордостта. Срамежливият човек е себецентриран и е „център“ на Вселената. И според него, той е център и на вниманието на всички. Когато някой влезе в стаята му, стах го обзема, как ще се представи пред влезлия. От там е и страхът да не направи грешка, по- скоро ужаса от това да не направи грешка. Това идва от интереса му само от неговата личност. То дори не е интерес, а е по- скоро едно пълно обсебване от собствената му персона.

  Не можеш да служиш на хората, ако през цялото време си окупиран от мисълта, какво може да бъде мнението на някого от тях за теб. Това е тежко робство и то цели да те убие. Трябва час по- скоро да се отървеш от него.

   Себецентризмът е основа на всички проблеми. Той е основен източник на нашето нездраво самочувствие, било то ниско или високо. Ниското самочувствие е по-лошо от твърде високото самочувствие, защото трудно се открива, че и то е гордост. Замаскира се по- сполучливо.

     Знаеш ли какво е истинска пречупеност?

 Пречупен си, ако можеш да повториш за себе си думите, които Бог казва за теб. Не се възкачвай над тях, но също не слизай и под тях!

 Числа 12:3 казва: „Сега човекът Мойсей беше много хрисим (пречупен), повече от всички хора, които бяха по лицето на земята“. Най-забележителното тук е, че самият Мойсей е написал с ръката си тези думи. Ако използваш традиционната дефиниция за гордост, това е най-голямата гордост. С ръката си да напишеш похвала за себе си в Светите писания. Но истината е, че това не само не е гордост, но е истинската скромност!!!

  Истинската скромност е да кажеш за себе си това, което Бог казва за теб. Иначе издигаш своето собствено мнение над абсолютното мнение на Бога. Така че ние трябва да имаме скромността да използваме Божието мнение за нашата стойност. А тя е неимоверно голяма. Дотолкова, че Божият Син, плати с живота Си, за удоволствието да общува с нас през вечността, като с Негов народ.

  Когато хората критикуваха Мойсей, той не се смути, защото знаеше къде е неговото място в Бога. Той знаеше своята стойност в Него. Също знаеше, че тези хора са в проблем, защото са критикували без причина и от зли намерения Божия представител и веднага се помоли на Бог да им прости. Това е да не си горд и да не си себецентриран. Вместо да го вземе лично и да се обиди, макар че имаше причина за това, той веднага се помоли на Бог да им прости, тъй като те не знаят какво вършат. Мойсей черпеше сигурността си като личност от самия Бог. Иначе нямаше да може да успее в огромната си мисия.

  Също и ти възлюблени: търси сигурността си в Бога. Не я търси в себе си, или в друг човек!

   Словото казва: „Проклет е този, който уповава на човек“.

  Себецентризъмът е и да пожелаваш всичко, което принадлежи на другите хора, било то духовно или материално. Дали го признаваш или не, няма значение, но поради нашия егоизъм ние се обиждаме толкова много на непроявено внимание към нас, или на това, че някой има нещо, което ние нямаме. Това се нарича просто завист. Поради нашата гордост ние изискваме всяко проявено внимание към другите около нас да бъде и за нас, дори и в по-голяма степен, защото ние го „заслужаваме“ повече от тях. Мислиме се за центъра на Вселената. А истината е, че заслужаваме едно голямо и кръгло „нищо“.

  Някога аз бях човек, който се обиждаше от всичко и от всеки. Толкова неуверен бях в себе си. Но Бог ми посочи този проблем, аз го видях и нещата за мен се промениха.

  Правилната реакция е да не се приема всичко лично, да не се стига до обида, до вгорчаване и нараняване, а направеното срещу нас дори да се забрави.

  Ако ти не си влюбен в себе си, няма дори да забележиш, че някой не те е почел, а е почел човека до теб; че някой те е пренебрегнал, защото ще се фокусираш на други неща, вместо единствено върху себе си.

  Каквото другите хора ти правят, ти не можеш да промениш. Не можеш да контролираш другите. Бог не иска това от теб. Контролът е магьосничество. Ако чакаш всичко около теб да е добро, за да започнеш да имаш радост, мир и хармония, то никога няма да ги имаш!

  Причината за това, че си така лесно нараним, е в твоята плът или в твоята себецентрираност; в това, че фокусът ти е твърде много върху теб самия. Ако отстраниш себецентризма от себе си, тогава и гневът и горчивината, и обидата ти ще си отидат заедно с него.

  Забрави за себе си, като за център на всичко около теб, а по-скоро помисли как да послужиш на хората наоколо, за да се отвори и твоя живот. Това е един от Божиите закони. Винаги ще спечелиш, ако го следваш.

  Ако си себецентриран и мислиш само как това, което правиш ще се отрази на твоята репутация, на твоето име, то ти не си и в състояние да обичаш другия човек, дори и ако той е в семейството ти. Също няма да можеш и да служиш на когото и да било. А какво ще кажеш за любовта си към Бога, Когото не си и видял? Какво ще стане с първата заповед, която казва, че трябва да възлюбим Бога с цялото си сърце, с целия си ум и цялата си душа?

  Себевлюбеността ни кара да нараняваме хората, които са най-близко до нас. Това ние най-малко желаем, но го правим. Но болката от себевлюбеността е толкова голяма, че нищо не може да я спре!

 Нищо освен Бог!

    Няколко мисли от Joyce Meyer [Джойс Майер]:

   Единственият начин да убиеш плътта е да не я храниш. Какво означава това? Просто не ѝ давай това, което тя отчаяно търси от теб. Например, не се самосъжалявай. Понякога имаме чувството, че след като никой друг не ни съжалява, то поне ние да дадем на себе си този „дар“ да се съжалим сами. Това е много подхранващо за греха у нас, който се подсилва и така става наш господар до степен, че започваме да не се усещаме, като го правим. Грехът иска от нас да се държим като глезени деца, да се хвърляме на пода, да ритаме с крака, за да получим желаното. Такъв човек не живее в истината и докато не вземе решението да промени посоката си, не трябва да очаква нищо от Бога. Такива влизат лесно в отчаяние и депресии и решението за тях е „умъртвете земните си части (плътта си): блудство, всяка нечистота, страст, зложелания и сребролюбие, което е идолопоклонство;... Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, клюки и срамни слова от устата ви. Не се лъжете един друг, защото вие вече сте съблекли стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който постоянно се подновява с придобиването на знания, по образа на Този, Който го е създал“, Колосяни 3:5до10.

   Когато си в емоционална дупка, не се събирай с други, също депресирани като теб, но търси хората, които се радват в живота си на здравословно, лично, интимно отношение с Бог. Те имат тази духовна сила, за да ти помогнат, защото те са в правилния път. Ти също като тях трябва да се стремиш да развиеш това интимно, лично отношение със своя Спасител. Виж Йоан 17:3 „Вечен живот е да познаеш Бога и Неговия Син Исус Христос“ Какво означава това? Аз мислих, че вечен живот не е интимното познаване на Една Личност, а е живот на хубаво място, в рая с другите светии и с Бог, но явно не е така. Забележете, че не пише, „да знаем неща за Него“, нито „да познаваме отблизо някой, който Го познава“, но предизвикателството е ние сами, за себе си да стигнем до този момент на интимно познание, да развием лично отношение.

   Религиозните хора нямат такова лично взаимоотношение, пък не могат и да го развият, но по Йоан 17:3 те нямат и „вечен живот“. Но пък имат своите правила, закони и традиции, които носят на гърба си и се препъват в тях. Те не са „живи отвътре“, те са едни „варосани“ надгробни камъни, както и Исус ги нарича. Отвън изглеждат бели и чисти, но отвътре са мъртви.

   Много от хората, които редовно ходят на църква също не са новородени. Вътре в тях няма нищо живо, а основата на тяхното християнство не е личното им отношение с Христос, а правилата и традициите, които те трябва да следват.

   Новороденият човек е жив за Бога, жив отвътре. В най- дълбоката ти същност, в твоя новороден дух, трябва да живее един нов „ти“. Т.е. ти си жив отвътре и си готов за промяната, която Бог ще извърши в живота ти.

   Всеки един трябва да има живо, най-дълбоко разбиране за Божията любов, без което ние не можем да функционираме като нормални индивиди, нито да развием здраво лично самочувствие. Бог не ни обича поради „чудесните“ неща, които правиме или не правиме, но поради своята природа, която е любов. Дори когато сме най- отблъскващи, поради извършеното от нас, а ние знаем, че можем да сме само обект на отвращение, и тогава Той ни обича точно толкова, колкото обича и най- големия светия и е готов само за нас да изпрати част от Себе Си, за да умре с най-унизителната смърт, на кръст, да стане Той Самия проклет, за да отърве нас от вечното отделяне от Него и ад. За да отърве нас от ада, Той Сам отиде там и беше в ада в центъра на земята за три дни. Най-великата Сила на света, Святият Божий Дух Го измъкна от единственото място, където Бог не присъства, а именно ада. Какво ще кажете на това? Кой може да обича така? Отговорът е: „никой“, само Той.

   Исус Христос казва: „Ако Ме обичаш, ти ще Ми се подчиниш.“. Той не е казал: „Ако Ми се подчиниш, тогава Аз ще те обичам.“ Нашето подчинение не идва от нас самите, а е резултат от това, че ние сме разбрали и приели Божията любов за нас. Същото се отнася и за подчинението на съпругата на съпруга. Това не става по заповед, но по-скоро е едно вътрешно разбиране и приемане на тази любов и саможертва, която съпругът прави за нея. Словото казва, че Христос е примерът за съпруга: „Както Христос Се пожертва за църквата, така и съпругът трябва да се пожертва за своята съпруга.“ Всичко в Словото е логически свързано в едно цяло.

   И така, ние не се променяме, за да може Бог да ни обича, но се променяме поради това, че Той ни обича. Просто не желаем повече да наскърбяваме Създателя на всичко, Който ни е подарил сигурно място на Неговата трапеза и в Неговото семейство.

   След като се новородиш, може да се почувстваш различен, но може и не. Това как се чувстваме, няма никакво значение, защото ние не се движим по чувства, но по вяра. Но със сигурност ще започнем да виждаме промени в себе си, в това какво харесваме, с кой се събираме, как предпочитаме да прекарваме времето си, дори и в това, как изглеждаме. Но всичко става постепенно и на времето си, по осмотрение на Святия Дух. Противопоказно е човек с груба сила да налага тези промени. Те трябва да се наложат неусетно, от самия Бог. Нашата задача в този случай е да демонстрираме приемането и любовта на Божия Син пред новородения човек, а не „да го променяме“, защото и без това не можем. Знам, че това е много трудно понякога, но е единственото правилно нещо, което трябва да направиме. Църквите обаче, често се хвърлят веднага (и то с грубост, по човешки) да „променят“ този, който току що е приел Христос за свой Бог и Спасител. Скъпи църковни водачи, не вземайте върху себе си задачи, които Словото не ви е дало. Бъдете пречупени! Нали това обяснявахме до сега?

   Бог Сам ни променя. Неща, които са грях и които сме харесвали някога да правим, вече няма да ни привличат. Доброволно, с нашето вътрешно решение, ще се отказваме от греховете един след друг. Промяната ни ще става отвътре навън. Нашето вътрешно естество на новородени ще се съпротиви само` на плътта ни.

   И така, не храни плътта си, сложи я на пост и така ще я обезсилиш. Това е единственият начин да се справиш с нея. Иначе тя ще заяква все повече и ще „ти се качи на главата“. Тогава ще е много по- трудно да се справиш с нея. Сега е моментът да започнеш. Отлагането само ще я усили.

   Какво означава да сложиш плътта си на пост? Това не означава да не „ядеш блажно в четвъртък“, да не „переш в петък“ и други такива.

   Разгледай ежедневието си внимателно. Виж къде грехът те побеждава и взима най- доброто от теб. Точно там се концентрирай и отнеми от този грях това, с което го подхранваш. Не му го давай вече. Сложи го на пост.

   Никога няма да стигнеш до емоционална стабилност, докато не се научиш да правиш правилното нещо, дори и когато те заболи от това. Независимо от това как се чувстваш, направи правилното нещо. Направи го, независимо от обстоятелства или последствия. Колкото повече плътта ти се съпротивлява, толкова по- голяма е необходимостта, да ѝ се съпротивиш и ти. Колкото повече те е заболяло от това, че си направил правилното нещо, толкова е по- важно да не обръщаш внимание на болката си и да продължаваш да вършиш това, което знаеш, че е право.

   Твоята награда за труда ти ще бъде емоционална стабилност и здрав духовен растеж.

   2Коринтяни 5:15 казва, че Той умря за всички нас, така че ние, живите да сме свободни от живот само за себе си (егоистичен живот), но да живеем вече за Него, за Този, който умря и беше възкресен за наше благо и полза. Т.е. за Себе Си Той нямаше нужда да умира и да възкръсва, но го направи, за да можем ние да се възползваме от това.

Петя Стърнс